Българските политици пак удариха нагла плесница на гражданите данъкоплатци, които иначе високопарно наричат "суверен". Депутатите тихомълком си изгласуваха партийните субсидии да останат непроменени – 11 лв. на глас. И това е точно безочливото лицемерие на т. нар. политическа класа към онези, които я избират.
Проведеният на 6 ноември референдум беше с три въпроса. Но кой знае защо политиците ни се втренчиха единствено в мажоритарния вот – най-вероятно защото си мислят, че могат да извадят някаква изгода за себе си от този вид гласуване. Докато по въпроса за намаляване на партийните субсидии има пълно мълчание или нещо, изломотено с половин уста. Трябва наистина да си загубил всякаква връзка с реалността, да си абсолютно нечувствителен към сигналите, давани от обществото, за да си позволиш подобно държание, което е, меко казано, неморално. Такова поведение народът нарича с изразителната дума гьонсуратлък.
"ГЕРБ подкрепя да няма изобщо партийна субсидия, а не само да бъде намалена. Партийна субсидия не трябва да има. Нула лева партийна субсидия трябва да има. Нека играем на чисто – никакви партийни субсидии", натърти премиерът вече в оставка Бойко Борисов веднага след като резултатите от допитването станаха ясни. Изявлението му беше колкото емоционално и необмислено, толкова и популистко, защото самият той много добре знае, че това няма как да стане, което означава, че съзнателно лъже. А лъже, за да се хареса на избирателите – с надеждата пак да го изберат и да стане министър-председател за трети път, когато щял да се вози в "Лада Нива" – втора лъжа!
Само че: "Ако мужикът може да стане крал, това не означава, че в кралството вече е настъпила демокрация", е констатирал 28-ият американски президент Удроу Уилсън. По-скоро обратното – диктатурата е по-възможна. И при нас е така. От една страна, имаме авторитарен режим на един бивш охранител. От друга – диктатура на партията му ГЕРБ и нейните сателити (най-вече Патриотичния фронт) в парламента.
В един и същи ден депутатите от ГЕРБ, начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, отказаха допълнителни 10 млн. лв. за учените от БАН и Софийския университет, но не намалиха партийната субсидия в някакви разумни размери. Не дават също нито за децата с увреждания, нито за пенсионерите. Нямало откъде да вземат тези пари, много били. Но за партиите има.
Да не говорим за подигравката, която си направиха с народа същите тези депутати от ГЕРБ през първия управленски мандат на лидера им и вероятно по негово нареждане. За да покажат, че са различни от другите и се съобразяват с желанията на хората, те направиха "жест" към електората, като намалиха субсидията от 12 на 11 лв. на глас.
И като прибавим към това призивите на Борисов министрите да черпят с кафе гостите си за сметка на собствения си джоб (икономисвайки държавните пари), лъсват фалшивата прозрачност и бутафорната демокрация, които той успя да наложи през двата си мандата. Прозрачност на управлението от типа "прах в очите", чиято еманация са смехотворните стенограми от заседанията на Министерския съвет, т.е. Бойковите неособено интелигентни монолози, предназначени за масовата публика чрез любезното съдействие на медиите. И бутафорните средновековни крепостни стени, издигани по идея на несменяемия директор на НИМ Божидар Димитров, за подмамване на чуждестранни туристи. Както се казва, всичко е лъжа и измама. И нескопосан пиар.
Нека да сме наясно: 11 лв. на получен глас е наглост и безочие за най-бедната страна в Европа. Но и 1 лв. на глас – както искат сценаристите от "Шоуто на Слави", е популизъм и пълно неразбиране на материята. Икономисти са на мнение, че на фона на другите европейски страни спрямо средните доходи, които са в тях, и средните доходи, които са в България, първо, е пределно ясно, че тези 12 или 10 лв. са доста солидна сума, и то прекалено солидна! Но и другата теза – че един лев е достатъчно, също не издържа, защото иначе партиите ще се обърнат към спонсори, а те пък след това ще настояват, както и в други страни, да бъдат прокарани техни частни интереси. Според експертите 5-6 лв. на глас биха били достатъчни да могат политическите субекти да изпълняват функциите си.
