Любомир Пунчев е роден през 1970 г. в гр. Видин. Завършва Университета за национално и световно стопанство (УНСС) през 1994 година. Пунчев има над 20 години опит в банковата сфера. Неговата кариера започва през 1993 г. в БУЛБАНК като икономист в Отдел "Документарни операции", по-късно е назначен за мениджър ликвидност на финансови пазари и управител на клон. Има магистърска степен – Международни икономически отношения от УНСС, София. През 2011 г. завършва магистратура EMBA (Executive Master of BA) към LSE, London, HEC, Paris и University of New York. През 2001 г. заема позицията директор банкиране на дребно в "УниКредит Булбанк" и е член на управителния съвет до 2010-а. През януари 2011-а е назначен за директор продажби в банкиране на дребно в "УниКредит" – Австрия. Продължава международната си кариера като директор банкиране на дребно и член на управителния съвет на Укрсоцбанк – Украйна, част от групата на "УниКредит Булбанк". Любомир Пунчев се присъедини към Банка Пиреос България през януари 2016-а като генерален директор с ресори банкиране на дребно, клонова мрежа и малки и средни предприятия.
Г-н Пунчев, имате над 20 години опит в банковата сфера. Кой са най-сериозните предизвикателства, с които сте се сблъсквали в досегашната си кариера?
– Влязох в банковия сектор на 1 юли 1993 година. Самото мое отиване на работа в БУЛБАНК беше предизвикателство, тъй като председателят на банката имаше политика да си намира кадрите директно от университетите, за да "чертае на бял лист". Четири години по-късно станах директор на клона на банката във Видин. Това беше една свръхкризисна година, последвала фалитите в банковия сектор. Сградата, в която трябваше да се настаним, беше клон на Търговска банка, част от фалиралата Балканбанк. Тя пък имаше лоша слава, защото "изяла" парите на местните си клиенти. Започнахме с огромен екип и с първите ни счетоводни баланси отчетохме огромна загуба. Стъпихме последни на местния пазар, но в рамките на година успяхме да привлечем голяма част от бизнеса в града. Три години по-късно бяхме банка №2 в града със сериозен кредитен портфейл. Така че първото голямо предизвикателство бе да възстановим името на банката. След това ми предложиха да стана шеф на "Банкиране на дребно", което тогава бе абсолютно непознато в България. Започнах на 1 януари 2001-а и веднага се захванахме да правим "ритейл". За нос това беше огромно предизвикателство, тъй като трябваше да променим тотално манталитета на екипите ни, а това е дълъг процес. Тогава бе табу служител да позвъни на клиент и да му предлага услуги или продукти. Трябваше да накараме служителите ни да разберат, че телефонът не им е враг, а инструмент да си свършат работата. И през 2011-а, когато тръгнах за Виена, смятам, че оставих една много добре развита ритейл организация на банковия пазар.
Лесно ли се управлява ресор като Банкиране на дребно?
– Ритейл банкирането е индустриално банкиране и за да го правиш успешно, трябва да мениджираш три основни компонента. Най-важни са хората – и като служители, и като клиентела. На второ място са процесите – те трябва да са ясни и разбираеми за всички, да стават бързо, лесно и оперативно. На трето място са технологиите, които изцяло промениха ритейла, например чрез мобилното банкиране. Клиентът трябва да е в състояние да контролира нещата, когато иска да банкира, да прехвърля пари, да управлява финансовото си всекидневие. Затова управлението на този ресор е предизвикателство и удоволствие.
Имате магистратура от три авторитетни университети в Лондон, Париж и в Ню Йорк. Разкажете ни повече за нея.
– Самата магистратура EMBA е по програмата на TRIUM на три водещи международни университета – New York University Stern School of Business, London School of Economics and Political Science и HEC Paris School of Management. Започнах я през 2009-а и продължи две години. Преподавателите ни бяха световни светила – като Асват Дамодаран например, специалист по корпоративни финанси, който е сред най-добрите оценители на активи в света. Той пръв позна цената, на която ще се продават акциите на Facebook няколко месеца преди първичното публично предлагане на ценните й книжа на фондовата борса. Предизвикателство е изобщо да влезеш в тази програма, преди това минах през три интервюта и написах пет есета. Всяка сутрин трябваше да ставам в 5.00 часа сутринта, за да усвоявам материала. В събота и неделя реализирахме видеоконферентни връзки с хора от цял свят – в група имаше холандец, китаец, японка, руснак, казахстанец, американец, малайзиец… Всички бяха в различни часови зони и почти денонощно бяхме пред компютри. Имаше топ банкери от САЩ, водещи инженери, здравни мениджъри на болници, шефът на логистиката на Ford за цяла Азия. В България също имам колеги, завършили TRIUM, и редовно поддържаме контактите си. Учехме дори теория на водене на преговори, изразена в математически формули. Книгите, по които се подготвях за модулите, подредени на височина, бяха колкото мен. Бившето CEO на Louis Vuitton Венсан Бастиен ни преподаваше маркетинг на луксозните стоки, имахме курсове по leadership.
Какво научихте за банковото дело от работата си в Австрия и Украйна?
