Рухна ли митът, че ДПС избира българския президент? На току-що отминалия вот за държавен глава – да! За първи път в най-новата ни история етническото гласуване не оказа особено влияние за крайния резултат. И за първи път с "ръка на сърцето" можем да кажем, че президентът на републиката е избран от българските граждани – без пазарлъци между партийните централи и търгуване на турския етнически вот.
Избраният за президент Румен Радев коментира това на пресконференцията в следизборната нощ в отговор на обвиненията, че са му помогнали гласовете на ДПС. "Числата са такива, че дори всички гласове на ДПС да отидат при кандидата на ГЕРБ – пак няма да им стигнат, и то с много", отсече новият държавен глава. Разликата между него и Цецка Цачева е над 23%, а дори лидерите на Движението да мобилизират електората си до последния човек, тази разлика е невъзможно да се стопи.
Спорно е дали ДПС показа максимума си на тези избори. По данни на "Галъп" на първия тур до урните са отишли около 250 000 негови привърженици, като около 200 000 са гласували за Пламен Орешарски. С уговорката, че различните типове избори са трудно сравними, да припомним, че на последните парламентарни избори преди две години излезлите да гласуват са били близо половин милион. На втория тур поддръжниците на ДПС също не са особено мобилизирани и активни, но Радев получава от тях също около 200 000 гласа.
Очевидно сметките и социологическите проучвания са показвали ясно тенденцията, че Радев печели и без да се налага ДПС да хвърли към урните целия си резерв от гласове. Освен това и ген. Радев, и лидерът на БСП Корнелия Нинова категорично заявиха след първия тур, че няма да преговарят с партийни централи, а ще се обърнат към всички български граждани. За предварителни разговори за подкрепа не настоя и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Той също наблегна на това, че и техният електорат са български граждани и очевидно ще бъдат оставени да гласуват по съвест. Или по-точно – до урните ще отидат толкова хора, колкото е нужно да се засвидетелства подкрепата, но без пренапрягане. Така за първи път на новия президент не може да бъде натяквано, че е спечелил благодарение на гласовете на ДПС.
Затова пък стана ясно, че новоизлюпената партия на Лютви Местан ДОСТ не е нанесла сериозни щети на формацията, на която той беше председател до декември миналата година. Разбира се, за вътрешнонишовото състезание между двете етнически партии по-точни данни ще се получат след едни евентуални парламентарни избори, но засега влиянието на ДПС е решително по-голямо.
ДОСТ застана официално зад кандидатурата на Цачева, въпреки мусенето на Борисов, но се видя, че тази партия има някакво влияние почти само сред изселниците ни в Турция. Оттам кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева получи около 21 000 гласа срещу 14 000 за Радев, като тя печели в 34 от 35-те секции. Трябва да се отбележи, че за тези резултати повлия, от една страна, рамото на турския президент Ердоган, нерегламентираната агитация и заплахите за отнемане на българското гражданство, ако не се гласува "правилно". От друга – безспорно ограничаването на броя на секциите в Изборния кодекс – по настояване на Патриотичния фронт.
Гласовете на ДПС са били важен фактор на президентски избори досега. Ето къде отиваха те на предишни вотове за държавен глава. На първия тур през ноември 2001 г. Георги Първанов поведе пред Петър Стоянов с 1 032 665 на 991 680 гласа. Между двата тура лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви, че няма да активира електората на ДПС за втория тур. На балотажа обаче Първанов добави още 1 011 000 гласа и стана победител. Колко от тях са били от избиратели на ДПС не се знае, но екзитполове тогава показаха, че те са гласували в съотношение 68:32% за тогавашния лидер на БСП.
До балотаж на президентските избори през октомври 2006 г. достигнаха действащият президент Георги Първанов и водачът на националистите от "Атака" Волен Сидеров, тъй като десницата издигна неразпознаваем и неподходящ кандидат. Пак според екзитполовете на първия тур са излезли 2/3 от избирателите на ДПС и са гласували за Първанов. На втория тур обаче съвсем логично и по обясними причини електоратът на Движението е бил по-мобилизиран и в 99% го е подкрепил за втори мандат.
Пет години по-късно – през октомври 2011-а, двамата водещи кандидати на вота за държавен глава бяха на ГЕРБ – Росен Плевнелиев, и на БСП – Ивайло Калфин. На първия тур 48% от вота на етническите турци бе за Калфин, а 20 на сто – за Плевнелиев. След него Ахмед Доган заяви подкрепа за претендента на Столетницата. По изчисления на изборни експерти на балотажа са излезли едва 175 000 избиратели на ДПС – по- малко, отколкото на първия тур, когато са били 270 000. Осемдесет и пет процента от вота им е бил за Калфин, 15 на сто – за Плевнелиев. Но поради недостатъчния брой избиратели, разходили се до урните, и поради съмненията за фалшификации, извършени в последния момент, претендентът на ГЕРБ Плевнелиев влезе на "Дондуков" 2 с минимална преднина от около 160 000 гласа. Дали в случая става дума за недооценяване на ситуацията и на силите от страна на Доган, или за своеобразен реверанс към Бойко Борисов и посочения от него кандидат, можем само да гадаем.
