Съюзът на съдиите в България – член на Международната асоциация на съдиите публикува
Отворено писмо до членовете на съдийската колегия на ВСС в което се казва:
"Дами и господа, членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,
Обръщаме се към Вас с оглед основното Ви задължение да осигурявате и отстоявате независимостта на съдебната власт в лицето на съдилищата и отделните съдии в тях. Конкретните два повода на настоящото обръщение са пряко свързани и с правомощията, които са Ви възложени от Закона за съдебната власт.
На първо място, отбелязваме факта, че месец и половина след началото на учебната година за кандидатите за младши съдии предстои да командировате постоянен преподавател по наказателно право и процес. Това се случва след две поредни процедури, в рамките на които Управителният съвет на НИП отказва да одобри класирания и при двете процедури с най-висок резултат, без да оповести мотивите за тези две решения. Принципите за компетентност, прозрачност, публичност и равен достъп, като задължителни при подбора на постоянните преподаватели, са изрично установени в чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на НИП и неговата администрация. Тези принципи обаче подлежат на спазване и с оглед дължимия от Управителния съвет пример както към постъпващите в съдебната система младши съдии и прокурори, така и към потенциалните кандидати за преподаватели.
Какви качества следва да бъдат възпитавани у магистратите, е въпрос от изключително значение. Ясно е, че „входът” към системата е с решаващо значение за бъдещото качествено нейно функциониране, защото няма съмнение, че това, от което тя се нуждае са компетентни професионалисти с безукорен интегритет. В този аспект са изключително важни подборът и изграждането именно на такива магистрати. Без съмнение, постоянните преподаватели, ангажирани с обучителния процес, следва да притежават в най-висока степен споменатите качества, за да е възможно да подготвят магистрати, у които да възпитат базисните умения за упражняването на тази професия. В този смисъл – изборът на преподаватели е от съществено значение и е ангажимент, към който отговорните следва да подхождат с изключително старание. Ето защо, в конкретния случай, е дължимо оповестяването на мотивите за взетите решения, особено като се съобрази, че с тях се игнорира оценката на кандидатите, дадена от комисията, съставена от безспорни професионалисти в лицето на върховни съдии и представител на НИП.
С оглед компетентността Ви да командировате предложените от УС на НИП кандидати за постоянни преподаватели на кандидатите за младши съдии, както и с оглед на участието на излъчени от Вас представители в същия управителен съвет, Ви призоваваме да изискате и направите публично достояние протоколите от съответните заседания на този орган. Считаме, че едва след изясняване на мотивите на двукратния отказ на УС на НИП да определи постоянен преподавател на кандидатите за младши съдии по наказателно право и процес, следва да осъществите правомощията си за командироване на предложения кандидат. Утвърденият стандарт за качествено управление изисква и отговор на въпроса уместно ли е и от какви конкретни съображения е било оправдано отклонението на УС, при вземането на неговото решение, от становището на нарочната конкурсна комисия, класирала кандидатите. Дискрецията на УС на НИП не следва да се превърща в произвол. Поначало, във всички демократични системи, предвиждащи няколко степени на определени процедури, се зачита решението, взето от органа, натоварен да осъществи подбора въз основа на качествата на кандидатите, като този, формиращ официалното процедурно решение, действа доброволно в условията на „обвързана компетентност”, непредписана от закона. Въпрос на демократична култура и на ясно съзнаване на съответната тежест на релевантните компетентни преценки. При все че подобно мислене у нас предизвиква по-скоро недоумение отколкото дължимото разбиране, нужно е да акцентираме и върху тази съдържателна част на въпроса.
Другият проблем, засягащ отстояването на независимостта на съда, по който се обръщаме към Вас, е оповестеното вчера прессъобщение на Прокуратурата на Република България за сезирането Ви от страна на главния прокурор относно „забавени наказателни дела в софийските съдилища“. Без да разполагаме с конкретната информация, която главният прокурор Ви е предоставил, и без да можем да изразим отношение относно нейната достоверност, не можем да останем безучастни по въпросите каква е процедурата, в рамките на която тази информация е събирана, и компетентността на прокуратурата за подобна дейност, както и очевидно преследваната манипулативна цел, видима от начина на оповестяването на този акт на главния прокурор и съдържанието на прессъобщението. Това е така, както поради използваното, без всякаква, подлежаща на проверка информация, твърдение за „забавени дела“, така и поради явно тенденциозно и частично поднесената информация само за част от аспектите на даваните като „конкретни“ примери дела. Не става ясно по никакъв начин защо точно „софийските съдилища“ са били обект на специално внимание от страна на главния прокурор и то конкретно две от тях – Софийски районен съд и Софийски градски съд. Не става ясно и какви са били причините за продължителното разглеждане на споменаваните дела, както и какво е било процесуалното поведение на представителите на прокуратурата, взели участие в съответните производства. Съдийската колегия на ВСС е длъжна да вземе отношение по (не)законността на така предприетата инициатива от главния прокурор. Трябва ясно да бъде казано, че компетентни да проверяват срочността на разглежданите дела от съдилищата не са органите на прокуратурата, в това число и главният прокурор. Прокуратурата е страна в съдебната фаза на наказателния процес и не може, поне не и в една правова държава, да извършва „проверки“ на съда. Начинът, по който се огласява.
Въпросната проверка, води до извод, че с нея се преследват цели, различни от ускоряването на конкретни производства. Отбелязваме, че досега съдилищата не са си позволили, извън упражняването на правомощията им по разглеждане на конкретни дела, да обобщават и оповестяват общи данни относно срочността на досъдебните производства, тяхната процесуална съдба и доказателствена обезпеченост. Използването на такъв подход, освен че е несъобразено с възложената на органите на съдебната власт компетентност, уврежда и подкопава държавността, доколкото създава усещане за „война между институции“.
Съдът няма как да участва в подобен деструктивизъм, защото е чуждо на природата му.
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България: Атанас Атанасов – председател на УС, Весислава Иванова – изпълнителен секретар, Николай Гунчев Емил Дечев, Йордан Дамаскинов, Живко Желев, Стоян Мадин".