Държавният бюджет за 2017 г. е консервативен, изпълним и поставен в условия на положителен икономически растеж. Това заяви финансовият министър, Владислав Горанов, след извънредното заседание на кабинета днес, където бе одобрен най-важният финансов закон, както и тригодишната бюджетна прогноза.
„Нещо, което ни дава основание да сме умерени оптимисти, че ще може да се изпълни в цялост, по начинът който е приет дори по-добре. Ако прогнозите за икономически растеж бъдат надминати, всеки лев който постъпи в хазната, че послужи за намаляване на дефицита, политика която сме приели за поетапното му ограничаване в следващите години до нула", коментира министър Горанов.
Той подчерта, че най-голямото предизвикателство при съставянето на държавния бюджет било да вместят в него приоритетите при намаляващ дефицит и запазване на декларираната данъчна система непроменена.
"Приоритетите, които още от първата тригодишна прогноза за периода 2017-2019 г., бяхме анонсирали са осигуряване на достатъчно средства за продължаване и реализиране на реформата в средното образоване и финансово обезпечаване на приетия Закон за училищно и предучилищно образование и приоритетите свързани със сферата на отбраната и сигурността. Още от пролетта на 2015 г. на Консултативен съвет за национална сигурност очертахме необходимостта от засилване на капацитета на въоръжените сили – било то Българската армия, МВР за осигуряване на физическата сигурност на българските граждани и държава като цяло“, уточни Владислав Горанов.
Министърът подчерта, че очаква доста интензивни дебати в парламента заради обстоятелството, че финалът на бюджетната процедура тази година съвпада с кампанията за президентските избори.
"Бюджетът за следващата година, освен приоритетите, които посочих осигурява достатъчно средства, за да гарантира нормалното функциониране на всички държавни органи и на държавата и нейните институции като цяло“, добави финансовият министър.
На днешното заседание бе одобрена и тригодишната бюджетна прогноза за 2017-2019 година.
"Продължава политиката за увеличаване на минималната работна заплата (на 460 лева)", каза Горанов.
Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
