Българската банка за развитие (ББР) ще насърчава предприемачи, които искат да развиват социално ангажиран бизнес. Това съобщи изпълнителният директор на институцията Билян Балев по време на среща на социални предприемачи с представители на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), организирана от ББР.
Идеята на ръководството на банката е да провокира бизнеса да кандидатстват за финансиране на социални бизнес проекти. До момента у нас със средства на ЕИФ работят институциите, подпомагащи малките и средните предприятия – LAUNCHub и Eleven. Това са фондове за стартиращи бизнеси, но те работят само в технологичния, уеб и мобилния сектори.
За да преминат успешно през цялото сито на ЕИФ и да получат финансиране от фонда, социалните предприемачи ще получават консултантска помощ от ББР.
"Преди да кандидатстват, компаниите ще разговарят с нас и ние ще им кажем къде евентуално могат да сгрешат и как трябва да се подготвят. Това, което ББР може да направи, след като фондът инвестира в дадено предприятие, е да дофинансираме проекта със заем", разясни процедурата Билян Балев.
1 млн. евро в ЕИФ
ББР участва с 1 млн. евро в социалната програма на ЕИФ – Social Impact Accelerator (SIA). Със същата сума участват Deutsche Bank и Crédit Coopératif. Останалите средства за подпомагане на социалното предприемачество – 241 млн. евро, са отпуснати от Европейската инвестиционна банка.
"Ние като банка участваме във фонда с егоистичната идея в един момент да провокираме ЕИФ да се насочи към нашия регион“, каза Билян Балев. По думите му в момента единственият фонд в Източна Европа, разглеждан от ЕИФ, е в Унгария.
"Целта на SIA е изграждането на пазарна инфраструктура за възникващите социални предприятия", обясни представителят на ЕИФ Филип Бернар-Трей. По думите му през фонда до момента финансиране са получили 600 дружества.
Социално предприятие
У нас липсва ясна регламентация на това, какво точно е социално предприятие. Най-общо то се асоциира с осигуряването на заетост на малцинствените групи и за хората с увреждания. Европейския прочит на понятието е малко по-различен.
"Това са възможности за развитие на предприемачески умения", обясни по време на форума социалният министър Зорница Русинова.
В Германия например като социално предприятие може да се разглежда компания, интегрираща в обществото младежи от уязвими социални и етнически групи, обучавайки ги за работа в IT сектора. Друг пример за социално предприятие е създаването на детска градина в слаборазвит регион, която е по-евтина от държавните градини.
"В Германия е направено така, че родители, които работят на три смени, да оставят децата си в подобни институции и да са сигурни, че децата им са добре гледани", разказа изпълнителният директор на ББР. Според Балев големият ефект от социалното предприемачество, постигнат до този момент в Европа, е за обществото. Той обаче може да бъде разгледан и през призмата на един частен собственик, който получава печалба от дейността си, а не я изпълнява само от благородни подбуди.
"Социалните фондове имат същата възвръщаемост като останалите инвестиционни фондове, но постигат и социален ефект", обясни Андрю Левит, директор на борда в Bridges Social Impact Bond Fund. По думите на Левит едни от най-успешните социални инвестиции са тези в недвижимо имущество. Чрез строенето на домове в изостанали региони може да се достигнат много ниски наеми, а с повишаването на енергийната ефективност на сграда могат да се намалят сметките за ток на бедните семейства.
Един от най-успешните социални проекти у нас е "Хлебни къщи". В тях се обучават и наемат хора от уязвими групи. Такива къщи има в Търново, Габрово, Златарица, Пловдив, Стара Загора, Копривщица, Свиленград и с. Лобош. В социално-културните центрове има и седмични безплатни социални и терапевтични месения на хляб и програми за хора в риск.
Няколко са социалните инициативи в страната, които получат финансиране от ЕС. От една страна, това е грантовото финансиране през оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Тук финансова подкрепа получават съществуващи социални предприятия, както и проекти за създаването на нови. Към момента по програмата е отворена схема, по която ще бъдат отпуснати 15 млн. лева. Стойността на проектите, които могат да бъдат финансирани, варира между 50 хил. и 391.6 хил. лева. Крайният срок за кандидатстване по схемата изтича на 5 януари.
До края на ноември предстои да стартира и друга грантова схема за подготовка и стартиране на бизнес от инициативни предприемачи. По нея бъдещите предприемачи ще бъдат обучавани на писане на бизнес планове и ориентиране към различните възможности за финансиране.
От началото на следващата година пък се очаква да започне самото микро- и макрофинансиране на успешните бизнес планове, стартъпи и социални предприемачи. Сумата, заделена за микрофинансиране на социални предприятия, е 25 млн. евро.













