Военният бюджет през 2017 г. ще е 1.080 млрд. лева. Планираното му нарастване с 4.5 на сто или 78.8 млн.лв. От тях 72.5 млн.лв са предназначени за осигурителните вноски за военнослужещите. Тези пари, които са в основната част от увеличението не постъпват пряко в него.
Около 5.5 млн. лв са предвидени синхронизиране на основното месечно заплащане на военнослужещите спрямо минималната работна заплата за страната, която от 1 януари става 460 лева. Последната част увеличението – 30 хил. лв., ще постъпи във Фонд "Пенсии".
За изпълнение на основните приоритети на политиката в областта на отбраната и инвестиции за модернизация на въоръжените сили от централния бюджет са предвидени 402 млн. лева. Около 31 млн. лв са за осигуряване на летателна способност на самолетите МИГ-29. 200 млн. лв са предназначени за придобиване на нов боен самолет, а 171 млн. лв. за придобиване на боен кораб. По този начин средствата за отбрана за следващата година възлизат на 1.63% от БВП. България има поети ангажименти към НАТО и ЕС за увеличаването на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 година.
Според заместник-министърът на отбраната Десислава Йосифова определеният бюджет за 2017г. не позволява да се осигурят няколко основни дейности на МО.
Йосифова подчерта, че основен проблем пред министерството е значителният брой вакантни длъжности, тъй като има 5500 незаети места за военнослужещи. Това водело до нарушаване на боеспособността на въоръжените сили в това число и на декларираните формирования за НАТО. Свободните позиции предизвиквали допълнително натоварване на настоящия личен състав и повишавали риска за живота на военнослужещите. Те били предпоставка за демотивация и напускане на военнослужещи специалисти, разкри тя.
По думите на й министерството изпитва неотложна нужда от осигуряване на допълнителни средства за персонал през 2017 година – най-вече за назначаване на поне 500 военнослужещи. Изразено в числа МО се нуждаело от около 11 млн. лева. Министерството настоява и за допълнително увеличение за разходите за персонал за приравняване на базата на основното месечно възнаграждение спрямо минималната работна заплата за страната . За тази цел Йосифова изчисли, че са необходими 133 млн. лева. Това щяло да повиши мотивацията за постъпване на работа във въоръжените сили. Зам.-министърът уточни, че горепосочените средства не могат да се набавят чрез вътрешно преструктуриране на разходите.
Основен проблем пред отбранителните сили се явява и осигуряването на горивносмазочни материали, резервни части за военна техника, боеприпаси и други. Осигурените средства за тези неща са 8 млн. лв. годишно, което не било достатъчно. По изчисления на МО това е едва 14% осигуреност. Съгласно стандартите на НАТО са необходими допълнителни 40 млн. лв., като тези средства са основно за горива. Десислава Йосифова уточни, че осигурените от централния бюджет средства за модернизация покриват частично нуждите, като не били осигурени необходимите пари за модернизация на сухопътните сили.
В тази връзка председателят на Комисията по отбрана в парламента Михо Михов каза, че сухопътните войски са поставени в неравностойно положение спрямо ВМС и ВВС. "Това води до лошо самочувствие и изпълнение на задачите", сподели още депутатът от АБВ. Той посочи, че в бюджета за следващата година личи задълбочаване на международното сътрудничество като гарант за националната сигурност. Михов изрази безпокойство и от недоброто финансиране на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
"Не е добре да афишираме, че този бюджет е добър, защото проектите за нов кораб и нов самолет могат да бъдат компрометирани по кадрови съображения или по политически и партийни", каза в заключение председателят на Комисията по отбрана в парламента.
Депутатите от БСП и ДПС също не подкрепиха бюджета в комисия, защото според тях МО има нужда от повече средства. Все пак законът мина на първо четене в комисията със 7 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" и предстои да се обсъди в пленарна зала.
