Отпускарски спокойна беше търговията през август на "БФБ-София". Консолидираните финансови отчети на дружествата не поднесоха особени изненади. Но пък оборотът през осмия месец на годината бе неочаквано висок за летните месеци. Спрямо юли той се повиши с 68.39%, а спрямо август 2015-а нарасна с повече от 261 процента. Това се дължи основно на ръста в оборота с акции на сегменти Premium и Standard и на сделките с облигации. Капитализацията нарасна с 1.09% в сравнение с юли, но все пак бе по-ниска в сравнение с август миналата година. В тази ситуация не беше изненада и "зеленото" представяне на всички индекси на "БФБ-София". Те нараснаха в сравнение с юли, а най-голямо бе увеличението в стойността на BGREIT – 1.56%, докато SOFIX порасна с 1.48 на сто.
И инвеститорите в акции на публични банки отново заложиха на сигурното. Всички очакваха резултатите от стрес-тестовете. Играчите на борсата приеха новините около тях доста позитивно, а цените на банковите книжа сякаш това чакаха и дружно тръгнаха нагоре. Равносметката е, че в края на август доволни от вложението си могат да са акционерите на Централна кооперативна банка и на Първа инвестиционна банка. Техните книжа надскачат котировките си от юли. А силният им финал в края на осмия месец вдигна пазарната оценка на тези кредитни институции.
Инвеститорите приеха този ход на събитията с оптимизъм, а поскъпналите акции на българските публични банки засилиха търговията с тези книжа. Броят на сделките скочи и данните на статистиката набъбнаха с двойно повече изтъргувани акции през август. В двадесет и трите борсови сесии на осмия месец собственика си смениха 770 713 книжа при само 312 611 през юли.
Сред най-разпродаваните акции на "БФБ-София" през август бяха и тези на
Централна кооперативна банка
И с пълно основание, след като цените им набъбнаха с 11 стотинки през месеца. В тази ситуация всеки бързаше да вземе своето от печелившата възможност.
От началото на август котировките започнаха да растат. Но се препънаха в средата на месеца, като очертаха месечното дъно от 0.951 лв. за един брой. То обаче е по-високо спрямо юли, когато бе 0.942 лева.
Играчите избраха равновесната точка между търсене и предлагане да се измести по-нагоре. Банката успя да развихри бичите настроения на борсовите играчи. Имаше реакция и на изнесените данни от проверката на банката. Така котировките подкочиха със седем стотинки и беше превзета и важната стойност от 1 лв., колкото е номиналът на тези книжа, и цената им остана стабилно над нея. Тенденцията към повишение се засили особено през втората половина на месеца. Логично двете гранични стойности надскочиха тези от юли. А след 15 август нямаше какво да спре възхода на акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ).
Това продължи до края на месеца, когато играчите бяха готови да плащат и по 1.076 лв. за една акция. Най-високата им цена пък е с шест стотинки над върха от юли.
С повишаването на цените през втората половина на август се активизира и търговията с книжата на банката. Тогава пък станахме свидетели на прехвърляне на по-големи пакети от нейни акции. Общият им брой достигна 468 398, докато през юли бяха изтъргувани само 45 570 от тези акции.
Котировката в последния ден пък добави 11 стотинки към стойността им спрямо края на юли. Това повиши и пазарната капитализация на банката от групата "Химимпорт" и според борсовите играчи оценката на кредитната институция скочи до 119.944 млн. лева.
Пореден добър месец за акциите на
Първа инвестиционна банка
отбелязаха инвеститорите. Цените продължиха да се повишават – процес, който започна през юли, но се отдалечиха комфортно от важната за тези книжа стойност от 2 лв. за един брой. Всъщност те я прескочиха още през юни. Самочувствието от притежанието на акции на Първа инвестиционна банка (ПИБ) бе подкрепено още в първия борсов ден, когато търговията започна с най-високата месечна котировка за тях – 2.394 лева. А освен това тя е с пет стотинки над тази за юли.
Следвайки този оптимизъм, играчите определено се чувстваха добре по тази позиция и не спираха сделките с книжата на третата по големина банка в страната. Върху устрема им не повлия и фактът, че в средата на август котировката удари дъното при ниво от 2.155 лв. за един брой. Тя беше най-ниската за месеца, но е и с две стотинки под тази от юли. Това обаче беше само моментна слабост.
Цените продължиха стабилно да растат нагоре. А инвеститорите се възползваха от печелившата възможност да се освободят от книжата си, в резултат на което и бройката на изтъргуваните книжа нарасна спрямо юли. Общо 287 667 дяла си прехвърлиха пазарните играчи при 227 064 през седмия месец на 2016-а.
Книжата на банката трупаха стойност до края на месеца, а на 26 август търговията с тях спря при 2.345 лв. за един брой. Тъй като цената е с девет стотинки над стойността, която имаха в края на юли, то и пазарната оценка на банката отчете това увеличение. Така според играчите на фондовата борса в края на август ПИБ струва 287.677 млн. лв., или с 40 милиона над стойността си през седмия месец.
В общата печеливша тенденция през август се включиха и акциите на Българо-американска кредитна банка и на ТЕКСИМБАНК.
Повишението на цените на книжата на
Българо-американска кредитна банка
през август привлече доста играчи. А те търсеха допирна точка между офертите си в шест търговски сесии (отдавна невиждано чудо). Търсенето започна от 4.292 лв. за един брой, но постепенно апетитите нараснаха и цената достигна до 4.55 лв. за дял. При тези сделки играчите на борсата си размениха 12 836 акции, при положение че са били едва 310 през юли.
По-високите котировки, естествено, се отразиха и върху оценката на банката на Цветелина Бориславова и тя добави още 1.53% към пазарната си капитализация. В края на август тя струваше 111.111 млн. лева.
Сделки с книжата на
ТЕКСИМБАНК
имаше само в две от търговските сесии през август. Котировките се запазиха на нивото над 2 лв. за един брой, както и през юли. Това е най-високата цена за тези книжа от началото на 2016-а. Някои от дребните акционери се възползваха от това и си осигуриха добри печалби от продажбата им. Тази котировка запази високата пазарна оценка на ТЕКСИМБАНК от 52.99 млн. лв., каквато беше и през юли.
Българите продължават да спестяват. Числата от статистиката на БНБ са красноречиви. Те показват общо 243.3 млн. лв., платени по лихви по депозити от банките на граждани и фирми за периода от януари до края на юли. Мераците им са подкрепени и от лекото повишение на лихвите по някои от банковите депозити. Тази инвестиционна възможност все още е традиционен финансов инструмент за парите на домакинствата и фирмите. Основният им мотив да го предпочитат е търсенето на сигурност.
Лекият отлив от спестяванията в банковата система в някои месеци от тази година е свързан по-скоро с плащане на данъци, с отпуски или с належащи текущи разходи. Едва ли той очертава някаква тенденция за намаляване на банковите влогове.
Търсенето на други алтернативни форми за спестяване – взаимни фондове, допълнително пенсионно осигуряване или животозастраховки, поема съвсем малка част от парите на българите. Фондовата борса обаче е още по-назад в този списък, както и акциите на публичните банки.
