Емил Ангелов е роден през 1969-а в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство с магистърска степен по финанси. Професионалният му път започва през 1991-ва в банка БИОХИМ като счетоводител. Преминава през позициите, експерт, ръководител на отдел "Ликвидност и Капиталови пазари" и началник на управление "Ликвидност". По-късно преминава на работа в НЕФТИНВЕСТБАНК (сега ИНВЕСТБАНК), където достига до позицията изпълнителен директор, а след това работи за ЕВРОБАНК, където става председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор. След покупката на ЕВРОБАНК от "Банка Пиреос" Емил Ангелов поема поста заместник главен изпълнителен директор и член на съвета на директорите на "Банка Пиреос България". От октомври 2016-а е избран за главен изпълнителен директор, заместник-председател на съвета на директорите и заместник-председател на изпълнителния комитет на "Банка Пиреос България".
Г-н Ангелов, резултатите от президентските избори оформиха нова политическа конюнктура. Според вас това няма ли да повлияе негативно на банковия бизнес и на фирмите у нас?
– Нужни са няколко дни, за да отшуми голямата емоция от двата тура на президентските избори. След това постепенно политическият разум ще започне да взема превес. Дори при перспективата, че вървим към предсрочни избори за Народно събрание, смятам, че през следващите няколко дни политиците ще се ориентират към по-рационални решения и ще приемат бюджета за 2017-а. И ще намерят рамката за едни разумни промени в избирателната система, които отговорят на очакванията на хората, но без да внасят допълнителен хаос. Да, вероятно имаме нова политическа ситуация, но събитията не са такива, че да изискват някакви екстремални действия и решения. Без съмнение имаме много изразен протестен вот. Но съм сигурен, че ако политическите партии го анализират внимателно, ще се убедят, че той не е само към управляващите, а и e към цялата политическа класа. Може да ви звучи странно, но независимо от политическата конфигурация е ясно, че има някои важни проблеми, които всяко едно мнозинство трябва да реши. А това е създаване на устойчив бюджет и приемане на законодателни мерки за гарантиране на икономическата и финансовата стабилност. Аз вярвам в здравия разум на политиците, защото обществото даде своя наказателен вот срещу популистките решения в управлението на държавата.
Добре е, че вярвате в здравия разум на политиците. Но близкото минало е показало, че този здрав разум нерядко отстъпва пред желанието неблагоприятната конюнктура да бъде ползвана като политическо оръжие. Вие например виждахте ли здрав разум, когато през 2014-а бюджетът не бе актуализиран?
– Сегашната ситуация е много по-различна от тази през 2014-а. Нищо че са минали само две години. Икономиката ни е в много по-добро състояние, отколкото през 2014-а. Регионът стои по съвсем различен начин. Ние например тази година вероятно ще се доближим до икономическия растеж нат Румъния.
А как си обяснявате този икономически растеж?
– Няколко са факторите. Експортът ни надмина предкризисните нива. В момента ние изнасяме не само суровини, а и продукти с висока принадена стойност. Истинско удоволствие е, когато ходя в провинцията, особено покрай големите пътни артерии, да видя как индустриалните зони работят на пълни обороти. Единствената, но за съжаление сериозна пречка пред това развитие на бизнеса е липсата на достатъчно на брой професионално подготвена работна ръка. И това вече не се отнася само за София, а за още пет или шест окръжни града, където липсата на работна ръка се усеща много сериозно.
Но да се върнем към факторите за растежа. Фирмите, които оцеляха по време на кризата, излязоха от нея много по-силни и с много по-висока ефективност. Производството и износът растат. Потреблението се увеличава. Вярно е, че не е онова потребление, което наблюдавахме преди кризата. Става дума за един много по-малък, но много по-здравословен ръст, основан на собствените доходи и спестявания. Заради увеличената заетост на хората, особено на тези с добро образование, се повишава и потреблението. То в немалка степен се насърчава и от ниските лихви. Заради тях стимулите за спестяване намаляват и хората се ориентират към други начини за съхраняване на богатството си. Влагат свободните си пари в имоти – както за собствени нужди, така и за даване под наем. Напливът на млади професионални кадри в по-големите градове също стимулира този процес. Като пример ще дам това,че вече има фирми, които купуват апартаменти, за да ги дават за ползване на свои служители. Всичко това стимулира икономическия ръст. Оказва се, че успешният бизнес се развива въпреки сложната икономическа конюнктура. Той зависи от други условия, които въпреки че са следствие от държавната политика, са много по-устойчиви на политически промени. Такива например са валутният борд и данъчната рамка, която е изключително подходяща за страната. Оказва се, че дори и в криза те създават устойчивост и възможности за добрия бизнес да постига една прилична рентабилност от 15-18 процента. Има и един друг фактор. И той е близостта ни до Гърция – здрав бизнес от южната ни съседка се мести у нас. Това показва колко е важно за бизнеса да се чувства спокоен.
Тази година банковият сектор премина през оценка на качеството на активите. Това, според Вас, промени ли критериите, по които банките кредитират?
