Успешен е този политик, който улучи своето време. Този, който го изпревари, остава неразбран. Но най-жалък е онзи, който подтичва след времето. Бившият седесар и настоящ депутат от ГЕРБ Методи Андреев дори не се опитва да догони новото време. Той си е останал някъде в началото на 90-те години на миналия век и продължава да преследва и громи призрака на комунизма. Защото комунизмът си тръгна преди 27 години, дори вече живи комунисти не останаха.
В разгара на политическата криза (според твърдението на президента Плевнелиев), на фона на размириците в бежанския лагер в Харманли, българският парламент, по инициатива именно на Андреев и още трима десни депутати, проведе седемчасови безплодни разпри за съдбата на комунистическите символи. Тема с 27-годишна давност и изключително закъсняла и неподходяща за точно този момент.
Въпросът за комунизма в България и неговите артефакти, както и този за досиетата и лустрацията, трябваше да се решат веднъж завинаги в началото на 90-те години на XX в. и всичко да бъде разкрито до последния лист, или струпано на площада и изгорено, за да се започне на чисто. Но те удобно бяха протакани вече три десетилетия, тъй като много от новоизлюпените тарикати, безскрупулните кариеристи и алчните парвенюта припечелваха добре от експлоатацията им.
Занимаването с комунизма и комунистическите символи, когато светът наоколо ври и кипи, е демонстрация на пълно безсилие и безидейност. Признание, че нищо полезно не можеш да свършиш или предложиш. Това, между другото, е големият проблем на десните у нас – след приемането на България в ЕС и НАТО. След тези събития те останаха без кауза и така и не успяха да си намерят друга, около която да обединят привържениците и симпатизантите си. Не забелязаха, че времето тече много бързо, а поколенията се сменят. Затова и някога мощният СДС се разпадна и днес отломките му са в плачевно състояние, по-плачевно от останалите в историята комунистически символи. А периодичното вадене на скелетите от онази епоха от гардероба остана единствената им идеология.
Казано е, че този, който е вторачен в миналото и върви гърбом към бъдещето, често се спъва (и пада). Още по-трагично е, когато знамето носят хора, в чиито глави е пълно с петолъчки, сърпове и чукове, независимо дали са червени или сини. Манталитетът и дефектите в мисленето са едни и същи.
Какво искаше да каже на младите хора Методи, премахвайки и местейки паметници на партизани, след като новото поколение на България са хора, родени в края на 80-те години, и нямат дори спомен за времето преди това? Но пък израснаха в години на мутри и разграбване на държавата, на които дори опитваха да подражават, а днес са безработни или трудно намират работа, при това срещу мизерно заплащане. Затова те заминават, отиват си от тук. И децата ни не бягат от комунизма, а от безперспективността, безизходицата и бедността на новата България.
Да не можеш да си представиш бъдещето, да нямаш перспектива – това е продуктът на новото, "демократичното" време и на тарикатите, които не само приватизираха свободата и демокрацията за себе си. Но и се подиграха с мечтите на стотиците хиляди, които мръзнаха по площадите с надеждата за по-добър живот.
Всъщност, какво търси ревностният борец срещу комунизма Методи в листите и парламентарната група на формация, чиито лидер и министър-председател на България Бойко Борисов е бил член на БКП и заради верността си към Партията напуска любимото си МВР. Какво търси закъснелият ловец на духове и вещици Методи в парламент, чийто председател и неотдавнашен кандидат за президент Цецка Цачева е била партиен секретар от същата тази БКП. По нищо не личи рицарят на антикомунизма да се чувства дискомфортно сред колегите си от ГЕРБ, голяма част от които бивши членове на БКП, а лидерът им Цветан Цветанов е син на шофьор от УБО. Нито пък да изпитва притеснение, подкрепяйки правителство, в което вицепремиерът Румяна Бъчварова е дъщеря на главния редактор на втория по важност печатен орган на комунистическия режим – в. "Отечествен фронт". Регионалният министър Лиляна Павлова носи името на баба си – шеф на отдел в ЦК на БКП, а дядо й е бил партизанин и министър при същия този комунистически режим. Лицемерие и нагаждачество са меки думи в случая.
И докато Методи с ремсистки плам в очите "кърти петолъчки" от стени и гробове на антифашисти, страната има крещяща нужда от многократно пращания в "девета глуха" закон за лобизма, за да се пресече корупцията и краденето на наши и европейски пари. Антикорупционният закон чака, антитерористичният закон чака. Куп важни за страната и хората проблеми, свързани с образованието, здравеопазването, правосъдието, плачат за спешно решаване, но това очевидно не влиза в дневния ред на закъснелия революционер МИтоди.
Всъщност, сред символите на комунизма, които толкова бодат очите на новия активен борец, са и големите заводи и предприятия, които някога бяха емблемата на страната ни и на родната промишленост и индустрия. И които даваха работа и хляб на стотици хиляди българи. Но тези соцгиганти няма как да бъдат премахнати или преместени вече, защото са унищожени – приватизирани, източени и разграбени. От също такива борци срещу тоталитарния комунистически режим като Методи Андреев. И това, което поколения българи са градили с общи усилия, в годините на опорочената ни демокрация за нула време отиде в джобовете на отделни лица, пръкнали се от нищото и направили кариера и пари под лозунга на антикомунизма.
Но обезлюдената провинция, демографската криза, фактът, че над 2 млн. българи живеят под прага на бедността, а почти половината деца са в риск от бедност, са неща, които са далече от октомврийско-революционния патос на Методи, който се изживява като най-великия заклеймител и борец срещу световния империализъм, пардон комунизъм. А тези дни си отидоха от този свят и кубинският диктатор Фидел Кастро, и дългогодишният председател на Антифашисткия съюз Велко Вълканов. Комунизмът избледнява все повече в далечината. Но за Методи той е жив – най-вече в главата му.
Между другото, социалната мрежа Фейсбук не прости на тичащия след времето закъснял поборник с блеснал поглед. "Методи Андреев, колко ще дадеш да ти кажа къде се намира последният действащ паметник на Ленин в България? Да идеш да го нашариш и да се почувстваш истински герой в свещената война срещу комунизма и империята на злото. И да мирясаш най-накрая, че и ние да си починем от глупости", написа колега-журналист на стената си. Друг потребител на социалната мрежа пък предлага: "Призоваваме инициаторът на борбата с петолъчките Методи Андреев да претвори думите в дела и да бъде персонално натоварен със забиване на пояснителни табелки за престъпния произход на петолъчките – например върху "иглата" на Бузлуджа, върху американското и китайското знаме или върху гащите на Мадона". "Яхнали сме машината на времето наобратно", констатира трети. "Идват избори. Извадиха плашилото на комунизма по пътя на консолидиране на "електората". Как пък не измислиха нещо ново. А младите хора не знаят за какво става дума. Те са при Слави. Изобщо подредена държава…", разсъждава друг потребител на Фейсбук.
Точката постави човек, очевидно буден и не безразличен към случващото се в държавата през последния четвърт век. "Трябва да си много ограничен в мисленето си, за да търсиш комунисти и комунизъм 27 години след падането на тази система. В момента няма комунисти, нито се изповядва някаква друга идеология, каквато и да е тя. В момента има само престъпници с власт, които се обогатяват за сметка на народа, като обвиняват за своите престъпления някакви мними комунисти отпреди 27 години. В същото време тези самозвани демократи изтеглиха 20-милиарден заем, който не се знае къде потъна, но при всички положения не се направи нищо смислено за тези пари, които обикновените хора ще трябва да плащат години наред."
Толкова за (анти)героите на нашето време и призрака на комунизма.
