Популярният сред левскарската агитка рефрен "Какво е небето? – Синьо! Какво е морето? – Синьо!", сега спокойно може да бъде допълнен с още един въпрос: какво е Министерството на икономиката? И отговорът ще е: пак синьо. Защото неписаното правило, че в България може да стигнеш до заветната държавна службица не заради лични качества, а само ако си плътно до политически силните на деня, бе приложено с пълна сила и при назначенията на министъра на икономиката Божидар Лукарски. Ако има нещо парадоксално, то е – че докато бе в опозиция толкова години, СДС се афишираше като най-върлия враг на клиентелизма и шуробаджанащината. Само че сега буквално окупира икономическото ведомство и в бордовете на подопечните му фирми и структури масово се назначават де що има "сини" кадри без значение "възраст, пол или занятие". Е, тук там се среща, разбира се, и по някой "гербер" или представител на друг партньор в коалицията, но то е по скоро за цвят. Въпреки нееднократните скандали около кадровата политика на Лукарски се оказва, че всичко продължава да си тече по старому.
Може да приемем донякъде за нормално, че заместник на синия министър в сградата на "Славянска" 8 стана заместникът му в партията Любен Петров, а за началник на кабинета бе назначен главният секретар на сините Филип Кирев. Случващото се оттам нататък обаче си е чиста проба кадруване, което вероятно го няма и в най-изпадналите африкански държави.
В борда на "Национална компания индустриални зони" ЕАД
на сладка служба е настанен Илия Лазаров
началник на президентския кабинет на Петър Стоянов и главен секретар на СДС при лидерството на Стоянов. Докато беше в президентството от 1997 до 2002-ра, Лазаров бе известен с топлите си връзки с бившия главен секретар на СДС и ексдепутата от ДПС Христо Бисеров. В борда на "Национална компания Индустриални зони" е и дългогодишният син апаратчик Нено Димов, преминал после през ДСБ и ДБГ и закотвил се в Института за дясна политика. Струва си да се отбележи и едно друго име в този съвет на директорите, което може да е както "синьо", така и във всеки друг "управляващ" цвят. Това на Владимир Туджаров – "вечният" главен секретар в Министерството на икономиката. Роденият в гр. Сандански служител застана на ръководната позиция през 2005-а и оттогава дърпа конците в едно от най-ключовите звена на правителството. Туджаров оцелява като главен секретар – без значение от кабинета и ръководещите го министри. През февруари 2013-а, при първия кабинет на ГЕРБ, Делян Добрев го отстрани заради констатирани нарушения при провеждането на обществени поръчки, но на 17 юни същата година той се върна в играта.
В друго дружество от системата на същото ведомство – "Панагюрски мини" ЕАД, за ликвидатор е назначен бившият кмет на Панагюрище от СДС Ясен Христов. Изпълнителен директор и член на борда на държавната "Еко Антрацит", която се занимава с рекултивация на стари минни терени, пък е Стефан Григоров Фурнаджиев – общински съветник от групата на ОДС в Столичния общински съвет в периода 1999-2003-а. Той е бивш секретар на младежкото СДС и през годините е бил в управлението на редица столични общински фирми. Сега и за него се е намерило място под крилото на Лукарски, а компания в борда му прави друг син кадър – Златослав Златанов. На последните парламентарни избори през 2013-а той водеше листата на СДС в столичния 26-и избирателен район. "Синьо" е и още едно попълнение в борда на "Еко Антрацит" – Филип Асенов.
Интересно е и около Вазовските машиностроителни заводи. В управата на компанията е назначен Любомир Пенчев Джапаров, член на Радикалдемократическата партия. Там е и Владислав Тоцев, който е и ръководител на инспектората в икономическото министерство. Той е кадър на коалиционния партньор в управлението – "ВМРО – Българско Национално Движение", и често попада в изборните листи на партията, но на по-неизбираемите места. Около името на Тоцев се вдигна шум преди около година, когато депутатът от ГЕРБ Методи Андреев го обвини, че е постъпил на работа в министерството през 2012-а като съдружник на фирма, явяваща се голям клиент на ВМЗ, което представлява конфликт на интереси.
