Какво расте в икономическото блато?

бизнесмен

Често се случва новостите първоначално да бъдат отхвърляни или поне да не им се обръща достатъчно внимание. Колкото и пресилено да звучи, нещо подобно се случва и в икономиката на страната. Докато политиците говорят за реиндустриализация, строителство на заводи и тежка промишленост, разчитайки по този начин да си осигурят електорална подкрепа, бизнесът върви в съвсем друга посока. Стигнало се е дотам, че двата наши най-успешни сектора днес се развиват не благодарение на държавното управление, а въпреки него.

Аутсорсингът и ИТ индустрията са единствените направления, които за поредна година отчитат двуцифрени ръстове, и то без каквато и да е програма или схема за подкрепа. Затова не е трудно да си представим какви щяха да са резултатите, ако правителството и институциите като цяло насочат вниманието си именно в тази посока. За съжаление обаче властта у нас е свикнала да гони дивото и въобще не гледа питомното.

Основният проблем е добре известен – липсата на квалифицирани кадри и неадекватността на образователната система спрямо нуждите на икономиката. Уж се полагат някакви усилия от държавата, но ефектът е незабележим. По последни данни дори недостигът на работници започва да забавя развитието на софтуерната индустрия. Според Георги Захариев, който е член на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), тази година новоназначените софтуерни инженери са по-малко – около 900, но не защото няма свободни позиции, а просто защото у нас вече няма достатъчно кадри, които да се наемат. За сравнение, през 2015-а са били създадени 1107 нови работни места, а през 2014-а техният брой е бил 1576. Съдейки по прогнозите, тази тенденция ще се запази и броят на новите работни места в сектора ще продължи да намалява, поне докато от университетите не започнат да излизат специалисти, завършили създадените напоследък нови направления.

Напълно идентични са неволите и в аутсорсинг бранша. Макар в тази сфера да се разчита на по-широка гама от работници и тя все още да се развива по-бързо от софтуерния бизнес, липсата на обучени служители все повече се усеща и при нея. По данни на Българската аутсорсинг асоциация в този сектор през 2015-а са работили 42 хил. души, а към 2020-а на компаниите ще са им нужни поне 70 хиляди. За да се подсигурят и да не останат без кадри, още отсега някои тях са създали партньорства с висшите училища. Но според Никола Вълчанов, който е ръководител на научния екип в Programista – българската ИТ фирма, партнираща с Великотърновския университет, това не е панацея. "Основната отговорност за развитието на българското ИТ образование в посока то да бъде адаптивно спрямо глобалните тенденции и реалния пазар на труда, е на компаниите. Като представител и на академичната общност, и на частния бизнес, мога убедено да твърдя, че реалният потенциал на ИТ индустрията е заключен именно в държавните университети. В този смисъл инициативи като частни академии по-скоро вредят на екосистемата в сектора и решението е единствено влизане на висококвалифицирани специалисти от компаниите, с натрупани знания и ноу-хау, които да образоват младите ИТ специалисти", изтъква Вълчанов.

В същото време данните показват, че средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия достига 2616 лв., и то без допълнителното материално стимулиране. Тези заплати са едни от най-високите у нас както в абсолютна стойност, така и като ръст – само през тази година нарастването им е с 5 на сто, или около 130 лева. Любопитно е и че покупателната способност на българските специалисти вече не само се изравнява с тази на колегите им в ЕС, но в някои случаи и я надхвърля.

Като изключим неуредиците с кадрите, показателите за тези два нови сектора на икономиката са повече от впечатляващи. Аутсорсингът например е най-динамично развиващият се бизнес в страната. Генерирал е близо 1.4 млрд. евро през миналата година (ръст от 23%), което представлява 3.4% от БВП. При все че в него са заети само 1.71% от всички работещи, или около 42 хиляди души. Българската аутсорсинг асоциация прогнозира приходите до 2020 г. да се увеличат до 2.7 млрд. евро, а заетите до 70 хиляди. Колкото до средната работна заплата в бранша, през 2015-а тя е била 2400 лева.

Близо 2 млрд. лв. пък достигат приходите на софтуерния бизнес. Те се увеличават с 13 на сто на годишна база и вече формират 2.25% от БВП. Този резултат е постигнат с едва 19 300 заети. Средната нетна месечна заплата възлиза на 2752 лв., което е четири пъти над средното ниво за държавата. Брутното средно годишно възнаграждение с включени бонуси по данни на БАСКОМ пък е 44 789 лева. Очаква се през тази година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. повече данъци.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст