Изненадващо за едни, за други не, но за броени години мощностите в България, произвеждащи зелена енергия, задминаха АЕЦ "Козлодуй" и вече поглеждат към лидерското място на термичните централи в енергийния баланс на страната. Тези, както и други любопитни данни могат да се открият в традиционния годишен доклад, който Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изпраща до Европейската комисия. Около този документ по принцип не се шуми, при все че е много показателен за енергийната картинка в страната.
Общата инсталирана мощност на всички централи у нас възлизала през 2015-а на 12 710 мегавата. Очаквано, при наличието на комплекса "Марица изток", най-голям дял заемат ТЕЦ-овете – 44.89 на сто. След тях обаче вече не е първа атомна със скромните за нея 16%, а възобновяемите енергийни източници – вода, вятър, слънце и биомаса, които общо формират впечатляващите 39.37 процента. Ако оставим настрана ВЕЦ-овете, най-рентабилни са ветропарковете, които при инсталирани 701 мегавата са произвели за една година 1 468 304 мегаватчаса ток. За сравнение, фотоволтаиците са с 1041 мегавата и производство от 1 391 429 мегаватчаса. На опашката с около 64 мегавата и производство от 206 291 мегаватчаса са електрическите централи, работещи с биомаса. Тоест, тези три типа ВЕИ вече почти достигат по инсталирана мощност двата 1000-мегаватови реактора на АЕЦ "Козлодуй".
На пръв поглед в очерталата се тенденция няма нищо лошо – инвестира се в нови централи, откриват се работни места, изпълняваме си задълженията към Брюксел за дял от зелената енергия… А и възобновяемите източници са силно подкрепяни през последните години с преференциални цени, което и направи възможно големия им ръст в енергийния микс. Само че тази финансова подкрепа е довела до отклонения от ценовите и пазарните механизми и съответно до нарушаване на конкуренцията в сектора. В допълнение, енергията от възобновяемите източници трудно може да се прогнозира от диспечерите. Така се стига до значителни промени в баланса производство – потребление и за неговото осигуряване се е налагало многократното ограничаване, включване и изключване на базови мощности. Казано иначе, това се е отразило на финансовите резултати на държавните ТЕЦ и АЕЦ през миналата година, защото не са реализирали приходи от произведен ток.
Тази ситуация ще се влоши още повече. Според цитирания в доклада на КЕВР план за развитие на енергетиката за периода 2015-2024-а е планирано изграждането на още 2212 мегавата нови мощности, от които 1489 ще са "зелени". "С ускореното навлизане на възобновяеми източници и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване на работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", посочват от енергийния регулатор. Ето защо ще се наложи увеличаване на регулиращите възможности на ПАВЕЦ "Чаира" и завършване на изграждането на язовир "Яденица", който е със статут на проект от общ интерес за енергийната инфраструктура на Европейския съюз, и на ПАВЕЦ "Белмекен", ВЕЦ "Сестримо" и ВЕЦ "Момина клисура".
На този фон не е изненадващо, че и при най-оптимистична прогноза 7-и реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" може да влезе в редовна експлоатация след 2025-а поради предстоящите дълги съгласувателни процедури. Още по-песимистична е прогнозата на Европейската комисия, в която се предвижда допълнителна ядрена мощност в България да има чак след 2035 година.
За успокоение на привържениците на мирния атом все пак остава залъгалката, че през 2015-2016-а е предвидена реконструкция на генераторите в "Козлодуй", след която максималната работна активна мощност на всеки блок ще достигне 1100 мегавата. Колкото до отколешните идеи за изграждане на нови блокове 9 и 10 на територията на ТЕЦ "Марица-изток 2", те са тотално зачеркнати – енергийният регулатор е отказал да издаде лиценз на проектната компания за производството на електрическа енергия чрез тези обекти.
Струва си да се отбележи и значителното намаление на жалбите в сектор "Електроенергетика", адресирани до КЕВР. През 2014-а те са били 2232, а само за година броят им е намалял до 1297. Очаквано, предвид броя на обслужваните потребители, най-много тъжби има срещу ЧЕЗ – 611, следват фирмите на "Енерго Про" с 443 и ЕВН – 221. Срещу "Електроенергийния системен оператор" оплакванията са 11, срещу НЕК – 9, а срещу "ЕРП Златни пясъци" АД – само една. На ЧЕЗ са съставени и връчени констативни протоколи да изготви и предостави подробен план-график за обработка на преписките за изкупуване и сключване на договори, да извърши анализ на честите прекъсвания на електрическата енергия, както и програма за корективни мерки в районите, в които има концентрация на чести прекъсвания в снабдяването. От дружеството са реагирали адекватно и в поставените срокове са предоставили доказателства и данни за изпълнение на задължителните предписания.
Свободният пазар на ток
*През 2015-а пазарът на електрическа енергия в България следва хибриден модел, при който част от сделките с клиенти, присъединени на ниско напрежение, се сключват по регулирани цени, утвърдени от КЕВР, а останалата част от енергията се търгува на свободния пазар по цени, които подлежат на договаряне с клиенти, присъединени на високо и средно напрежение и със стопанските клиенти, присъединени на ниско напрежение. През миналата година регулаторът е предприел редица мерки за разрешаване на проблемите на пазара, като първата стъпка е насочена към справедливото разпределение на разходите за наложени задължения към обществото върху всички крайни клиенти. По този начин бе балансирана голямата разлика в цените на свободния и регулирания пазар, което бе пречка за пълната либерализация на пазара и в същото време се покри текущият дефицит на обществения доставчик НЕК.
*Комисията за енергийно и водно регулиране е инициирала промени в Правилата за търговия с електрическа енергия, свързани със създаването на организиран борсов пазар, с правата и задълженията на оператора на борсата – БНЕБ, и на търговските участници, както и със създаването на условия за достъп до свободния пазар на битовите и малките небитови клиенти.
