Александър Вузев е търговски директор на "Енергийна финансова група" АД. Учил е в националната финансово-стопанска гимназия в София, завършил е "Финанси" в УНСС. Скоро след това влиза в бизнеса с ток. Владее английски и руски език.
Г-н Вузев, предстои да се прави нова енергийна стратегия на страната. Трябва ли в нея да се отдели специално място за търговията с електроенергия?
– Ние имаме представа какво ще залегне в бъдещата стратегия и най-важното, което засяга и нас, е, че се предвижда преформатиране на целия модел на търговия с ток. Така се търси решение на въпроса с премахването на НЕК като единствен купувач. Ние подкрепяме подобен подход, но само принципно. Защото в стремежа си да оправдаят т.нар. договори за компенсация (бел. ред. които ще покриват разминаването между пазарната и преференциалната цена на възобновяемите енергийни източници) от енергийното министерство искат всички количества електроенергия да преминават през борсата, а разликата да се покрива чрез таксите, събирани във фонда "Сигурност на енергийната система". Отсега ви казвам, че моделът всичко на борсата няма да работи. Той вече бе приложен в Румъния и проличаха няколко типични изкривявания за нашите географски ширини. Например, станал един търговец много рано сутринта, а по същото време се събудил и един производител и хоп… сключили сделка. Другият проблем е, че при подобно "форсиране" пазарът няма как да работи нормално и по-малките играчи може да отпаднат заради предвидените по-високи такси и обезпечения. Защо изобщо е необходимо това, при положение че сега имаме функциониращ пазар, борса, която действа вече една година, имаме и директни продажби от производителите, осъществявани през техните електронни платформи? И защо даден търговец ще се товари с допълнителни такси, за да направи сделка с купувач, при положение че се познават от години и могат да се разберат с едно телефонно обаждане?
Как се отразява либерализацията на пазара върху търговията?
– Първо искам да кажа, че пазарът в България е отворен още от 2005-аг., когато големите индустриални консуматори започнаха да сключват договори на свободния пазар. В други държави либерализацията започна първо от малките клиенти и те предпочетоха да си запазят енергоемката индустрия, която формира огромен дял от брутния им вътрешен продукт. При нас бе избран друг модел – и в началото имаше голям ефект, защото предприятията можеха да купят по-евтин ток на свободния пазар с 10-15 на сто. След това се премина от седмичен към дневни графици, което даде още по-голяма свобода за прогнозиране и се отрази благоприятно на разходите им. Постепенно се увеличи и броят на производителите, както и на потребителите. Сега вече сме близо да минем 50% свободен пазар, след като тази година бяха въведени стандартизираните профили за малките крайни потребители. Конкретно на вашия въпрос – да, либерализацията се отрази благоприятно. Днес големите клиенти могат да избират от около 15 действително работещи търговци на нашия пазар. И всеки може да предложи различна цена, в зависимост от потребителя, неговата консумация и т.н.
А Вас като търговец интересуват ли Ви малките фирми и битовите клиенти, или всички искат големите компании?
– При нас имаме цялата гама от консуматори – от най-големите до най-малките – тези, които са на ниско напрежение. Имаме и т.нар. блокови продажби – обединение на по-малки фирми, групирани на географски принцип, или пък организация на десет семейни хотела. С по-малките потребители се сблъскваме и с нови трудности. Те искат ниска цена – договаряме се. Настояват да плащат примерно през еPay или Easypay, което е допълнителен разход за нас, тъй като тези фирми искат също да печелят. С това и нашият марж спада. Малките клиенти искат фактурите им да са готови на 30-о число от месеца, както е било преди, и трудно склоняват да платят повече за иновативни решения – например да следят потреблението си в реално време и да са сигурни, че никой не ги лъже. Има и некоректни платци, които са свикнали както при ЕРП-тата – да не плащат няколко фактури и чак след като им се обадят, че има проблем, плащат част от сумата. Така в един момент трябва да прецениш – дали е икономически изгодно да привлечеш малки клиенти, защото изисква допълнителен ресурс и хора. Истината е, че ЕРП-тата все още са най-подготвени да работят с тях.