– Не мисля, че оценката, през която преминахме, ще промени фундаментално начина, по който работи банковият сектор. Тази оценка бе по-необходима, за да се върне доверието на хората в банковата система, което бе нарушено след това, което се случи с Корпоративна банка. Донякъде оценката помогна обществото да получи по-ясни отговори на някои въпроси, свързани с това, дали банковата система е стабилна. Защото колкото и ние да говорим, че тя е стабилна, капитализирана и свръхликвидна, хората вярват на едно независимо мнение. И го получиха – независими оценители потвърдиха, че всичко, което ние твърдяхме за сигурността на банковия сектор, е вярно. Безспорно след оценката на качеството на активите банките адаптират бизнеса си към резултатите, които тя показа за всяка една от кредитните институции. Не очаквайте обаче някакви радикални изменения. И за това си има причини. Знаете, че голяма част от българските банки са собственост на кредитни институции, чиито централи са в големи държави от Европейския съюз. Тези банки – майки, вече бяха преминали през такава оценка на качеството на активите им, която в по-голяма или в по-малка степен се отрази на дъщерните им банки в България. Така че за тях това, което стана през 2016-а в българския банков сектор, не бе нещо ново. Голяма част от банковата система бе подготвена за тази оценка. Нещо повече – тя в по-голямата си част работи по системи и модели за оценка на риска, възприети от своите майки. А и една значителна част от кадрите в нашите банки са наясно с тези модели. Така че оценката на качеството на активите не бе нещо непознато за повечето кредитни институции в България. Продължавам да смятам обаче, че бе грешка той да се прави в цялата банкова система, защото накара малките банки да платят много висока цена за оценката. Тя можеше да бъде извършена върху най-големите системни банки или върху първите десет банки по размер на активите, чиято дейност определя облика на банковия сектор. Средните и малките банки нямаше нужда да бъдат тормозени с такива скъпи оценки, защото те не представляват риск. Но заради политическата ситуация, създадена от случая с Корпоративна банка, и те бяха подложени на оценка.
Казахме за високата ликвидност. Тя създава сигурност, но заради ниските, дори отрицателни лихви, тя носи и загуби. Не съществува ли опасност именно заради тези отрицателни лихви и свързаните с тях загуби високата ликвидност в един момент да започне да изяжда капитала на банките?
– Факт е, че заради повсеместните отрицателни лихви ликвидността не може да бъде инвестирана доходоносно. В глобален мащаб се опасявам това да не доведе до надценяване на акциите на дружествата. Защото чрез банковите механизми инвеститорите се насочват към покупката на акции и заради това търсене цената им се получава приемлива. И когато централните банки започнат да ограничават наливането на ликвидност и да увеличават цената на тази ликвидност, някои хора могат много да загубят от вложенията си в акции. Въобще политиката за наливане на ликвидност и на кредитни улеснения изкривява значително оценката на риска, в това число и при кредитирането. И всяка една бъдеща корекция в тази политика може да се отрази доста болезнено.
Защо въпреки ръста в икономиката кредитирането не може да достигне обемите си от края на 2015-а?
– Банките продължават да изчистват балансите си, като отписват лоши кредити и ги допровизират, което смъква общия размер на отпуснатите заеми. Това намаляване на общия размер на кредитите не можеше да бъде компенсирано от новоотпуснатите кредити. Процесът на това сериозно отписване обаче приключва. Със засилването на ръста в икономиката и заради новите заеми много скоро общият размер на кредитите ще достигне и ще изпревари равнището от 2015-а. След което, ако общите икономически условия се запазят, ще станем свидетели на един устойчив ръст. Тогава ще видим кредитирането в истинския му размер.
Да се фокусираме и върху резултатите на "Банка Пиреос България". Каква е причината за загубите, които тя отчита и с които ще приключи 2016-а?
– Причината е заделянето на допълнителни провизии и изчистването на кредитния портфейл от лоши заеми. Правим онова, което и други големи банки в България направиха преди нас. Тази година този процес ще приключи и през следващата се фокусираме върху новия бизнес, който планираме да ни позволи да постигнем високи финансови резултати. Трудните моменти вече са зад нас. Миналата година направихме много сериозни отписвания. Тази година доизчистихме балансите си. Това стана възможно заради зрялата политика на цялата група, която ни позволи да натрупаме в периодите на растеж доста значителен капитал и капиталови буфери. Този голям капитал ни даде възможност сега бързо да абсорбираме загубите и въпреки тях да останем една от банките с много висока капиталова адекватност, която ни позволява вече да планираме ръст през 2017-а и 2018-а.
Ще има ли нови бизнес направления в дейността на банката, които ще й осигурят този планиран ръст?
– Променихме бизнес модела на банката. Ние винаги сме били силно ориентирани към големите корпоративни клиенти. Сега смятаме да обърнем специално внимание и на компаниите от средния сегмент в страната и към малките фирми. Правим това, за да си осигурим по-правилно разпределение на риска и за да се възползваме от по-добрите ценови маржове на услугите за средните и за малките фирми. Разбира се, това ще е много трудно, тъй като пазарът е много конкурентен. Но смятам, че ние разполагаме с правилния модел, за да постигнем своите цели. Създаваме допълнително нови регионални дирекции, променяме цели бизнес линии в централното управление на банката, привличаме нови експерти, за да разполагаме с нужните ни мениджъри за съответните нови продукти. Ще обърнем много по-голямо внимание и на услугите за гражданите. Традиционно сме силни в ипотечните кредити. Сега ще навлезем по-сериозно и на пазара за потребителски кредити. Нашата цел е до края на 2018-а да сме сред първите десет банки по размер на активите, да сме в първата петица по размер на фирмените заеми и да имаме 4% дял в потребителското и жилищното кредитиране. Също така трябва да станем предпочитаната банка за гръцкия бизнес в България. Планираме през следващата година да открием пет нови клона и още пет през 2018-а.
Каква е визията на банката майка в Гърция за по-нататъшното й присъствие в България?
– Ако ме питате дали има планове за продажбата на "Банка Пиреос България", отговорът е, че не сме за продан. Твърдо оставаме в България и това бе неколкократно заявено от нашата майка. Имаме тригодишен план за развитие на бизнеса ни в страната и смятаме да го изпълним.
