Предизборната кампания, макар и кратка, относително вяла и закъсняла, все пак оказа влияние върху нагласите на избирателите и позиционирането на кандидатите за президент. Някои от тях тръгнаха с летящ старт, но с течение на времето загубиха темпо и започнаха да се повтарят, а тезите им се превърнаха в някакъв вид клишета.
Други пък успяха постепенно да разгърнат потенциала си, да влязат в ритъм и кондиция и съответно да разтворят ветрилото на потенциалните си гласоподаватели.
Едни изпъкнаха, други отстъпиха крачка назад и така се получи известно преподреждане на кандидатите.
Накрая кампанията остана не просто без смислени дебати, а изобщо
без дебати
Двамата основни претенденти на ГЕРБ и БСП – Цецка Цачева и Румен Радев, застанаха само веднъж един срещу друг и се държаха доста предпазливо, дори джентълменски. Но пък останалите претенденти Красимир Каракачанов, Трайчо Трайков, Ивайло Калфин, Татяна Дончева и Пламен Орешарски не отказват покани в тв студията, като водят битки всеки срещу всеки. (Тук трябва да отбележим, че бившият премиер Орешарски придоби осезаемо самочувствие, след като зад него официално застана ДПС.) Щабовете на Цачева и Радев умишлено ги предпазват от такива шумни говорилни, защото според всички социологически проучвания именно те ще се борят за президентското кресло на втория тур. От тази гледна точка те пазят и репутацията, и силите, и козовете си.
Второто нещо е, че твърде често спорът между кандидатите се измества от правомощията на държавния глава и бъдещето на институцията към теми, свързани с икономиката, социалната политика и въпроси от оперативното управление, които са работа на изпълнителната власт. Това създава усещането, че се води кампания не за президент, а за парламентарни избори. Което пък от своя страна показва, че наистина не е без значение политическата сила, която застава зад дадена личност. И че
първият тур наистина ще е мерене на сили между партиите
Може да се предположи също, че президентският дебат, доколкото го има, е своеобразна тренировка за очаквано близък вот за Народно събрание.
Трето – кампанията, която водят кандидатите за "Дондуков" 2, е "поверена" в ръцете на телевизиите и много по-слабо застъпена в останалите медии. Набляга се предимно на срещи "лице в лице" с хората в страната.
Въпреки това, както и през 2011-а, кандидатът на ГЕРБ има изобилие от медийни изяви. Премиерът Бойко Борисов обаче го засенчва, тъй като продължава да е най-често споменаваният, което създава усещането, че сякаш той изнася кампанията на Цачева. Това, между другото, е отигран прийом на ГЕРБ – изборите печели харизмата на Борисов, а не посоченият от него кандидат. Затова и Цецка Цачева, и Цветан Цветанов при срещите си с хората често използват името му и говорят за успехите на правителството, без значение дали те са реални, или илюзорни.
Цецка Цачева, вицето й Пламен Манушев и шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов вече месец обикалят страната, като избират предимно малките населени места и заради директния контакт с гласоподавателите. От една страна, този подход води до скъсяване на дистанцията кандидат – избирател. От друга обаче, има риск кампанията да затъне в еднообразие, монотонност, повтаряемост и клишета. Според някои наблюдатели кампанията на Цачева се държи и дължи единствено на енергията и организационния талант на заместник-председателя на партията Цветан Цветанов.
Има обаче и нещо по-особено в тази предизборна кампания –
ГЕРБ за първи път загуби контрол над нея
а премиерът беше принуден да влезе в обяснителен режим. Разбира се, за тази ситуация помогнаха и някои външни фактори, като например провалът на Кристалина Георгиева в състезанието за генерален секретар на ООН и последвалата оставка от поста й в Европейската комисия. Принуден да се отбранява, Борисов започна да се нахвърля и да критикува наред – политически партии, отделни публични фигури, икономически кръгове. И въпреки желанието му да играе обединител на нацията той за нула време изгори доста от мостовете и отвори много фронтове във всички посоки – БСП, ДПС, Реформатори.
Борисов е гневен на всички, но истината е, че проблемите на управляващите идват от самите тях, а не от опозицията или от който и да било друг. Става дума за неадекватното им поведение около мигрантския проблеми и СЕТА, промените в изборното законодателство в 12 без 5, парламентарната ваканция, нестихващите скандали в коалицията. Така ГЕРБ се капсулира в собствения си електорат и се конфронтира с почти всички. И по този начин в разгара на кампанията неочаквано се получи един своеобразен обединен фронт срещу ГЕРБ.
Любопитна ще е ситуацията на втория тур в този случай.
