Точно според очакванията на анализаторите паричните стратези на Федералния резерв на 14 декември приключиха последното си двудневно официално съвещание за тази година с единодушното решение да повишат с 0.25% базовата кредитна лихва на Щатите. Тя ще премине в диапазона между 0.5 и 0.75 процента. Това е първият лихвен ръст за 2016-а и вторият от 2006-а насам. По-същественият елемент обаче е, че щатските централни банкери предвиждат три (а не две) лихвени увеличения през 2017-а. Това до голяма степен изненада търговците, които не го бяха отчели в цените на финансовите инструменти. И съвсем логично станахме свидетели на доста бурна пазарна реакция.
Паричните експерти на щатската централна банка залагат средна годишна лихва на федералните фондове през 2017-а в размер на 1.375%, с перспектива тя да нарасне до 2.125% през 2018-а след още три лихвени повишения.
Основните мотиви за лихвената еуфория на Федералния резерв са силният пазар на труда, скромното увеличение на икономическата активност от средата на годината и доближаването към целевите 2% годишна инфлация.
Прогнозите на банкерите са за 2.1% икономически растеж и 4.5% безработица през идната година. Въпреки глобалните рискове щатското национално стопанство е успяло също да разкрива средно по 180 хил. работни места на месец през 2016-а. Индексът на потребителските цени се е повишил с 1.4% годишно в периода между 31 октомври 2015-а и 31 октомври 2016-а. А базовата инфлация, от която са изключени най-податливите на случайни колебания хранителни стоки и горива, е 1.7 процента.
Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън не пропусна да "клъвне" бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп по време на пресконференцията след края на съвещанието с колегите си. Тя коментира пред журналистите, че пазарът на труда едва ли ще се нуждае от фискални стимули, за да постигне пълна заетост и монетарната политика си е свършила работата за постигане на желаните 2% годишна инфлация. Това е малък реванш срещу упреците на Тръмп, че Йелън умишлено държи лихвите ниски, за да подпомогне управлението и кампанията на демократите. Всъщност именно пазарът на труда е голямата победа на председателя на Фед. Защото когато тя пое управлението му през февруари 2014-а, безработицата бе 6.7%, а в момента е 4.6 процента.
Пазарите реагираха бурно на посланията на щатските централни банкери за бъдещата им лихвена стратегия. Канадският долар отслабна до почти 75 цента към зелените пари, защото политиката на Федералния резерв за по-високи лихви за първи път от 2007-а изпреварва лихвения ръст на канадската банка. Японската йена пък падна скокообразно от 115.30 до над 118 за един щ. долар. Еврото, което "изчакваше" решението на паричния комитет на нива около 1.0660 щ. долара, първоначално "олекна" с един цент, но след известни колебания се предаде и "загуби" едно от най-важните си нива на подкрепа от 1.05 щ. долара – силна преграда по пътя му към паритет с американската валута. В ранната следобедна търговия на 15 декември еврото се разменяше срещу 1.0475 долара.
Щатският борсов индекс DJIA почти "докосна" равнището от 20 хил. пункта непосредствено след съобщението на Федералния резерв, но по време на пресконференцията на госпожа Йелън бързо се върна обратно и се ориентира в близост до 17920 пункта. Доходността на двугодишните щатски ДЦК скочи до най-високата си стойност от август 2009-а насам – почти 1.30%, като реакция на заявката за три лихвени увеличения през 2017-а. Индексът S&P 500 за сектора на недвижими имоти пък рязко потъна, защото по-високите лихви по правило отблъскват от пазара купувачите на жилища.
Няколко часа след триумфа на госпожа Йелън паричният комитет на Швейцарската национална банка под ръководството на шефа й Томас Йордан демонстрира доста по-унило настроение и извади цял списък от "политически неизвестни" пред усилията им да не допускат прекалено скъп франк. Те запазиха лихвата по депозитите на досегашните минус 0.75% и обещаха валутни интервенции.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста вял. Средният дневен валутен оборот достигна 1218 млн. евро (2382 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.34% дял от купената и продадена валута.
