Да си министър без портфейл, разбирай без министерство, не е никаква далавера. Уж си важен човек, част от правителството, а не можеш и един познат да назначиш при себе си, колкото да му се води заплата. Не правиш и обществени поръчки. Общо взето – лоша работа. Ама като са ни такива законите и не позволяват в средата на мандата току-така да се създават нови министерства, за властта, която всячески иска да се разраства и разпростира, и това е вариант. Или поне беше до неотдавна. Защото днешните управници, изглежда, са намерили начин да прескочат Народното събрание и да си направят нова мегаструктура – нещо като министерство без министър. Но с голям портфейл…
Нелепото е, че реализирането на този план ще се приложи на гърба на т.нар. електронно управление. И вместо да заменяме чиновниците с компютри, ще създаваме нови кресла за държавни служители. При това няколкостотин.
Мнозина сигурно са забравили, но в края на 2015-а правителството обяви, че ще основе нова държавна агенция – "Електронно управление". Казано бе, че тя ще отговаря за целия процес по въвеждането на електронните услуги в администрацията, заменяйки досегашната дирекция "Електронно управление" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Централизирането – заяви тогава министър-председателят Бойко Борисов – щяло да подобри институционалната рамка, да осигури ясни правила и да оптимизира съществуващите процеси. "Епохалната стъпка" към развитието на онлайн услугите обаче в действителност е елементарна реорганизация, прикриваща назначаването на нов важен началник – почти министър, само че в сянка. Става дума за председателя на бъдещата Държавна агенция "Електронно управление". От публикувания за обществено обсъждане (до 1 октомври) устройствен правилник на новата структура се разбира, че в неговите ръце ще е съсредоточена изключителна власт. Предвижда се въпросната фигура, избирана от Министерския съвет, да разполага със собствен бюджет като първостепенен разпоредител и с неговия подпис занапред да се раздават стотиците милиони евро от оперативната програма "Добро управление", предвидени именно за модернизацията и компютризацията на овехтялото българско чиновничество.
Впрочем, председателят на агенцията ще има най-големите правомощия в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии, включително и да издава задължителни разпореждания и указания до всички администрации. Казано иначе, новият шеф ще може да заповядва както на местните власти, така и на министрите. Той ще налага единни политики, стандарти и типови изисквания при закупуването на активи, разработката на информационни системи и електронизацията на услуги. Което пък предполага, че никой друг във властта няма да може да определя какъв софтуер или компютър да се ползва в държавните структури.
Това обаче, което доближава председателя на Държавната агенция "Електронно управление" до министрите, е друго. Този човек ще си сформира свой политически кабинет – заместници, съветници, пиари. Все доверени хора, които ще се назначават не с конкурс, а с препоръка от партийната централа. Също така новият началник, досущ като истински министър, ще упражнява правата на собственост в Държавното предприятие "Единен системен оператор", което предстои да бъде създадено. Ще изготвя правилник за устройството и дейността му и ще назначава и освобождава неговия генерален директор и членовете на управителния съвет. Самото предприятие ще е ангажирано с осигуряването на непрекъснатост във функционирането на информационните системи в страната – ще разработва, тества и интегрира електронните услуги, ще управлява междуведомствени проекти, ще се грижи за информационната сигурност и базите данни, и не на последно място, ще управлява капацитета и разпределението на ресурсите между всички държавни органи.
Приликите на агенцията "Електронно управление" с министерствата не свършват дотук. Тя ще има главен секретар, собствен инспекторат, звено за вътрешен одит, финансов контрольор, звено по защита на класифицираната информация, сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка. Администрацията й ще бъде разпределена в три дирекции, а специализираната – в шест дирекции и една главна дирекция. Все неща далеч надхвърлящи рамките и разбиранията за "държавна агенция". Дори ДАНС бледнее на този фон…
Още по-важното в случая е, че новата структура ще има правомощия за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол по същество и по целесъобразност на проектите и дейностите в областта на електронното управление. Тя ще следи ведомствата още преди обявяването на процедурите по Закона за обществените поръчки, ще утвърждава проектните предложения, финансирани със средства от държавния бюджет, фондовете на Европейския съюз и други източници. Нещо повече – ще отговаря пряко и за електронната идентификация на гражданите и фирмите. Тоест, ще е като електронен вариант на Министерството на вътрешните работи.
Такива правомощия не се раздават току-така и никак не е случайно решението на Министерския съвет от 28 септември да назначи за председател на Държавната агенция "Електронно управление" близкия до премиера Росен Желязков. Ако има нещо странно, то е, че не бе проведен конкурс и нямаше заложени никакви сериозни изисквания за качествата и способностите на избраника. Сякаш председателският пост бе създаден специално за Желязков. Нещо като компенсация за това, че се размина на косъм с шефското място в Комисията за защита на конкуренцията. Пък и през годините той е доказал верността си към ГЕРБ и най-вече към нейния лидер. Кариерата на Росен Желязков започва в Столичната община още по време на кметуването на Стефан Софиянски, който го назначава за главен секретар. Като кмет през 2005-а Бойко Борисов го остави на тази длъжност, а след това през 2009-а го изтегли на същата позиция в Министерския съвет. При второто правителство на Борисов довереникът му бе назначен в политическия кабинет на премиера – като съветник по въпросите на държавната администрация и електронното управление; организацията и координацията между компетентните органи на изпълнителната власт.
На практика, чрез Росен Желязков като председател на Държавната агенция "Електронно управление" и собственик на Държавното предприятие "Единен системен оператор", министър-председателят ще държи изкъсо не само изпълнителната власт, а и държавните структури като цяло. Както се казва, ще могат да бърникат в компютъра на всеки един чиновник.
За разлика от всички други документи, които се публикуват за обществено обсъждане на сайта strategy.bg, устройственият правилник на новата агенция не е придружен от доклад на вносителя, от финансова обосновка и мотиви към него. Липсва и приложението, в което да е описна точната щатна численост на ведомството, макар в самия устройствен правилник да има препратки към него. Никъде не е посочен и автор на текстовете, което навежда на някои мисли. Например, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която отговаря за електронното управление, не желае да се свързва със създаването на новото министерство в сянка. Или пък правителството е избрало прийома на колективната безотговорност – за всеки случай, ако се развихри скандал по темата.