– Във Виена бях ръководител на отдел "продажби" за Централна и Източна Европа и създадохме много добър екип. Там започнахме да реализираме концепцията branch of the future и избрахме България за пилотна страна. След като внедрихме концепцията у нас, заминах да работя в Украйна. Сега клоновете на Bank Austria работят по тази система. В Украйна трябваше да работя в ритейла. Там мащабите са много по-големи, банката ни разполагаше с 570 клона, но имаше криза в сектора и също трябваше да започнем от нулата. Преди Майдана икономиката работеше добре, за 2013-а местният брутен вътрешен продукт беше 180 млрд. долара. Така че започнахме да развиваме банкирането на дребно с дигиталните канали, електронното банкиране, автокредитирането. И така до събитията през 2014 година. Редуцирахме клоновете до 260, някои преминаха в друга банкова система.
Защо избрахте да се присъедините към екипа на "Банка Пиреос България"?
– С "Банка Пиреос" започнахме да си комуникиране доста преди да се върна в България. Изглежда, ме бяха харесали, защото ми направиха предложение, на което не можеше да се откаже. Преди това банката не се бе занимавала активно с ритейл заради предимно корпоративната си насоченост. В същото време "Банка Пиреос" е много добре балансирана като клонова мрежа и притежава базата, върху която да се надгражда. Направи ми впечатление, че клоновете са много добре подредени за ритейл и имат правилната концепция за това. Служителите са много ентусиазирани и лоялни, което е прекрасен актив. Предложиха ми динамична и интересна работа. За една година успяхме да променим доста неща. Сега изграждаме нов модел на отношения с клиентите си, като установяваме една по-активна връзка с тях. Клиентът е нашият фокус, всичко трябва да се върти около него. "Банка Пиреос" има висок индекс на удовлетвореност на клиентите си и за нас е предизвикателство да го запазим и увеличим. Банкирането на дребно дава висока възвръщаемост на капиталите, но е по-трудоемко, тъй като обемите са малки. Предстои модернизиране на кор системата в клоновете ни, което също ще подобри качеството на обслужване. За 2017-а планираме сериозно подобрение на нашите дигитални канали, въпреки че нашето онлайн банкиране е едно сред най-добрите у нас. Затова искаме да се върнем там, където ни е мястото – в първата половина на топ десет.
Как смятате да развиете ритейла на "Банка Пиреос"?
– Ще дообогатим клоновата мрежа, тъй като все още има места, където не сме представени. Но големите резерви са в дигиталното и онлайн банкиране, които вече са основни канали. Инсталираме и първите пет 5 "кеш ин" автомати за автоматични разплащания. Това е причината да се фокусираме върху клиента чрез relatiоnship мениджмънт, придружен със засилване на търговската активност в клоновете ни, на сделките и фирменото банкиране.
За Вас казват, че сте много позитивен човек. Как се зареждате с положителни емоции?
– Положително ме зареждат предимно колегите ми, както и съпругата ми Ярослава, която е изключително позитивен и усмихнат човек. Също така и моите двама тинейджъри Константин и Михаела, с които няма как да си негативно настроен. Те са съответно на 17 и 14 години. Позитивна енергия ми носят и промените, които предстои да направим.
Обичате ли да пътувате и кои са вашите любими кътчета у нас и по света?
– Много обичам да пътувам, особено с кола, защото така си почивам. Всяка година посещаваме Австрия, Италия или ходим до Швейцария на ски. Редовно пътувам до Виена, обичам да се връщам и в Украйна – прекрасна страна с много добронамерени и сърдечни хора.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?
– Константин учи в Класическата гимназия и определено има афинитет към историята, философията. От него би станал един прекрасен юрист. Разказваме си интересни истории от училище и се стремя да не досаждам със съветите си, но невинаги успявам. С жена ми напоследък отскачаме до Сърбия или Гърция.
Спортувате ли, с какви хобита запълвате свободното си време?
– Всяка сутрин тичам по няколко километра в гората до "Камбаните". Обичам да карам ски, както и да плувам. Харесвам българските ски курорти, но веднъж годишно ходя до Австрия или Италия. Миналата година например бяхме в Пампорово и на Нова година карахме ски на "Снежанка" при температура -20 градуса. Като хоби бих определил гледането на филми за животни по Nat Geo Wild, с които релаксирам и свалям целия стрес. Със сина ми ходим на кино "по мъжки". Обичам и да чета.
Как ще прекарате коледните и новогодишните празници?
– На Нова година с жена ми и децата ще отидем за два дни в един прекрасен български хотел близо до София. Съпругата ми се е амбицирала да посрещнем подобаващо двете Коледи – българската и украинската. Тя готви невероятни украински специалитети – два вида борш, вареники, печоночной торт, пълнени сърми и чушки.Пожелавам си само здраве, а на любимите си колеги от "Банка Пиреос" освен здраве да имат здрави нерви и търпение, за да издържат предстоящите промени. Следващата 2017-а ще е изключително важна за банката, защото новият ни модел на банкиране е свързан с много нови процедури, нови продукти, учебен процес, пътувания… Искам хората ми да повярват, че могат, за да направим заедно нещата по-добри.
