Не знам как е другаде, но у нас ретроградният Меркурий направо ни разказва играта. По волята на висшия разум, създал и подредил планетите, Меркурий е ретрограден цели четири пъти тази година за по три седмици – през януари, април, август-септември и декември.
Астролозите наричат така явлението, защото при наблюдение от земята планетите в определени периоди сякаш се движат назад, а не напред. В такъв период астролозите предупреждават, че трябва да действаме с повишено внимание и е добре да отложим някои решения. Например не се започват нови начинания, проекти, не се подписват договори. Ретроградният Меркурий внася хаос в комуникациите, нарушава се общуването – казват ти едно, ти разбираш друго.
Любопитно е, че нашенската обществено-политическа действителност непрекъснато създава такова впечатление – все едно че от години е подвластна на Меркурий. С просто око е видимо, че вместо да вървим напред, ние "назадваме". От началото на прехода досега България все е ретроградна – след прословутия милионен митинг на надеждата през юни 1990 година. Синята идея бавно и полека се стопи, за да се разпадне днес на няколко партийки, претендиращи, че всяка от тях е символ на дясното у нас. А надеждата, че ще се появи нов политически проект, който ще дръпне страната напред с всеобхватни реформи, гасне.
Българската ретроградност отчетливо се наблюдава и в икономиката – например държавата продава предприятията си за по левче, а сетне новите им собственици ги препродават за милиони.
Финансите на страната също са подвластни на това движение – за да си покрие харчовете, всяко ново правителство взима заеми. Орешарски взе 2.8 млрд. лв., а Борисов си отвори устата за цели 16 милиарда. Със сигурност и тук пръст има Меркурий…
Тази планета е виновна и за конфузната ситуация около избора на кандидат за поста генерален секретар на ООН. В началото на годината премиерът Бойко Борисов доказа, че старата му дружба с експрезидента Георги Първанов ръжда не хваща. Така под натиск на Първанов Борисов с половин уста номинира Ирина Бокова. Забележете, това се случи по времето, когато Меркурий беше в първата си за годината ретроградна позиция!
Оттук насетне и подкрепата за Бокова беше белязана от характерните за космическата ретроградност елиптични или по-скоро епилептични движения и жестове на Борисов и кабинета му. Те постепенно създадоха усещането, че всъщност такава подкрепа няма. И всичко стана ясно в мига, когато ЕНП тропна с юмрук в Брюксел и Борисов започна да пробутва в надпреварата за най-високия пост в ООН еврокомисарката Кристалина Георгиева. За да се стигне до комичната ситуация България да се яви с двама кандидати, тъй като Бокова логично не ще да се оттегли. Чудно е как досега в състезанието не се е включила и Меглена Кунева, известна като "мадам йес", за която няма тайни в защитата на потребителите, борбата с корупцията, а сега и в образованието.
Горкият Меркурий! Не той, а държавата и ръководещите я политици са ретроградни! Като се започне от премиера, който не знае вече на кой господ да се кланя – на Путин ли, на Обама ли, най-вече на партийния си другар Юнкер или на личния си астролог?! Председателят на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер на два пъти – през юли и септември – даде да се разбере, че ЕНП и Брюксел искат Кристалина Георгиева начело на ООН. И нашичкият Борисов разгърна цялото си умение, придобито по време на полицейската му битност да води задкулисни игри.
По негова воля послушният външен министър Даниел Митов – далеч преди правителството да номинира Георгиева – обикаляше от колега на колега в ЕС, за да ги информира, че сменяме Бокова.
За президента Плевнелиев пък няма смисъл да говорим. Той дори не спомена името на Ирина Бокова в речта си пред ООН. Но призова да сме единни по повод смяната й с Кристалина Георгиева.
След нашенската измекярщина не закъсняха и международните реакции. Русия и Китай застанаха зад Бокова, а изненадващо Украйна подкрепи политическия си противник Русия срещу Георгиева. Непостоянните членове на ООН Ангола, Уругвай и Малайзия се обявиха срещу кандидатурата на Георгиева. Предполага се, че "за" нея ще бъдат гласовете на повечето страни от Европа. Резилът обаче е факт.
На българската политическа ракета все космосът й е виновен. По тази причина например и досега не знаем кой е кандидатът на ГЕРБ за президентската надпревара. Да отминел ретроградният Меркурий, тогава ще я обявим, рече преди време премиерът Борисов, който повече се вслушва в астрологичните прогнози на Алена, отколкото в съвестта си. Глухи за съвестта си, но отворени за астрологията, така близка до премиера-слънце, се оказаха и нашенските социолози. Те пък прогнозираха, че дори и да не се знае кой е кандидатът на ГЕРБ за президент, той щял да спечели!?
Очевидно историческата вина за неслучилия се преход и цялата мръсна задкулисна игра на политиците ни и обслужващия ги персонал в бъдеще ще тежи на Меркурий. А всички, които настояват елитът да плати за лъжите си, ще бъдат обвинени в негативизъм, предизвикан от влиянието на Черната Луна. Да живее астрологията!
