Разпродават на парче един от най-обещаващите и “бляскави” проекти за жилищен комплекс в полите на Витоша. Преди седмица за публична продан бяха извадени близо 150 полузавършени апартамента, а също ресторанти, кафе-клубове, складове и паркоместа – всичко това собственост на израелската компания “Витоша ризорт 2000”.
Синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество (четвърти поред) Христина Стамова се опитва да разпродаде останалото от набега на двама чуждестранни инвеститори у нас – Рамод Мордехай и Авут Леви. Те са оставили неразплатени сметки за милиони към български фирми и изпълнители, както и към Националната агенция за приходите.
Корпорация “Витоша ризорт 2000” е учредена през 1999 година. По това време тя започва да изкупува терени в местността “Средорек” на столичния квартал “Симеоново”. Идеята е тук да се построи затвореният жилищен комплекс “Витоша ризорт”. Първите две сделки са сключени в средата на ноември (на 12 ноември) 1999 година. Наследници на земите в полите на планината според документите продават ливадите на дедите си, заемащи близо 14 дка, на смехотворна цена, която едно към едно отговаря на данъчните оценки на имотите. Израелските бизнесмени са изповядали сделките на обща стойност 124 559 лв., или за 65 661 щ. долара по тогавашния курс на БНБ. Можем само да гадаем това ли е реалната цена, която са платили инвеститорите, или просто са поспестили от данъци, така както често се прави у нас?!
Прави впечатление, че няколко години по-късно (през 2006-а) те сключват нова сделка, като прибавят в активите си още един имот – от 2 хил. кв. метра. Но за него плащат впечатляващата сума от 360 хил. евро, въпреки че неговата данъчна оценка е 35 100 лева. Очевидно неговите собственици не са били толкова сговорчиви като предишните и са изповядали сделката на истинската й цена.
Междувременно фирмата започва процедури за преотреждането на терена и успява да получи разрешителни за строеж (през 2007-а), за да изгради луксозния жилищен комплекс “Витоша ризорт”. Според документите върху терена е трябвало да бъдат изградени 10 жилищни сгради с всички екстри, които следва да има един затворен комплекс.
Проектът е наистина апетитен. А както сами се рекламират хората от дружеството инвеститор, те “тихо трансформират пейзажа на Витоша под управлението на управителите Моти Рамот и Рами Леви”.
Градежите започват да поглъщат милиони
Освен че плащат за строителните материали собствениците на израелското дружество обещават сериозни суми и на строителите, които са ангажирали да реализират проекта.
Такава е договорката и със строителната фирма “Ултрастрой” ЕООД, собственост на Иван Борисов. Но задълженията на инвеститорите към нея през следващите години започват да растат с всеки изминал ден. Очевидно разбрали, че пари за свършената работа няма да вземат, строителите завеждат дело за обявяването на “Витоша ризорт 2000” в несъстоятелност заради неполучени над 3.5 млн. лв. (според одобрения от съда списък на кредиторите). Тъй като процедурата по обявяването в несъстоятелност е доста тежка и тромава, израелците предприемат ответен удар – те правят опит да прехвърлят имотите на друга фирма – “Рам инвест” ООД (която също е тяхна собственост), чрез два предварителни договора, които предвиждат неустойки от по 100 на сто над записаните в тях суми. Това не е всичко: самите собственици на “Витоша ризорт 2000” подписват сами със себе си и договори за заеми като физически лица. Така управителят Рамод Мордехай предявява претенция да бъде вписан като кредитор на собственото си дружество по четири договора. Вземането с лихвите и неустойките е за общо 13 390 407.90 лева. Претенцията на Рами Леви е също на основание четири договора на обща стойност 4 371 840.93 лева. Собственото им дружество “Рам инвестмънтс” пък се е "включило" с два договора на стойност 6 240 763.40 лева.
