Без дебати парламентът одобри на второ четене поправки в Изборния кодекс, според които гласовете "Не подкрепям никого" ще се отчитат по различен начин на различните видове избори. Протестният вот ще участва в определянето на крайния резултат на мажоритарните избори – за президент и за кметове. На пропорционалните – за парламент, за евродепутати и за общински съветници, гласовете "Не подкрепям никого" ще се броят само за избирателната активност.
Решението е базирано на договорката между ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и Патриотичния фронт, постигнат на среща с премиера Бойко Борисов миналата седмица. Предложението гласовете "Не подкрепям никого" да не влизат в определянето на резултата на парламентарни избори е на РБ, а мотивът – да не се вдига изкуствено 4-процентовата бариера за влизане на партии в парламента.
Спешният ремонт на Изборния кодекс дни преди изборите се наложи именно заради методиката за отчитане на резултатите от президентския вот. Причината – досега определените за действителни гласове "Не подкрепям никого" се брояха само за избирателната активност, но не и при определяне на крайния резултат. Според юристи това противоречи на конституцията, която изисква преброяването на всички действителни гласове, и може да доведе до оспорване на резултатите от изборите.
Така независимо от броя на гласовете "Не подкрепям никого", пуснат на 6 ноември, на втори тур отиват двамата реални кандидати с най-много гласове. В бюлетината на балотажа се очаква да има три опции – имената на двамата кандидати, събрали най-голяма подкрепа на първи тур, и "Не подкрепям никого". За президент обаче ще бъде избран реалният кандидат с най-много гласове независимо от протестния вот.
