Ще бъдем на пазара вече в петък! Още в следващия.
Изненадани ли сте? А не трябва.
Решението ни е дори малко закъсняло. Трябваше да го направим още преди години, когато пластовете на вестникарския пазар се приплъзнаха и той изгуби баланс.
Тогава, когато се нароиха сайтове и сайтчета, участващи в гигантската битка за преразпределение на икономически интереси. Когато стана болезнено ясно, че издател може да бъде и посредствен човек с дебел комисионерски портфейл.
Когато обществото разбра, че вестникът може да "залага" редакционната си политика срещу кредит.
Когато се видя, че обслужването на чужди икономически интереси е по-доходоносно от това да се служи на българските национални такива – защото е финансирано с "благородни цели" от тематични фондации.
Когато стана ясно, че послушанието на вестникарите също може да бъде лимитирано и подобно на износен актив подлежи на преоценка, щом спре да надува свирката на този, който му я е подарил.
И когато стана безпощадно ясно, че вестник може да се придобие само за да бъде затворен след броени дни.
Видяхме, че държавата е лицемерна спрямо медиите – въпреки прокламирането на грижа за образованието на българите. И докато те се "образоват" предимно от жълти формати и жълти медии, държавата е абдикирала от ангажимента си да утвърждава четенето като приоритет. Което също ни поставя в обособена позиция спрямо повечето европейски държави, с които се родеем в Съюза.
Там олекването на вестникарския и телевизионния пазар също е усетено, но целта е останала: населението да чете и да бъде добросъвестно информирано. У нас – напротив. Защото за купуването на гласове са нужни кебапчета и бира, а не ревностни читатели. Което обяснява защо кандидат за държавен глава познава европейските столици толкова, колкото някоя плеймейтка в жълт ТВ формат.
Впрочем у нас държавата и рекламодателят толерират тези формати, защото някой със същото мислене им дава "правилните" съвети: как да попаднат в обсега на масовата аудитория. Сякаш тя прави избора си там, а не чрез талончетата с бонуси, окупирали брошурите на търговските вериги.
С ръка на сърцето да си признаем, че – при цялата ни критичност към роднинските зависимости във властта и раздаването на поръчки с корупционни похвати, не оценихме правилно явлението "микро образован министър чете макроанализ". Да прощават братята роми, но това звучи като "циганин се връща от театър"!
Така че, доверявайки се на активния четящ мениджър, който използва уикенда си за активна почивка и пътешествия, просто да кажем:
Търсете ни на пазара в ПЕТЪК
Четете ни в офиса си в ПЕТЪК
Това е предимството да сте наш абонат.
Валутните курсове и борсовия пазар, чийто седмичен цикъл следяхме близо 24 години, ще анализираме с ден по-рано.
Верният читател ще ни прости. А тези на "БАНКЕРЪ" не са малко, слава на Бога!