Започва тежка съдебна сага
по повод на поисканата от строителя “Уолтстрой” несъстоятелност, която приключва на 25 май тази година. Тогава Върховният касационен съд постановява несъстоятелността на дружеството и разпорежда „да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на “Витоша ризорт 2000”, и лишава управляващите дружеството от правото да се разпореждат с имуществото му.
Междувременно претенциите на собствениците му са отхвърлени и техните искания влизат в списъка на “неприетите” от съда вземания.
Сега синдикът Христина Стамова ще направи опит да продаде труднопродаваемите жилища (тъй като те нямат разрешение за ползване) и да обезпечи поне част от вземанията на признатите от съда кредитори. А те са строителната фирма “Уолтстрой” (има да взема близо 3.5 млн. лв.), “Мети инженеринг” ЕООД (с вземане 27 954 .67 лв.), “Дай електроник” ООД (със 132 640 лв.), две физически лица и държавата в лицето на Националната агенция за приходите (с 16 445.68 лв.).
Проведеният преди седмица търг е втори подред и цената на имотите вече е паднала с предвидените в нормативите 20 на сто. На наддаването обаче са се явили само петима мераклии. По всяка вероятност те ще се обединят, за да могат да докарат сградата, в която са купили апартаменти, до етапа тя да стане годна за обитаване.
За в. “БАНКЕРЪ” синдик Стамова каза, че много голяма част от счетоводната документация на фирмата е, меко казано, “неизрядна”. Самата тя, като изпълнител на обявените от съда актове, е човек, който спазва всички правила и решения на магистратите и се съобразява единствено и само с буквата на закона. От дълги години работи на това поприще и със сигурност ще изпълни задълженията си така, както повелява законът.
Очевидно е, че трудно ще се пласират, защото всеки, който би проявил интерес към закупуването им, ще се сблъска с факта, че се сдобива с имот, който ще бъде завършен в неопределено бъдеще до такъв етап, че да получи адекватна на пазарните условия цена.
По всяка вероятност това може би ще се случи едва когато цената на имотите се срине. До степен, че единствено строителни предприемачи да проявят интерес към целите сгради, за да могат да поемат кръста да ги доведат до състояние, позволяващо им да получат разрешение за ползване.
Междувременно
започнаха да се прокрадват съмнения
дали чрез тази несъстоятелност не се прави опит вложените от израелците средства да бъдат стопени. Нещо повече, една българска медия оприличи този юридически казус на станалата скандално известна история “Белведере”. И да внуши, че и в този случай ставало дума за обсебване на активи.
Внимателният прочит на документите по делото обаче говори, че подобен паралел е трудно да бъде направен. Още повече че ако тези бизнесмени са имали намерение да запазят и завършат комплекса, все щяха да намерят начин да се разплатят със своите строители. Още повече че за “проспериращия” им бизнес навсякъде по света, за който те самите говорят от официалната страница на комплекса “Витоша вилидж”, някакви си 3 млн. лв. едва ли биха били особен проблем.
Може би някъде по света бизнесът им наистина е проспериращ. И може би тези израелски инвеститори наистина имат богат опит в строителството по целия свят – и както те сами се рекламират – “особено на пазара на луксозно строителство”. Но очевидно у нас действията им тръгват от по-друга плоскост – още с встъпването им на наша земя. Като се тръгне от начина, по който са изповядани сделките за земята, и се стигне до това, че през всички тези години според данните за наетите и осигурени лица в тази “просперираща фирма” те не надвишават… двама човека.
Най-странното е, че хората, които уж са вложили милиони в този проект, не са могли да си платят някакви си двадесетина хиляди задължения към държавата, която сега е вписана като техен кредитор. За да получим отговор на този въпрос, се опитахме да се свържем с представителя на израелската компания у нас Николай Иванов. Той обаче каза, че не е упълномощен да дава такава информация и обеща с нас да се свърже човек, който се занимава с тези проблеми. До редакционното приключване на броя обаче никой така и не сподели мнение или съмнения относно решението на върховните магистрати.
Така или иначе проектът за баровските жилища в полите на Витоша на този етап остава една несбъдната мечта.
