Александър Маринов
След категоричните – в политически и морален план, резултати от последния референдум, възникна сложен въпрос: как да се претвори в практиката народната воля. Общата посока на желаните промени е ясна и срещу нея трудно може да се възрази – обществото иска да има действен контрол върху процеса на излъчване на политическите елити, т.е. на партиите и личностите, които управляват държавата. Това е истинският смисъл на изразената подкрепа за въвеждане на реален, а не имитационен мажоритарен избор. Оттук нататък обаче започват неяснотите и капаните, които могат да доубият, вместо да излекуват партийно-политическата ни система.
За предимствата и недостатъците на мажоритарните избори по принцип (най-вече на основата на избрани примери) е писано и говорено много. По-оскъдни са дискусиите за българския опит (например при излъчването на Седмото Велико народно събрание през 1990 г.), а все още не е започнал обективен, честен и аргументиран разговор по темата как точно да се реализира идеята, така че да се изпълни, а не да се опорочи или изкористи вотът на върховния суверен.
Първата голяма опасност идва от
засилващия се натиск за светкавично решение
уж буквално възпроизвеждащо предвиденото в първия въпрос на референдума. Пиша "уж" не само поради реалната опасност предлаганият вариант да доведе до резултати, разминаващи се с истинския смисъл на народната воля, а преди всичко защото има цяла поредица проблеми, които тепърва трябва да намерят решение. Тези проблеми и вариантите на съответните решения е необходимо да бъдат внимателно обсъдени на експертно и политическо равнище, тъй като потенциалните последици са твърде значими и неизбежно се налага поемане на ясно адресирана отговорност.
В този смисъл съвсем сериозно звучи въпросът кой иска да опорочи и употреби за свои користни цели изразената воля на гражданите? Няма как да не буди, меко казано, озадачение свръхекспедитивността на омбудсмана Мая Манолова, която в очевиден синхрон с екипа на Слави Трифонов и с подкрепата на "независими експерти" (но не и в областта на избирателните системи) незабавно депозира (предварително?) готов проектозакон. Но още по-притеснително е, че по признанието на самата Манолова нейният проект е "далеч от съвършенство" и има за цел да послужи като"основа за дискусия", а като капак е и недовършен. Не е ли лекомислено, да не кажем безотговорно, институцията, която по закон е длъжна да защитава правата на гражданите, да предлага суров проект, последиците от чието прилагане ще увредят опасно едни от най-важните права на същите тези граждани?
Подозренията, че се преследват други цели (а не обсъждането и приемането на работеща нормативна уредба), се потвърждават от незабавно последвалия ултиматум на екипа на Трифонов, че ако този (недовършен) законопроект не бъде приет незабавно, ще последват улични протести. Независимо какво си мислят, че правят инициаторите на референдума, това поведение удивително добре обслужва интересите и тактиката "След нас и потоп" на ГЕРБ, а активното участие на избраната с благословията на Борисов Мая Манолова само подсилва съмненията за задкулисна договорка.
Втората голяма опасност, свързана с текущата каша около промените в изборното законодателство, е очертаващата се нагласа на повечето партии в парламента да
усукват, вместо да заемат честна позиция
Истински отговорното (а не конюнктурно-предизборно) отношение към волята на суверена е да се обяви ясен ангажимент към нейното адекватно реализиране, разумно разположено във времето. Това означава отиващият си парламент да направи частични, но реални корекции по посока на мажоритарния елемент, например като възстанови и разшири приложението на преференциалното гласуване. По-нататък всяка от парламентарните партии да изрази недвусмислена готовност в следващото Народно събрание (ако и доколкото присъства в него) да участва добронамерено при подготовката, общественото обсъждане и приемането на ново законодателство, което ще осигури максимално разумно прилагане на мажоритарния принцип в български условия.
Каквито и опити да се направят да се спекулира с такава открита и отговорна позиция, има шанс по-голямата част от българските граждани (включително и тези, дали положителен отговор на референдума) да я разберат и подкрепят, доколкото въобще може да бъде подкрепено каквото и да било решение на този ползващ се с пределно ниско доверие парламент. Противоположното поведение – заиграване на думи и обструкция на практика – ще налее масло в огъня и ще създаде реална опасност от манипулиране на общественото недоволство, обслужващо користни цели на определени политически и икономически субекти.
Третата най-голяма опасност, произтичаща от късогледите сметки и малодушието на повечето партии и политици, е предизвикването на
хаос с непредвидими мащаби и последици
Повечето анализатори се фокусират върху въпроса кой ще спечели от предложената в референдума мажоритарна система, определяйки като главна отрицателна последица елиминирането на малките партии и формирането на дву- или трипартиен модел. Истинската опасност е друга – пораждането на хаос, рязко засилване на обществената конфликтност и непоправимо опорочаване на следващите избори, водещи до срив на легитимността и остра политическа криза с неясни възможности за конституционно разрешаване.
Трябва най-после да стане ясно, че реалната заплаха за българската демокрация (доколкото я има) не е мажоритарната система в разумен вид, а опитите на определени среди да поемат ролята на "чирака-магьосник" и да предизвикат хаос, който не само няма да им донесе привижданите облаги, а ще постави на големи изпитания цялото общество. Тук опасността не се състои в тежестта на последиците, а в тяхната непредвидимост. Ако не сме лицемери или наивници, трябва да признаем, че поправянето на дълбоките недъзи на българската обществена уредба, кристализирала през последните 27 години, няма как да е лесно и безболезнено. Преразпределението на държавната власт, изразяващо се в нейното реално предоставяне в ръцете на суверена, няма как да не предизвика ожесточена съпротива. Но тази необходима промяна може и трябва да бъде проведена по добре обмислен и относително контролиран начин, а не като опит за ловене на риба в мътна вода.
Резултатите от президентските избори показаха, че по-голямата част от българите са в състояние да правят разумен и отговорен избор. Поради това има всички основания да се приеме, че те ще разберат искреното желание за промяна към по-добро и ще отхвърлят както безотговорните и користни имитации на реформи, така и опитите за консервиране на яловото политическо статукво.