Конкуренцията притеснява ли Ви?
– Няма лоша конкуренция, проблемът е, когато има дъмпинг. Сега много предприемачи влизат на пазара, без да разбират с какво се занимават, понеже смятат, че е твърде лесно. Някои от тях дори не знаят какво са небаланси. А търговията с ток изисква много нерви и много пари. И не бива да се забравя, че най-големият фактор е държавата – все пак секторът има отношение към националната сигурност и е нормално тя да си запази някои лостове за контрол. Проблемите идват, когато се намеси по грешен начин. На нас за десет години ни се случи няколко пъти. Иначе всички говорят, че печалбите при нас са огромни, но истината е, че маржът е в рамките на 1.5-2 процента. Няма го тренда само нагоре – пазар е. Преди два месеца прогнозите за октомври, ноември и декември бяха за едни цени в региона и Европа. Обаче френската EDF обяви, че има проблем с техните централи и се налага да спре определено количество мощности за проверки. Това бе потвърдено от техния регулатор и изведнъж се вдигна цената на тока за цялата 2017-а. Ако утре излезе Ангела Меркел и каже, че Германия ще пусне ядрените си централи, тарифите сигурно ще се понижат. Всички подобни фактори трябва да се следят, защото те се отразяват и на цените в България. А много търговци у нас не са подготвени за това. Пак ще дам пример с Румъния, където с отварянето на пазара се появиха много търговци, предлагащи ток на нереални цени. И изведнъж те започнаха да изчезват. Което пък доведе до проблеми за клиентите, докато си намерят нови доставчици. Търговията с ток не е лесен бизнес, макар и много хора да смятат, че сме само пощенски кутии.
На кои пазари продавате електроенергия освен на българския?
– Имаме дъщерни компании в Македония и Сърбия, в Турция пласираме определени количества на партньори. Тамошният пазар е по-специфичен и износът не е много атрактивен, тъй като турската държава постоянно променя такси или регулации. На гръцкия пазар, който винаги е бил клиент за българската енергия, също продаваме на партньори – големи фирми. Техният пазар в момента се отваря и тази година националната им електрическа компания продаде първите количества нерегулирана енергия. Досега той бе полусвободен, полурегулиран, но като за пред Европейската комисия номерът минаваше. От Гърция имаме достъп до Италия, макар че по-рядко изнасяме ток към Апенините. Очакваме скоро да получим по-лесен достъп до Албания. Това ще стане чрез изграждащия се далекопровод през Македония, иначе е много сложно да се стигне до тамошния пазар през Сърбия заради разногласията около Косово. Колкото до Румъния, от там по-скоро купуваме ток или чрез контрагенти продаваме към Унгария, когато цените са изгодни за нас.
Може ли България да е регионален енергиен център на Балканите?
– За съжаление не. Изостанахме много от останалите държави в региона. Колегите от Сърбия и Македония се чудят как става това, при положение че бяхме с най-добрата инфраструктура, мощности и визия за развитие на енергетиката. Но много неща се промениха. Държавните компании искат да продават на най-високата възможна цена, ръководителите им са притискани от най-различни страни. Те нямат управленски договор за четири или пет години напред, който да им даде сигурността да начертаят някаква програма за развитието на дружеството и да я реализират. Тези неща съсипват държавните фирми и това си личи най-добре, като се погледнат последните им финансови резултати. Ето, ние имаме една държавна въглищна централа – ТЕЦ "Марица-изток 2" , която бе основно рехабилитирана и модернизирана. Но тенденцията в Европа е подобни мощности да се затварят. В Англия неотдавна отбелязаха исторически рекорд – за пръв път от 110 години произвеждаха шест часа електроенергия, без да използват въглища. В Германия въглищата се субсидират, защото твърде много хора работят в тази индустрия. Всяка от тези страни си има стратегия и я следва. А ние какво прави – мерки на парче и продължаваме да се въртим в кръг.