Няма защо да се лъжем – ако държавната помощ за политическите партии се премахне изцяло, те ще бъдат принудени да се върнат към тъмните времена на 90-те години, когато се финансираха и бяха зависими от всевъзможни бизнес кръгове и неясни подземни субекти. Та затова законодателят тогава постъпи мъдро, като реши да им се отпуска субсидия, с която да гарантират организационния си живот и явяването на избори.
Проблемът обаче е друг – как и за какво се харчат въпросните партийни субсидии. Досега партиите успяха да докажат едно – че независимо от високия им размер те не могат да формулират идеи, да направят програми и проекти, с които да мотивират избирателите да гласуват за тях. Та затова се наложи да задължат гласоподавателите да отидат пред урните, което пък гарантира на партиите още по-големи субсидии.
Ето защо едва тридесетина народни представители подкрепиха предложението на Реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов, заедно с Методи Андреев от ГЕРБ, за поставяне на таван от 1.6 млн. лв. на държавните субсидии, отпускани на политическите партии. Те настояваха това да се запише в Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 година. Против тази идея се обявиха големите партии ГЕРБ и БСП, въпреки че и двете изразиха своята принципна подкрепа за резултатите от референдума.
"Тази мярка е необходима, за да не се стига до абсурди – например дадена политическа партия да получава десетки милиони всяка година, от които не се нуждае за реализиране на политическа дейност, и много често парите се харчат за съвсем други неща – като луксозни воаяжи, скъпи автомобили и други стоки. Това не е целта на тези средства, това не е била и идеята на законодателя, когато е предвидил да се получава подпомагане за политическите партии от държавния бюджет, за да могат те да са независими и да не се влияят от корпоративни и други интереси", защити предложението Петър Славов.
„Идеята на субсидията не е да си отвориш депозит в банка и да си държиш парите там. Идеята е партията да се издържа и да може да се яви на избори. Партийната субсидия не би трябвало да има други функции. Затова и българският народ с референдума показа своята настройка и отношение към темата. Ние освен намаляване на субсидията като абсолютен размер трябва да сложим и таван. Трябва да кажем, че определена сума е достатъчна на една партия на годишна база", категоричен е независимият депутат Мартин Димитров.
Преди няколко месеца депутатите от "Движение България на гражданите" внесоха законопроект, в който предлагаха въвеждането на т. нар. регресивна скала за партийните субсидии, а когато гласовете надхвърлят 1 милион, да не се получават никакви пари за тях. Но и този реформаторски глас остана нечут в парламентарната пустиня.
Изобщо, както се вижда, политиците ни са готови да вземат с охота от всеки друг джоб, но не и от своя. Те очевидно още не са схванали, че арогантността в политиката се наказва рано или късно. Бойко Борисов например още се чуди и не може да разбере защо е бил този протестен вот на президентските избори. Вероятен втори шамар на предсрочния парламентарен вот може би ще отрезви и него, и партията му. За да прозрат, че суверенът делегира власт, за да бъде управляван добре, а не някой да я схваща като бащиния и че му е дадена като картбланш да прави каквото си иска, при това безнаказано и безцеремонно пред очите на цялото общество. При това без да го интересуват общественото мнение и оценка. С неадекватното си и безобразно поведение политиците ни като цяло, и в частност тези от ГЕРБ, показват, че ще се наложи да си научат урока по трудния начин.
Колко ще вземат десетте партии, които имат право на държавна субсидия, за четири години:
ГЕРБ: 32.662% – 48 583 000 лв.;
"БСП лява България": 15.406% – 22 921 000 лв.;
ДПС: 14.832% – 22 054 000 лв.;
Реформаторски блок: 8.884% – 13 218 000 лв.;
Патриотичен фронт: 7.284% – 10 830 000 лв.;
"България без цензура": 5.697% – 8 470 000 лв.;
"Атака": 4.517% – 6 720 000 лв.;
АБВ: 4.150% – 6 170 000 лв.;
"Движение 21": 1.195% – 1 770 000 лв.;
"Глас народен": 1.137% – 1 690 000 лева.
