Цената на кредита е един от важните фактори, влияещи върху динамиката на развитие на българските фирми и на тяхната конкурентоспособност. Точно по тази причина експертите на Българската банка за развитие поставят равнището на лихвените проценти в България и тяхното движение през изминалите десет години във фокуса на своя пореден икономически анализ. Според него динамиката на лихвите по кредити за фирми през последните десет години отчетливо се разделя на два периода. Между 2007-а и 2011 г. средният ефективен годишен лихвен процент по фирмените кредити се колебаеше около едно относително постоянно равнище между 8 и 10 процента. От 2012 г. започна тенденция на постоянно намаление на лихвените проценти, особено силно проявена между 2014 и 2016 година. През този период стойността на лихвените равнища по фирмените кредити, нов бизнес намаля почти два пъти – от около 9% (края на 2011 г., началото на 2012 г.) до около 4.5-5% в средата на 2016 г.).
Сравнение с останалите страни от ЕС
В доклада на ББР се посочва, че през целия анализиран период България е сред страните с най-високи лихвени равнища по фирмените кредити. Лихвените равнища по еврови кредити в България със срок на погасяване над пет години постоянно са над максималната стойност на показателя, регистрирана в държави от еврозоната, като тази разлика се запазва почти постоянна през последните три години. При по-краткосрочните кредити (между една и години) лихвените равнища в България отново са по-високи от тези в държавите от еврозоната, но през последните две години стойността на показателя в България се изравни с лихвените равнища на страната от еврозоната, където той е най-висок (в случая Гърция). При най-краткосрочните кредити (тези с матуритет до 1 година) от 2013 г. насам лихвените равнища по фирмените кредити в евро в България са съпоставими със средното равнище на показателя за страните членки на еврозоната.
Сравнението с лихвените равнища по фирмени кредити, деноминирани в национална валута в страните от ЕС извън еврозоната, показва, че през почти целия период България е сред страните с най-висока стойност на показателя, като през последните три години се приближава плътно до страната с максимална стойност на показателя (в случая Унгария). Както и при евровите депозити, отново с увеличаването на матуритета на кредита лихвените равнища у нас имат склонност да са по-близко до максималната стойност на показателя за разглежданата група, като за кредитите с най-дълъг матуритет (над пет години) България е държавата с най-високо лихвено равнище сред страните извън еврозоната от 2014 г. насам.
Фактори за високите лихвени равнища в България
Основни причини България да е страната с най-висок лихвен процент сред страните от ЕС 28 през почти целия период от последните десет години са: високата рискова надбавка, която търговските банки добавят към съответния референтен лихвен процент, и стремежът за постигане на висока рентабилност.
През по-голямата част от разглеждания период рисковата надбавка в България е най-висока сред всички страни от ЕС 28, а през останалите месеци, когато рисковата надбавка не е максимална за групата страни от общността, тя е сред най-високите в ЕС 28 (обикновено заедно с Гърция, Румъния, Латвия, Литва, Португалия и Хърватска). За кратко, през 2009 г., рисковата надбавка в България намаля до 200-300 б.т. над референтния лихвен процент, но още през 2010 г. тя отново се повиши и през по-голямата част на периода 2012-2015 г. се колебае в диапазона между 450-500 б.т. над референтния лихвен процент. Едва след средата на 2015 г. се наблюдава тенденция на намаление на рисковата надбавка в България и през последните месеци тя се колебае между 380 и 450 б.т. над референтния лихвен процент.
По-голямата рискова надбавка над кредитите в България спрямо останалите страни от ЕС 28 се обуславя от
някои характеристики на банковата система в България
През периода 2010-2014 г. се натрупа относително голям дял на просрочия над 90 дни, което неминуемо повишава рисковия компонент на съответния тип експозиция при равни други условия. По-големият дял необслужвани задължения принуждават търговските банки да правят по-големи разходи за обезценки и провизии на съществуващи вземания, което повишава и цената на отпускания дълг. Освен това фалитът на Корпоративна банка, една от най-големите пет търговски банки в страната, и опасността за прехвърлянето на "заразата" върху други търговски банки в страната също допринасят за по-високата несигурност на системата, особено през годините, когато икономическият ръст в страната се повиши до 3% в реално измерение.
Вторият фактор, който допринася за относително високите лихви по фирмените кредити в страната, е стремежът на банките да поддържат висока рентабилност и възвръщаемост по активите (или капитала) си. Данните от ЕЦБ показват, че след 2009 г. България е сред първите седем страни от ЕС 28 според показателя възвръщаемост на капитала и сред първите три според показателя възвръщаемост на активите.
Сравнението с други страни от ЕС 28 показва, че поведението на българските търговски банки е по-консервативно в сравнение с това на търговските банки в други страни. Това означава, че при равни други условия те се стремят в по-голяма степен да се презастраховат срещу евентуални неизпълнения на вземания при равни други условия. Ако се сравнят данните за дела на просрочените експозиции в общия дял на кредити и вземания от нефинансови предприятия с данните за рискови надбавки, ще се види, че държавите, при които рисковите надбавки са сравнително ниски – ако се вземе предвид качеството на кредитите им за фирми, са Гърция, Кипър, Италия, Словения и Унгария. В същото време държавите, където рисковата премия е относително висока според качеството на техните кредити за фирми, са България и Латвия. В Гърция, където рисковата надбавка е сравнима с тази в България, проблемът с качеството на активите е много по-остър, както и в Кипър, където рисковата надбавка на фирмените кредити е далеч по-ниска от тази у нас. В Италия, Ирландия, Румъния, където делът на "лошите" кредити е близък и дори по-висок от този в България, рисковата надбавка е съществено по-ниска, като в Румъния (държава извън еврозоната и с плаващ валутен курс за разлика от българския лев) тази надбавка е между 50 и 100 б.т. по-ниска от тази в България. Твърде вероятно е у нас очакваната загуба от несъбираемите вземания да се прехвърля посредством лихвените равнища върху клиентите, докато в останалите държави една част от тази загуба да остава за сметка на самите търговски банки и по този начин за сметка на тяхната печалба и рентабилност.
По-високата рентабилност в България спрямо повечето страни от ЕС 28 се дължи на поддържания
по-висок лихвен марж между лихвени проценти по кредитите и по привлечения ресурс
Лихвените проценти по депозитите на домакинства и фирми (основна част от привлечените средства в България е около 85% от общата стойност на пасивите на банковата система към края на юни 2016 г.) не са сред най-високите за страните от ЕС 28. Ако се разгледат лихвените равнища по депозити с договорен матуритет със срок до две години (депозитите над две години представляват под 10% от депозитите на фирми и граждани в България), то България е на девето място сред страните от ЕС 28 според стойността на показателя за домакинства и на седмо място – за фирми. Може да се каже, че България е сред преобладаващата група страни, където лихвените равнища на депозитите, съответно на домакинства и на фирми, се колебаят в много тесни граници. В девет държави лихвените равнища по депозити на домакинства до две години се колебаят между 1.3 и 1.7% (като България е по-близо до долната граница на този интервал) и в дванадесет държави лихвените равнища по депозити на фирми до две години се колебаят между 0.5 и 1% (като тук България е близо до средата на интервала). Ниската инфлация в България (през последните две години България е сред страните с на-висока стойност на дефлацията от всички страни на ЕС 28) е фактор, който подпомага търговските банки в понижаването на лихвените равнища по привлечените средства от икономическите агенти в страната. Друг фактор, спомагащ за това, е високата ликвидност на българските търговски банки.
