Усещането за забавен старт в усвояването на еврофондовете наистина е илюзорно, тъй като към 8 ноември вече са договорени 5 139 935 136 лв., или 31.22% от целия бюджет на оперативните програми. Реално изплатени пък са 890 млн. лв., което е 6.34 на сто.
Добре известно е, че с евросредствата се строят пътища, жп линии, метро, ВиК мрежи, обновяват се публични сгради… Немалка част от тях са усвоени от самата държавна администрация – за обучения, командировки, нова компютърна техника и т.н. Но въпросът колко е взел за себе си българският бизнес винаги е стоял като табу. Вярно, в желанието си да натрупа дивиденти, министър Божидар Лукарски се постара да ни осведоми за всеки подписан договор по програмата "Иновации и конкурентоспособност". Но конкретните числа някак си се изгубиха в пиара. Точно затова е интересно да се разбере колко точно пари са успели да договорят компаниите и кои от тях са се възползвали най-активно от европейската солидарност.
Анализ на данните в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС 2020 показва, че досега българските фирми са подписали договори за директно финансиране на обща стойност над 741 млн. лв. – една седма от всички договорени средства. Важно е да се уточни обаче, че голяма част от споменатите 741 ммлн. всъщност са пари на самия бизнес, дадени за съфинансиране на проекти. Точно затова по негови контракти са платени от Брюксел и от националния бюджет под половин милиард.
Любопитна е и разбивката по вида на дружествата. Най-много пари са спазарили ООД-тата – общо 327.1 млн. лева. На следващото място, с 270 млн. лв., са едноличните фирми с ограничена отговорност. Акционерните дружества са договорили малко над 106 млн., а едва 18.9 млн. лв. са записали ЕАД-тата. Горе-долу колкото на последните е стойността и на проектите на едноличните търговци.
На първо място, в своеобразната класация на компаниите, осигурили си най-голямо финансиране, засега е
"Агрия" АД
Пловдивският завод за препарати за растителна защита е кандидатствал по оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" с проект за подобряване на производствения капацитет чрез внедряване на индустриална система за гранулиране в "кипящ слой". Стойността му е 3.57 млн. лв., но безвъзмездното финансиране се равнява на само един милион – колкото е максималният размер на помощта. От тях Брюксел е осигурил 850 хил. лв., а останалите 150 хил. са от държавния бюджет. Срокът за реализация на проекта е 9 август 2017-а, като за изпълнител "Агрия" е избрало австрийското дружество АММАГ. "Чрез закупуването на нова гранулираща инсталация ще се създаде възможност за допълнително производство на 3500 т на година гранулирани продукти за растителна защита", обясняват от пловдивското предприятие.
С малко по-скромен проект на второто място се нарежда
"Нобел Интернешънъл" ЕАД
Тази фирма е сравнително неизвестна за широката публика, но е един от големите играчи в бизнеса с производството и поддръжката на системи за затопляне на вода чрез соларна енергия. Зад "Нобел Интернешънъл" на практика стои гръцката Nobel Xilinakis D&Co, собственост на фамилията Ксилинакис. Основният бизнес на базираната около Атина групата е свързан с износа към страни от ЕС и Северна Африка, но преди няколко години собствениците решават да изнесат производство си в България, най-вече заради данъчните промени в южната ни съседка. В резултат "Нобел Интернешънъл" наема текстилната фабрика на италианската група "Миролио" в Елин Пелин, където започва производството на слънчеви колектори, бойлери и цялостни системи за топлене на вода. С проекта си по програмата "Иновации и конкурентоспособност" дружеството ще си осигури високопроизводителна линия за емайлиране на бойлери. Общата стойност на разходите ще е 3 121 506 лв., а размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 999 194 лева.
С проект за над 3 млн. лв. е и ботевградската
"Накмаш 97" ООД
Тя се занимава с обработката на метали и метални конструкции, производството на детайли от прокат и заварена стомана. Предвидените 3 102 600 лв., от които 849 972 лв европейско и 149 995 лв. национално съфинансиране, ще отидат за внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност и ефикасността на производствения процес, както и за разнообразяване на асортимента от продукти и услуги. За изпълнение на начинанието вече са сключени договори с швейцарската "Тексимп" СА и българската "Полимета С" ООД.
На следващото място, според данните от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европа, е
"Стад Близнаков" ЕООД
Основната дейност на тази фирма е производството на арматурни заготовки от бетонно и арматурно желязо, на разнообразни металоконструкции (навеси, огради, парапети, врати и др.), както и обработката на студено валцувана ламарина. С пари от еврофондовете тя ще изгради нов машинен комплекс за производството на електрозаварени мрежи. Това ще й струва 2 857 467 лв., от които безвъзмездната помощ са максималните един милион лева. В случая не става дума за единствения проект на "Стад Близнаков". Дружеството е успяло да договори и още 108 416 лв. от програмата "Развитие на човешките ресурси" за квалификация и наемането на кадри.
Челната петица се допълва от
"Централна енергоремонтна база" ЕАД
Проектът на тази компания е за 2.85 млн. лв., една трета от които дава Брюксел. А целта е доставката на импулсна система за тестване на напрежение, която ще допринесе за затварянето на производствения процес в предприятието. Председател на ЦЕРБ е Александър Мавродиев, а прокурист – Димитър Белелиев, който до 2010-а е бил и в ръководството на "Енергоремонт Холдинг".
Макар да са договорили най-много пари от Евросюза, нито една от посочените пет фирми не е сред първите по усвоени средства. Обяснението може да се търси в по-големите сложност и мащаб на техните проекти, които изискват повече време за реализация. Не е изключено също да става въпрос и за чисто организационни пропуски. Но, така или иначе, с максималния резултат по своята сметка е
"Леми-трафо" ЕАД
Дружеството е кандидатствало с намерението за "Подобряване на капацитета за производство на трансформатори с ниски загуби чрез нова линия за прецизно рязане на електротехническа ламарина". Предвиденият бюджет е 1 708 000 лв., от които са усвоени точно 1 000 000 лв. – колкото е размерът на безвъзмездната помощ. За изпълнител собственикът на "Леми-трафо" е наел пернишката фирма "3 ТМ" ЕООД. Случайно или не обаче, двете компании са добре познати една на друга, тъй като още през 2012-а са участвали заедно в консорциума "Централна ремонтна база трафо – Перник". И именно това, изглежда, е причината за бързата реализация на проекта.
