Въвлечени ли сме в поредната конспирация във вътрешната политика?

Консултативен съвет за национална сигурност на тема: "Промени в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи”

В момента в България няма никаква политическа или парламентарна криза, а страната живее в параноичните условия, диктувани от лицето Бойко Методиев Борисов – засега поне премиер в оставка.

Какво ни кара да предполагаме това?

Първо, предизвестената загуба на президентските избори от страна на ГЕРБ с анонсирането на кандидатурата на  Цецка Цачева след близо половин година разтакаване и увъртане. На всички беше ясно, че шефката на парламента е тотално неизбираема – поне толкова, колкото е била и като кандидат на ГЕРБ за кмет на Плевен едно време.

Кандидатурата на Цачева бе само част от ходовете в една дългосрочна игра на Бойко Борисов, която цели той ефективно да се измъкне от задушаващата го прегръдка на реформатори и на патриоти и след време да се върне за трети път на трона като едноличен и неконтролируем от никого управник на страната. Но за това му трябват минимум 121 депутати, а той разполага в сегашното Народно събрание едва с 84. А и едни предсрочни избори в момента не готвят нищо хубаво на ГЕРБ – едва ли ще надмине квотата от 50-60 депутати, ако предсрочните избори са през пролетта или в началото на лятото на следващата година. Което си е пълна катастрофа за една партия, която може да съществува само ако е на власт и храни здраво своите големци и членове.

Така се роди проста и хитра схема – подавам оставка и след известно време се връщам на бял кон, но без присъдружните организации.

Но преди това трябва да се разиграят редица последователни политически операции. Първо, да се излезе от властта по един може би глупав, но ефективен начин, като се подаде – типично по борисовски, оставка заради лична обида от загубените избори. Това е цел №1. Така Бойко Борисов нямаше да е свален от народното недоволство, а ще си е отишъл в резултат на обида от народния вот, и второ – както показа и вчерашната сценка при Росен Плевнелиев – все още президент, ГЕРБ ще остане индиректно във властта, докато реформатори и патриоти не се изчерпят набързо и докрай. И не отидат в небитието, откъдето и са дошли. Така се постига и цел №2 – да се елиминира бързо и ефикасно дясната конкуренция, а защо не и алтернатива на ГЕРБ, при едни предсрочни или редовни парламентарни избори в най-близко бъдеще, без което събирането на мечтаните поне 121 десни гласа за ГЕРБ си остава сън или мечта.

След осъществяването и на този етап следва третият, при който ГЕРБ – чети Бойко Борисов, става единствен колектор на всички т. нар. десни гласове на електората и овладява голяма част от новия протестен вот, и то срещу един-единствен конкурент – лявата БСП, след което влиза на бял кон във властта на парламентарните избори, които се превръщат в пряка схватка „ляво-дясно“, както беше едно време битката между СДС и БСП.

В момента за изпълнението на този план трябва да се направи обаче "момче за бой" – или кабинет камикадзе от патриоти, реформатори и всички останали извън тандема БСП и ДПС и с първоначалната подкрепа на ГЕРБ. След като това правителство здраво се омаскари, цялата отговорност за бедственото състояние на нещата в България – прикривано засега с милиарди нови дългове от кабинета "Борисов", ще се превърне от протестен вот срещу ГЕРБ в протестен вот срещу управляващите патриоти и реформатори, с което ще се размие в масовото съзнание вината на досегашните управляващи от ГЕРБ.

Следва и последният етап от плана – сваляне на правителството, създадено с третия мандат от Росен Плевнелиев, и нови победни избори за ГЕРБ по схемата „Всички срещу БСП  и ДПС“.

Тази схема изглежда най-вероятна за сегашния етап от вътрешната българска политика просто защото няма друго логично обяснение на протичащите у нас вътрешнополитически процеси.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст