През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 847.2 млн. лв., което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година, сочат данните на Националният статистически институт (НСИ).
Интензивността на НИРД, измерена като процент на разходите за НИРД от БВП също нараства спрямо предходната година – от 0.79% през 2014 г. на 0.96% през 2015 година.
Все още обаче страната ни остава доста далеч от националната си цел, свързана с реализацията на стратегия "Европа 2020", която е за достигане на 1.5% разходи за наука спрямо БВП през 2020 година.
Нарастването на общите разходи за научни изследвания през 2015 г. спрямо предходната година се дължи основно на частния сектор. Фирмите в страната са увеличили инвестициите си за развойна дейност със 183.7 млн. лв., или с 42 на сто. Оказва се, че бизнесът осигурява почти три четвърти – 73.3% от общите разходи за НИРД. Сектор "Предприятия" продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите "Държавно управление","Висше образование" и "Нетърговски организации" с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5 на сто.
През 2015 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност у нас, е 22 421 души, което е с 16.0% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48.3%, показват още данните на НСИ.