Положението при БСП е диаметрално противоположно – в разгара на предизборната кампания на Румен Радев лидерът й Корнелия Нинова успя да консолидира партията в движение и дори да обедини вътрешнопартийната опозиция. Ген. Радев постепенно набра скорост до степен, че някои социологически агенции дори му предричат победа на втория тур.
За разлика от Борисов, който по-скоро пречи и спъва кампанията на Цачева,
Нинова се опитва да спечели нови терени
и да привлече по-голяма периферия за генерала. В публичните си изяви тя все по-рязко очертава нови разделителни линии между управляващите и опозицията, която претендира да е тяхна алтернатива.
Нинова дори навлезе в "запазената" територия на Реформаторите – проблемната съдебна система, която се използва за политически цели и на която самата тя бе жертва.
Тя, както и Радев "хвърлят мостове" както на Изток, така и на Запад. Основната цел на Нинова е да успее да разтвори максимално ветрилото за кандидата на БСП. Ако се съди по последните данни на социолозите, кандидатурата на Радев привлича все повече избиратели от лявото пространство, явява се приемлива за центъра и дори започна да изпраща сигнали и към десния спектър. Това се дължи на факта, че генералът не е тясно обвързан с БСП и в негово лице много хора виждат възможност за промяна на статуквото. Той също залага на личните срещи с граждани, със съсловни организации, сдружения, интелектуалци, студенти. Но не присъства особено активно в медиите.
Кандидатът на Патриотите
Красимир Каракачанов формулира две-три теми
свързани с бежанската криза, нелегалните имигранти, националната сигурност и стриктно се придържа към тях. Това в един момент поуспа кампанията му, но тъй като останалите претенденти за президентския стол започнаха да му ги "крадат", той се принуди да разшири спектъра към външната политика, образованието и културата. Все теми, в които един държавен глава може да бъде визионер. Активната дейност на Каракачанов като парламентарист му помага в споровете с опонентите. Обединените патриоти плътно са заели своята ниша, но проблемът им е, че няма накъде да разширяват влиянието си, трудно ще намерят и съюзници.
Трайчо Трайков успя да надскочи
рамките на Реформаторския блок и дори се очертава като негов лидер. Той единствен се опитва да влезе в обувките на Плевнелиев. В движение той се освободи от първоначалната си скованост, придоби самоувереност, участва в медийни дебати, влиза в сблъсъци с опонентите си, дори критикува управлението и премиера. Проблемът му обаче е, че подкрепата за него трудно ще излезе извън границите на електората на партиите от Реформаторския блок, включително и заради министрите от кабинета "Борисов-2". И това личи от предизборните хроники, на които се вижда, че срещите му с потенциални избиратели са в камерен състав. Според някои наблюдатели участието на Трайков в президентския вот има други цели – бъдещето на Реформаторския блок или по-добро позициониране за създаване на нов десен проект.
След подкрепата, която Пламен Орешарски получи от ДПС, неговите медийни участия в предизборната кампания станаха далеч по-активни – билбордове, банери, постове във Фейсбук, а процентите му скочиха двойно. Орешарски демонстрира завиден рефлекс и реагира светкавично с числа, аргументи и факти на всяко изявление на Борисов или решение на кабинета, с което се превърна в един от основните дразнители на управляващите.
Малко странно в цялата кампания е поведението на АБВ и на нейния кандидат-президент Ивайло Калфин. От една страна, АБВ се опитва да се препозиционира като отявлена опозиция и да излезе от сянката на властта. От друга, открито воюва с БСП и по-точно с нейния председател Корнелия Нинова. Фактът, че кампанията на Радев се развива добре, принуждава Калфин понякога да играе грубо, за да привлече вниманието към себе си. Защото неговият експертно-чиновнически стил при дебати не го прави атрактивен за избирателите.
Калфин няма и собствена ниша, което малко или много го оставя в безтегловност между Цачева, Радев, Каракачанов, Трайков. Една от тезите, за които Калфин се е хванал като удавник за сламка и която натрапва, е, че има задкулисен сговор между Борисов и Нинова, а сблъсъкът им е театрален. Това не е добра тактика за АБВ, защото прави проблемно евентуалното й сближаване с БСП за втория тур.
Лидерката на "Движение 21" Татяна Дончева сякаш загуби темпо най-бързо. Още към края на предизборната кампания. Цветистата й реторика се поизчерпа и тя вече не казва нищо ново. Дори атрактивният и агресивен стил на изразяване започна да се превръща в клише, още повече че с наближаването на изборния ден говоренето на повечето от претендентите за "Дондуков" 2 се радикализира и те станаха силно критични към управлението. На този фон Дончева някак си се позагуби. Оригиналният клип с овцата и вълка едва ли ще й стигне да надскочи партията си.