Истинско
стълпотворение на десни активисти
има в дружествата, които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК). Класически пример е "Летище Стара Загора" ЕАД. От години слушаме как затвореният аеропорт ще се превърне в един от най-големите карго центрове на Европа, но управляващите не правят абсолютно нищо там да се случи нещо повече от провеждането на селскостопански изложения. По всичко личи, че и сега ситуацията няма да се промени особено – предвид хората, които е наслагал Божидар Лукарски в борда на дружеството. Изпълнителният директор Митко Стефанов Георгиев оцеля и при него, но проверка в интернет показва, че преди години той е бил виден десен активист от региона, участвал в няколко местни вота. В управата на старозагорското летище влезе и лидерът на СДС Дупница – Георги Георгиев, както и друг привърженик на СДС – инженерът от ДЗУ Тончо Кирев Тонев. Останалите две попълнения са старозагорецът Динко Пейчев, бивш юрист на община Стара Загора, и софиянецът Боян Хитров, бивш главен секретар на Българската агенция за инвестиции по времето на кабинета "Орешарски". Най-впечатляващото е, че целият този "мастит" съвет на директорите от петима членове управлява едва… четирима подчинени, съдейки по данните в информационната система "Дакси" за броя на социално и здравно осигуряващите се към април 2016-а. Или, казано с други думи,
за един вожд няма индианец
когото да командва.
В друго дружество от ДКК – "Монтажи" ЕАД, изпълнителен директор е Александър Нешев. За него се говори, че е назначен от Лукарски заради… любовта им към футбола. В борда също така е врачанинът Красимир Каменов, който бе депутат в 38-ото Народно събрание, а в периода 2005-2007-а е член на Националния изпълнителен съвет на СДС. По образование той е ветеринарен лекар, но може би разбира нещо и от монтажи. В управата е и Виктор Алберт Бенбасат. За него се мълви, че е син на члена на СДС Алберт Бенбасат, който завеждаше отдел "Музеи" в Министерството на културата. Що се отнася до друго попълнение в борда – Камен Караянев, той е близък със споменатия вече началник на кабинета на Божидар Лукарски и главен секретар на СДС Филип Кирев.
Подобно е положението и в никому неизвестния "Институт по маркетинг" ЕАД, който е натоварен с амбициозната задача да проучва пазара и да изследва общественото мнение. Какво конкретно е свършила досега организацията, трудно може да се открие поне в интернет, но и тя е приютила неслучайни особи, предоставяйки им държавна заплата. Като Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката и областен лидер на ДБГ – Русе, и Александър Василев Янкулов, който бе сред кандидатите за общински съветници в София на Реформаторите по време на последните местни избори.
В борда на казанлъшкия военен завод "Наука, изследвания, технологии, инженеринг" – НИТИ ЕАД, единствено управителят – опитният оръжейник Делян Начев, изглежда, е на мястото си. Освен него там е членът на Националния изпълнителен съвет на СДС Юлиян Леков, икономист, занимаващ се до неотдавна с малък бизнес в сферата на общественото хранене. По време на служебния кабинет "Близнашки" Леков бе областен управител на Софийската област на мястото на своя съгражданин – небезизвестния бивш депутат от ДПС Емил Иванов от Своге. В управата е и бизнесменът Кънчо Папазов, който е
президент на казанлъшкия футболен клуб "Розова долина"
Изключение от очерталата се синя картинка прави държавната "Ел Би Булгарикум", която има десетилетия опит в производството на кисело мляко и лактобацили. Сега там се вихрят "герберите". Изпълнителен директор е плевенчанинът Слави Красинов Павлов. Той обаче е далеч по-популярен като състезател по кросфит (спорт за съвършения атлет, който в еднаква степен е гимнастик, щангист, спринтьор, бегач на средни разстояния и гребец) и участник в надпреварата "Универсален атлет". Ключът към скока в кариерата му се оказа фактът, че Павлов е член на младежката формация на ГЕРБ в Плевен.
В борда на същото предприятие е и Боян Боянов Милушев. Той също е член на младежка структура на ГЕРБ, но в Кюстендил. На местните избори през 2011-а бе избран за общински съветник в местния парламент. Броени седмици по-късно подаде заявление за напускане на съвета – с аргумента, че няма възможност да изпълнява задълженията си заради увеличена служебна ангажираност като парламентарен секретар на Министерството на културата и координатор на проекта за иновации в туризма GROW MOBILE. С новото правителство на ГЕРБ сега и за този способен кадър е намерено място.
В "Ел Би Булгарикум" е и Николай Михайлов Андреев – осветен преди време като агент на Държавна сигурност с псевдонима "Порязов", извънреден и пълномощен посланик в Бейрут от 1999-а до 2004-а. И най-важното – председател на старейшините на ГЕРБ. Още се помни неговата реч при едно от отчетно-изборните събрания, когато се обръща към Бойко Борисов с думите, че благодари на човека, който за него е истински строител на една нова България. Е, как да не поставиш такъв човек на държавната хранилка!