"Като член на Висшия съдебен съвет, избран от парламента, ще сезирам Народното събрание – то да даде своята оценка дали поведението на представляващия Висшия съдебен съвет (б.ред. Димитър Узунов) покрива изискванията за "високи нравствени и професионални качества", както изисква конституцията. Припомням, че с последните изменения в закона се даде възможност както на народните представители, така и на магистратската общност да споделят отговорността за това членовете на ВСС да притежават високи морални и професионални качества. Смятам да отнеса въпросите, дискутирани тук, на вниманието на народните представители . Надявам се тяхната оценка да замести тази, която ние не дадохме – къде е границата на допустимото правилно, почтено и професионално поведение на член на ВСС. Всеки е свободен да се присъедини към писменото сезиране на парламента."
С това изявление на Соня Найденова приключи дебатът по поредното искане за оставката на Димитър Узунов от поста "представляващ ВСС" в четвъртък (3 ноември). Калин Калпакчиев обвини Узунов в недопустимо нарушаване на етичните норми за поведение и изричане на откровени лъжи в телевизионно интервю и настоя за оставката му. Искането влезе в дневния ред благодарение на правосъдния министър Екатерина Захариева. Тя дойде лично да председателства заседанието, с очевидното намерение да умиротвори членовете на съвета и да ги предпази от влизане в грозни личностни конфликти. Но не успя.
Няма да пресъздаваме почти тричасовите спорове между членовете на ВСС, преминали от обвинения в "неморално" получаване на пари по проекти, до мръсни удари под кръста и лични нападки, включително и по въпроса кой в какъв университет е завършил право. Факт е, че Узунов пак оцеля с гласовете на мнозинството, на което явно ще може да разчита винаги.
Любопитно е обаче дали Найденова ще изпълни заканата си да сезира парламента? Това ще бъде процедура, която никога досега не е прилагана – тя бе въведена с последните изменения в Закона за съдебната власт, които влязоха в сила през август.
Процедурата обаче не предвижда начин за "порицаване" на Узунов или за сваляне от поста "представляващ ВСС". Тя не дава право на депутатите да "отзовават" член на ВСС само от ръководен пост в съвета – те могат да искат само предсрочното прекратяване на мандат на член на ВСС. При това при строго определени предпоставки.
Според новия текст в ЗСВ една пета от депутатите могат да поискат от ВСС да открие производство за уволнението на член на съвета, избран от НС. Това може да стане само при наличието на влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година и при дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
Другата възможност да се иска предсрочно освобождаване на член на ВСС е при установяване на несъвместимост. Пак в закона е посочен изрично и текстът, по който ще се установява тя – чл.18 от ЗСВ. В него се изреждат всички "забрани" пред членовете на ВСС: да не са на трудов договор, да не членуват в партии и синдикати, да не са съдружници или управители в търговски дружества и други.
Освен това има една твърде важна "подробност": депутатите могат само да поискат – дали ще се образува въобще такава процедура, ще се реши във ВСС. А дори и да се стигне до нея, решението за отстраняването на Узунов трябва да се вземе с мнозинство от 17 гласа. При сегашното съотношение на силите в кадровия орган, това просто никога няма да се случи.
Излиза, че пак ще има много пара – но само в свирката. Единственото, което остава неясно в цялата тази грозна история обаче, е защо Узунов сам не подаде оставка от поста "представляващ ВСС". Нещо, което след две инфарктни заседания на пленума на ВСС в рамките само на три седмици, купища публично разменени обиди и очевадно достигане до толкова ненормална ескалация на напрежение в съвета изглежда повече от нормално. Дори наложително.
