Конституционният съд сложи кръст на измененията в Наказателния кодекс, с които бе отменена давността за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, включително и свързани с възродителния процес. Промените влязоха в сила през септември 2015-а. Според КС обаче те са противоконституционни.
Решението на съда е било взето в четвъртък (13 октомври) с внушително мнозинство – 11 от общо 12 конституционни съдии са го подкрепили. На особено мнение е останал само Филип Димитров.
Миналата година парламентът прие, че давността вече няма да спасява от преследване виновните за тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944-а до 10 ноември 1989-а, ако техните извършители са "членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции". Отделно в Наказателния кодекс беше въведено и изискването прекратените поради изтекла давност дела с такива обвинения да бъдат "служебно" възобновени и да започнат отначало.
Още преди нормата да бъде гласувана, съдиите от Върховния касационен съд пратиха подробно становище, в което в прав текст казаха на депутатите, че отмяната на давността ще бъде чисто юридическо безумие. И че всъщност от него няма да има никаква реална полза, защото дори и да са останали живи извършители на такива престъпления, събирането на доказателства срещу тях след толкова години би било практически невъзможно. Въпреки това обаче народните представители решиха да не се съобразят с мнението на магистратите и приеха норматива.
Месеци по-късно промените в Наказателния кодекс бяха атакувани от главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд. С мотива, че те противоречат на основни конституционни принципи и че дори създават предпоставки "за непредсказуемост и произвол в правораздаването" – заради пълната неяснота кой, как и при какви условия трябва да възобновява вече отдавна архивирани дела.
От решението на КС, публикувано на 14 октомври, става ясно, че съдиите са възприели тезата на Цацаров.
