Десет години след присъединяването на България, Европейският съюз e в режим на оцеляване. Британският референдум през юни е свидетелство, че сме изправени пред процес на постепена фрагментация. Брекзит създава опасен прецедент, който може да отприщи центробежни сили. Това бе отправната точка на форум, организиран от Гражданския съвет на Реформаторския блок и Института за европейски политики: "След Брексит: България в Европа на няколко скорости".
България e изправена пред изпитание. Нейното благосъстояние и политическа тежест е в пряка зависимост от капацитета на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС.
Според изследователите има два варианта на Брексит. Но основен приоритет за България би трябвало да е запазването на интегритета на ЕС.
„Около напускането има много неясноти. Процесът едва ли ще приключи за две години. Твърдият вариант за Брексит би означавал Великобритания да е извън единния пазар, а мекият вариант – да запази с ЕС отношения, подобни на тези на Норвегия. За нас по-добър е вторият, защото ще продължим да имаме достъп до пазара на труда на Острова“, побясни директорът на Института да европейски политики Димитър Бечев.
Основен проблем, според експерта, е балансът между еврозоната и страните извън еврозоната преди и след излизането на Великобритания от ЕС. Ако до момента страните извън еврозоната допринасят с 40% за БВП на ЕС, то след Брексит съотношението ще е 16% от страните извън еврозоната спрямо 84% за тези в нея.
Според Ивайло Яйджиев, докторант в Оксфорския университет, на България може да и се наложи да избира между два проблемни варианта. Едната възможност би била бързо възприемане на еврото с негативни последици при хармонизацията на политики, които не съответстват на конкурентните ни предимства. Другият избор е оставане извън еврозоната, което означава и изолация от структури, които ще взимат решения, пряко засягащи България.
Политологът Огнян Минчев смята, че трябва да разглеждаме проблемите детайлно, а не само в рамките на общите политики.
"България ще присъства в ЕС по начин, който избере спрямо дилемите пред европейските общности. Има две основни, дълбоки визии за Европа – едната е визията на либералните, постмодерни елити за постнационална Европа, в която нациите се смесват в една постнационална общност, и от друга страна на Европа на нациите", коментира той.
Според Огнян Минчев в интерес на страната ни е засилване на европейската интеграция, за да намалим зависимостта си от Турция и Русия.
Кандидатът за президент Трайчо Трайков заяви, че до излизане на Великобритания от ЕС може въобще да не се стигне, но ако се случи, България трябва да разгледа всички варианти и да се фокусира върху интересите на българските граждани на Острова.
„Стратегията след Брексит трябва да е не толкова да се пазим от този" лош свят" на държавите, извън еврозоната, а да влезем в нея“, смята Трайков.
Според експертите България има интерес от присъединяване към Европейския банков съюз, което едновременно ще подобри местния банков надзор и ще даде заявка и модел за “гъвкаво” участие в институции, свъзани с еврозоната, без присъединяване към единната валута. Друг приоритет би трябвало да бъде настояване Европейския банков орган, който до момента се помещаваше в Лондон, да бъде преместен в страна извън еврозоната, например Полша, а не във Франкфурт.
