Ангела Меркел се отправи към пореден мандат като германски канцлер. Това решение е по-скоро очаквано и лишено от сензация, стига да не го бе взела в обстановка, с каквато нито тя, нито който и да било неин колега на международната сцена се е сблъсквал. От месеци насам като плочки домино една след друга падат дадености в световната политика, смятани за непоклатими. От най-опитния действащ европейски лидер сега се очаква не само да удържи кормилото на страната си в правилната посока, но и да канализира процеси, заплашващи да се превърнат във верижна реакция.
Самата Меркел избягва да коментира ролята си на "последен защитник на либералния Запад" след излизането на Барак Обама от Белия дом, за какъвто я посочи "Ню Йорк таймс". При обявяването на кандидатурата си за лидер на Християндемократическия съюз – което при изборна победа другата есен означава и канцлер – наред с тревогите си за сигурността и бежанската вълна тя сподели и загрижеността си по въпроси като бъдещето на германската автомобилна индустрия след десет години и бъдещето на химическата промишленост. Както отбелязва Янош Делкер от "Политико", това е "класическата Меркел" – здраво стъпилата на земята 62-годишна пасторска щерка, разчитаща на предпочитанията на германския електорат към трезвомислещи лидери.
Едва ли някой се съмнява, че Християндемократическият съюз ще даде подкрепата си за Меркел да остане негов председател, но истинското изпитание ще е през есента на 2017-а, когато ще се проведат парламентарните избори. Конкуренцията на социалдемократите, участващи в момента в голямата коалиция, управляваща страната, вероятно ще е силна, но не това ще е определящото за резултата от вота. Както самата Меркел прогнозира, "тези избори ще бъдат трудни като никои други преди тях – поне от обединението на Германия насам". "Ще трябва да се справяме с атаки от всички страни", предупреди тя в централата на християндемократите в Берлин и постави предстоящата надпревара в контекста на европейските и световни "предизвикателства към нашите ценности и интереси". Сегашната международна ситуация е такава, че светът "трябва да се преподреди" след изборите в Съединените щати, както и отношенията с Русия, изтъкна Меркел.
В тази обстановка германската лидерка, изглежда, ще разчита на това, че избирателите виждат в нея гарант на стабилността в смутните времена, разтърсващи държавата им и света. Което не е неоснователно – германската икономика продължава да е най-мощната и стабилна в Европа, след като ученичката на Хелмут Кол успя да я преведе през финансовата криза. С един прост лозунг – "Вие ме познавате", тя си осигури победата на парламентарните избори през 2013-а. Но дали този лозунг ще свърши същата работа през 2017-а – или тъкмо напротив, избирателите ще предпочетат нещо различно, защото твърде добре я познават?
Единият от факторите, които могат да ударят по Меркел, е политиката й на приемане на бежанци. Както е известно, популярността на управляващите се срина след наплива на един милион мигранти, за чието идване основен виновник в очите на мнозина е канцлерът. През последните месеци Меркел успя да накара критиците да замлъкнат, като ускори процедурите по депортация на мигрантите без право на убежище и акцентира върху християнските ценности на германците. И ако единствено Германия бе в кръгозора й, това може би щеше да е достатъчно, само че проблемите пред нея не са само вътрешни.
Думите, че сега Ангела Меркел е последната опора на свободния свят, може и да са преувеличени, но очертават предизвикателствата, пред които тя ще бъде изправена в месеците, предшестващи парламентарните избори. Както "БАНКЕРЪ" писа, в своето първо обръщение към новоизбрания американски президент Доналд Тръмп Меркел акцентира върху общите ценности, споделяни от Германия и Америка. Някои възприеха изказването й като предупреждение към подозирания в авторитарни уклони и симпатии към Кремъл бъдещ стопанин на Белия дом, при все че то може да се тълкува и като протегната ръка за отстояване на принципите, на които се крепят междусъюзническите отношения през последните 70 години. Въпросът е, ако Тръмп не подаде съюзническа ръка, на кого ще се опре Меркел? През последните години тя разчиташе на всестранната подкрепа на Барак Обама, както и на френския президент Франсоа Оланд. Днес обаче Обама се сбогува с нея, а Оланд е по-крехък от всякога. Така германската ръководителка се оказва сама с непосилен товар на плещите – да удържи процеси, заплашващи да сринат установения в Европа ред, а с него и Европейския съюз. Възходът на популистките партии, разочарованието от брюкселската бюрокрация и от политическите елити изобщо, неприязънта към Германия и лично към канцлера й от страна на икономически по-затруднените европейски държави, напускането на Великобритания – с всички тези предизвикателства ще трябва да се справя Ангела Меркел, докато се подготвя за следващите избори, защото те ще са не само за германски, но и за европейски лидер.
