Акционерите на "Банко пополаре" и на "Банка пополаре ди Милано" (БПМ) одобриха през уикенда обединението на двете кооперативни институции. Това е най-голямото банково сливане на Ботуша за последните почти десет години и е първата стъпка от процеса на консолидация в бранша. А за нея финансовите регулатори, инвеститорите и премиерът Матео Ренци настояват отдавна. Политическите интереси, по-строгите капиталови стандарти и планината от лоши кредити в балансите на италианските банки обаче вещаят, че засега това ще е единствената успешна комбинация.
Премиерът Ренци окуражава по-слабите италиански кредитни институции да се обединяват, за да укрепят финансите си и да предприемат мерки за отмяна на рестрикциите върху собствеността и върху правото на глас на акционерите – две отколешни пречки пред консолидацията на собствеността при регионалните играчи. Бъдещият "кандидат за оцеляване" – една от най-големите италиански банки – "Банка Монте дей Паски ди Сиена", обаче вероятно ще трябва да изчака изхода от декемврийския референдум за конституционни реформи на политическата система на страната. От него ще зависи и съдбата на Ренци. Ако загуби допитването на 4 декември и се стигне до оставка, това ще създаде политически хаос в третото по големина стопанство на еврозоната и ще постави на карта планираните мерки.
Италианските банки са принудени да съществуват под бремето на необслужвани задължения за около 360 млрд. евро. В добавка икономическият растеж на страната е хилав, рекордно ниски са лихвените проценти. Главният изпълнителен директор на "Банко пополаре" – Пиер Франческо Савиоти (тя е между най-слабите италиански банкови играчи), и главният директор на "БПМ" (тя пък е от най-силните италиански кредитори) – Джузепе Кастаня, договориха плана за обединение през февруари. Това е резултатът от проточилите се няколко месеца дискусии. От сделката се роди банковата група "Банко БПМ" с активи за 171 млрд. евро, пазарна оценка от около 5.7 млрд. евро, 4 млн. клиенти, 25 хил. служители и 8.2% пазарен дял. Тези показатели я нареждат на трето място (заедно с "Монте дей ди Сиена") в италианската банкова класация след италианския банков първенец "Уникредит" и "Интеза Санпаоло".
Главен изпълнителен директор на обединената банкова група ще е Джузепе Кастаня, а колегата му Савиоти ще е председател на изпълнителния комитет.
Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан се похвали, че "се е родила голяма банка". А политическите наблюдатели не пропуснаха да отбележат, че сделката е голям успех за премиера Ренци преди референдума. Обединението бе одобрено на две общи събрания на акционерите в Милано и във Верона. Във Верона, където е централата на "Банко пополаре", почти 24 хил. акционери са подкрепили сливането, но 118 са били против. В Милано, след почти шестчасови дебати, 7300 акционери са гласували "за", а 2700 – "против" (или 72% подкрепа). При тези гласувания се изисква квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите. Най-големите противници на обединението били около 300 пенсионирани служители на "БПМ", всеки от които упълномощен да представлява по десет гласа. Те протестирали основно срещу "неизгодната" замяна на акции, при която на практика водещата страна в сделката е "Банко пополаре". Нейните акционери стават притежатели на 54.6% от капитала на новата структура срещу 45.4% за хората от "Банка пополаре ди Милано".
Междувременно бордът на "Монте дей Паски ди Сиена" проучва поредното предложение за рекапитализация в размер на 5 млрд. евро. То е на банкера ветеран и бивш индустриален министър Корадо Пасера. Да припомним, че европейските регулатори наредиха на най-старата банка в света да се освободи от лоши дългове за почти 30 млрд. евро. И ако плановете за рекапитализация се провалят, в края на годината акционерите и кредиторите й ще бъдат принудени да поемат част от загубите. Това ще има разрушителни политически и финансови последствия.
Предложението на Пасера включва набирането на свеж капитал от 5 млрд. евро чрез продажбата на акции за 1 млрд. евро на съществуващите инвеститори и привличането на още 2.5 млрд. евро от нови играчи. Един от кандидатите е "Атлас мърчънт кепитъл" – инвестиционното дружество на бившия шеф на "Барклейз" – Боб Даймънд, твърдят запознати с офертата лица. Средствата ще са необходими за покриването на допълнителни провизии на сума 4.6 млрд. евро от продажбата на лоши заеми за 31-32 млрд. евро на отделно дружество. На новите инвеститори ще бъдат предложени дялове и в компанията за несъбираеми задължения, и в "Монте дей Паски ди Сиена".
Предложението на Пасера конкурира подкрепения от правителството план на "Джей Пи Моргън Чейз". Той предвижда привличането на 1-2 млрд. евро чрез замяната на дълг срещу акции на "Монте дей Паски ди Сиена". Това ще стане през ноември, твърдят експерти, работещи по осъществяването на програмата. Те се надяват да увеличат до 5 декември банковия капитал с още 3 млрд. евро – деня след референдума. Италианският кабинет и "Джей Пи Моргън" се надяват също да привлекат и основен инвеститор и вече са се свързали с групи с дълбоки джобове от Катар и Дубай, както и с фирми за частни капитали.
Или, както обобщават банкови специалисти, инвеститорите трябва да намерят 5 млрд. евро свежи пари за банка, чиято пазарна капитализация е едва 500 млн. евро.
Евентуалният провал за рекапитализирането на "Монте дей Паски ди Сиена" ще има системни последствия. Той ще попречи най-вече на "Уникредит" – очаква се тя да набере свеж капитал от над 10 млрд. евро в началото на идната година.
