Колко струва несъстоятелността на КТБ

Синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов

Когато една процедура по несъстоятелност е обвита с мълчание, тя неминуемо ражда купища легенди и спекулации. Това важи с още по-голяма сила в случая с Корпоративна търговска банка, която вече 18 месеца се управлява от синдици. За никого не е тайна, че в нея има съсредоточени интереси за милиарди левове, които са не само на Фонда за гарантиране на влоговете, но и на значителен брой кредитори – частни фирми и граждани.

Но единствено ръководството на фонда знае какво се случва в банката, какви действия се предприемат за попълване на масата на несъстоятелността и кога може да се очаква синдиците да започнат да разпределят събраните средства между нейните кредитори. Фирмите и гражданите въобще не са наясно с тези подробности. А те имат право да бъдат информирани много повече от министъра на финансите и от депутатите в парламента, които нямат никакъв финансов интерес в тази несъстоятелност. Просто защото държавната хазна няма вземания от нея.

За две години депутатите изговориха много приказки и се пръснаха по родните си места да дават обещания как ще гарантират прозрачността на процеса по несъстоятелност на Корпоративна банка. И уж в тази посока направиха и много законодателни изменения. Отделно почти всеки месец те отправят парламентарни питания. За съжаление обаче всички тези мерки на народните избраници водят до

предоставянето на половинчата информация

която вместо да хвърля яснота, внася още по-голямо объркване и поражда купища въпроси най-вече сред фирмите и гражданите, които са кредитори на Корпоративна банка.

Например от отчетите на синдиците на КТБ се вижда, че за периода от април 2015-а до края на август 2016-а, през който тя е в несъстоятелност, са събрани общо 172.1 млн. лева. Само че едно сравнение между отчета на квесторите на КТБ от март 2015-а и отчета на синдиците от края на август 2016-а, който е направен по искане на министъра на финансите Владислав Горанов (в отговор на парламентарно питане), показва, че парите по сметката на синдиците са нараснали от 517.6 млн. до 577.8 млн. лв., или с близо 60 млн. лева.

И тук възниква логичният въпрос

къде е разликата до 172.1 млн. лева

Това са близо 112 млн. лева. Похарчени ли са?

Точно по тази тема през изминалите две седмици се завъртяха множество коментари, анализи и публикации. В някои сайтове бе написано, че процедурата по несъстоятелност до момента е "изконсумирала" 214 млн. лева. В други бе направена сметка, че тази сума е 122 млн. лв., или по 7 млн. лв. на месец. Тези разходи провокираха заключенията, че в момента хората, които управляват несъстоятелността на Корпоративна банка, я ограбват.

На този фон синдиците и Фондъта за гарантиране на влоговете не намират за необходимо да обявят колко пари гълта всеки месец несъстоятелността на банката.

Вероятно за предоставянето на тази информация има някакви пречки, свързани с търговската и професионалната тайна. Но нека да сме наясно – в случая не става дума за конкретизиране на информацията като разбивка за заплати, за адвокатски възнаграждения за съдебни такси и за разходи, свързани с опазването на материалните активи на банката. Но би било добре хората да научат и тези детайли. На първо време обаче ще е достатъчно да се даде обобщената сума на средномесечните разходи.

Ако синдиците и фонда смятат, че съществува пречка да изнесат публично тази информация, нека се намесят будните защитници на обществения интерес – депутатите, и да я изискат. Нищо не пречи да поискат тези данни под формата на парламентарно питане от министъра на финансите. Така точно преди изборите ще се сдобият с поредната политическа бонус точка. Още повече че с едно такова питане те ще отговорят на интереса на немалка част от своите потенциални избиратели, като покажат загриженост за тях.

Ние също ще се опитаме да направим своите изчисления по този въпрос, възползвайки се от публично достъпните данни. На първо място,

отчетът на квесторите

показва, че по сметките на Корпоративна банка към края на март 2015-а, когато приключва тяхното управление, има 517.6 млн. лева.

В отчета на синдиците пише, че в края на август 2016-а по тази сметка има 577.8 млн. лева. С други думи, тя наистина се е увеличила с близо 60 млн. лева. Събрахме сумите, посочени в седмичните и месечните отчети на синдиците на КТБ, и се получи, че влезлите пари по сметката им в банката за целия период от нейната несъстоятелност – от април 2015-а до края на август 2016-а, е 172 млн. лева. Като извадим от тях отчетеният ръст от 60 млн. на наличните по сметката суми, излиза, че за 17 месеца несъстоятелност са похарчени 112 млн. лв., или по близо 6.6 млн. лв. за издръжката й на месец.

Да не забравяме обаче, че в края на миналата година синдиците

прибраха от ТБ "Виктория" 30 млн. лева

Става дума за част от депозита, който Корпоративна банка бе направила още преди да бъде затворена. Но няколко дни по-късно синдиците върнаха тези пари в ТБ "Виктория" под формата на увеличение на капитала. Защото, ако не бе направено това, ТБ "Виктория" бе заплашена с отнемане на лиценза. Съществуваше реална опасност заради трупаните от нея загуби базовият й капитал да падне под регулативния минимум. Така ювелирната операция позволи на ТБ "Виктория" да запази показателите си, да се представи добре при прегледа на качеството на активите, което пък даде възможност на синдиците да продължат процедурата по нейната продажба.

И когато се смятат средствата, постъпили по сметката на синдиците, тези 30 млн. лв. би трябвало да се извадят. Но те също така не бива да се смятат и към разходите, свързани с несъстоятелността на КТБ.

При извършването на корекцията от 30 млн. лв. се получава, че реално за издръжката на несъстоятелността на Корпоративна банка за 17 месеца са похарчени 82 млн. лв.,  или по 4.8 млн. лв. на месец. Не може да се каже, че това наистина е реалната сума, защото публично достъпните данни не показват всички финансови детайли, които могат да повлияят върху реалните месечни разходи за издръжката на Корпоративна банка. Възможно е те да са по-малки или пък по-големи от посочените от нас. Това обаче може да стане ясно само ако синдиците – по настояване на Фонда за гарантиране на влоговете или на министъра на финансите, изнесат точната информация по въпроса. А докато това не се случи, спекулациите по темата ще продължават.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Положителен знак ли е категоричната позиция на ГЕРБ-СДС, че Борисов трябва да бъде премиер на бъдещия коалиционен кабинет?

Подкаст