Играта между Европейския съюз и Канада покрай Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (известно като СЕТА) съвсем загрубя. Макар и резултат от хакерски действия, най-точно описание на ситуация даде съобщение от профила на белгийския външен министър в Туитър, което гласеше "HEY Canada, fuck you". По-късно нецензурната фраза бе заменена с доста по-дружелюбното "Успокойте се и обичайте Канада", но е ясно, че бурята не може да бъде спряна току-така. Особено след като в петък (21 октомври) местният парламент в белгийската провинция Валония отхвърли за втори път възможността да даде съгласието си за CETA, независимо че цяла нощ Брюксел и външните министри на страните членки се опитваха до го убедят в противното. Властите във френскоговорящата "половина" на Белгия заявиха, че все още има поле за преговори и сделката трябва бъде обсъдена допълнително. Все пак премиерът на провинцията Пол Маниет отбеляза, че има известен напредък, но все още е недостатъчен, за да бъдат удовлетворени валонците.
В същото време премиерът на Белгия Шарл Мишел обяви, че е обезпокоен от развитието на преговорите с Валония. "Усещам, че има радикализиране на позициите", каза той преди началото на втория ден от срещата на върха на ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък се надява Европейският съвет да постигне положително развитие. "Ако не можем да сключим търговското споразумение с Канада, не виждам как ще е възможно да сключим споразумения с други части на света", изтъкна Юнкер.
Без да има пълна подкрепа лидерите на държавите от общността, няма да могат да подпишат търговското споразумение с Канада на 28 октомври, както беше планирано. За тогава е предвидено и посещение на канадския премиер Джъстин Трюдо в Брюксел, но то може да бъде отложено.
Защо обаче са направени такива уговорки и е насрочена дата за подписване на CETA, след като не е било постигнато пълно единодушие сред европейските партньори по темата? Оказва се, че когато преди седем години започват преговорите между ЕС и Канада, не се е предвиждало договорът да бъде одобрен от всички национални и регионални парламенти на Стария континент. Това е така, тъй като според Договора за функционирането на Европейския съюз (член 218.8) "Съветът действа с квалифицирано мнозинство по време на процедурата", като за квалифицирано мнозинство се приемат 55 на сто от държавите, представляващи общо 65 на сто от населението на съюза. Тоест досега не се е изисквало пълно единодушие за приемането на подобни договори. И най-пресният пример е споразумението за климата, което неотдавна бе подписано в Париж, без да е полученото съгласието на всички страни членки.
Точно затова канадците са били изключително изненадани от информацията, че CETA може да бъде одобрен само ако 28-те държави дадат своето съгласие. Дори нещо повече – необходими са ратификациите на цели 38 парламента (28 национални и 10 регионални).
За разлика от Валония, България и Румъния, които също заплашваха да блокират сделката, бързо и лесно обърнаха позицията си на 180 градуса. В петък (21 октомври) премиерът Бойко Борисов съобщи от Брюксел, че Канада е обещала визите за българи и румънци да отпаднат, в резултат на което сме оттеглили възраженията си за търговското споразумение. "Заедно с румънския президент получихме надлежни, писмени, потвърждения – и ние, и Комисията, и това беше вкарано сега в протокола на съвета – че от 1 декември 2017-а за всички български граждани визовият режим за Канада ще отпадне", каза Борисов. Ако обаче CETA пропадне, то визите по всяка вероятност ще останат.