Многообразието от вкусове сред напитките по света омайва винаги. Опитвайте винаги, за да можете после да разказвате за истинския вкус на шампанското от провинция Шампан или да обсъждате разликите между шотландското, ирландското и американското уиски.
Някои хора знаят, други не, че думата Whisky има шотландско-келтски корен uisge betha, което в превод означава "водата на живота". Според легендата първото уиски в света е произведено от бенедиктинския монах Джон Кор от манастира "Линдорес" в Шотландия. Ирландците обаче не са съгласни – те твърдят, че всъщност те са изобретили алкохолната напитка.
До средата на XIX век уискито не се радвало на световна популярност. Ирландия и Шотландия били главните му производители, а в Америка тепърва се появявали първите малки дестилационни фабрики в домашни условия. Като тази на Jasper "Jack" Daniel. Световният пазар за питието в онзи момент се заключавал до англоговорящите държави, които споделяли обща култура. А най-голямото количество от напитката изпивали в Бритaния. В Европа на уискито се гледало като на заместител на различните питиета от рода на брендито.
Уиски днес се произвежда в цял свят – има шотландско, ирландско, американско, дори японско, канадско и други. Най-популярната форма на американското уиски е бърбънът. Специфично за него е, че се произвежда от 51% царевица и винаги отлежава в нови бъчви от овъглен дъб.
Една от причините за появата на бърбъна е желанието на американците да се различават от всичко английско – още когато воюват за освобождението си. Както самите те казват – всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън. Високоалкохолната напитката се произвежда още от XVIII век – започнали са ирландски и шотландски емигранти.
Наименованието Bourbon произлиза от името на областта Бърбън Каунти в щата Кентъки. Тя е кръстена така през 1785 г. на френската кралска фамилия на Бурбоните, оказали помощ на американските бунтовници по време на революцията. В района са създали няколко спиртоварни, които варели уиски от преобладаващо царевична суровина, смесена с малц, ечемик и ръж.
Тази област била център на производството на уиски в началото на ХІХ век. То си спечелило славата, че е особено меко благодарение на престоя си в обгорени дъбови бъчви.
Според някои легенди създателят на бърбъна е баптистският проповедник Илая Крейг, според други той е въвел отлежаването в опушени бъчви. Каквато и да е истината, този човек е един от пионерите на бърбън дестилацията.
Само в Кентъки се произвежда истински бърбън, твърдят местните производители. Но иначе няма ограничения – тази напитка се произвежда в различни щати на страната.
Бърбънът е най-известният вид уиски, произвеждан в Щатите, и той се отличава от всички останали по няколко ясно зададени показателя. Дестилира се от зърнена смес, в която задължително трябва да има 51% царевица – именно на нея се дължи сладникавият вкус. За разлика от шотландските и ирландските си роднини, бърбънът отлежава в съвсем нови, обгорени дъбови бъчви, на които се дължи и специфичният кехлибарен цвят.
Допуска се в уискитата, произведени в Стария свят, да се добавя карамелен оцветител. Но технологията на приготвяне на бърбъна не позволява включването на съставки, които променят цвета, вкуса или сладостта му
.
Както за всяко "свое" творение, американците имат строги изисквания и към тази напитка. На 4 май 1964 г. Конгресът на САЩ признава бърбъна като "отличителен продукт на Съединените щати". Заедно с това се създават Федерални стандарти за идентичността на бърбъна: трябва да е дестилиран от зърно, в което има най-малко 51% царевица. Останалите съставки са малц, немалциран ечемик, ръж, пшеница. Царевицата не трябва да е повече от 79% от суровината. Ако съдържанието надхвърля този процент, тогава става дума за царевично уиски. Бърбънът трябва да е отлежал минимум две години в нови обгорени дъбови бъчви – използват се еднократно, и да не съдържа добавки (освен вода, за да намали градуса, когато е нужно). Уискито трябва да е произведено в САЩ.
Нито едно уиски не си прилича с друго. Дори когато са от една и съща дестиларна, те се различават в зависимост от бъчвите, в които отлежават.
Tennessee whiskey е най-близкият роднина на бърбъна. Прави се от същите сортове зърнени култури, по същите методи на ферментация и дестилация. Но има удивително различен вкус. Най-известният представител в тази категория е, разбира се, "Джак Даниелс" (Jack Daniels) – най-старата фабрика за уиски, регистрирана в САЩ от Джаспър Нютън – "Джак" Даниъл. Спиртоварната в Тенеси държи марката, известна с бутилките си с квадратно дъно и черен етикет.
"Джим Бийм" (Jim Beam) е американска търговска марка на бърбън-уиски. Централата на фирмата производител е в Клермонт, щата Кентъки. Историята на Jim Beam – най-продавания бърбън в света, започва през 1795 г., когато Джейкъб Бийм продава първото количество бърбън, произведен от него. Четири поколения по-късно, през 1935 г., правнукът му – легендарният Джеймс Б. Бийм, създава компанията The James B. Beam Distilling Co. Днес шесто поколение на фамилията Бийм притежава и контролира марката и уникалния начин на нейното производство.
Американският бърбън за експорт може да не покрива всички стандарти, а само местните изисквания на страната, в която се внася. Това е важно за страни като България, които нямат специфични изисквания за бърбън – освен за градус на високоалкохолни напитки.
Най-често думата уиски в САЩ се изписва както в Ирландия – Whiskey, с една буква разлика от шотландското изписване Whisky. Но в директивата на американското бюро за алкохол, тютюн и експлозиви (нещо като митническа служба за контрол) от 1968 г. е дефинирана официално думата Whisky – с шотландския начин на изписване.
Възрастта на уискито се дава въз основа на най-младия компонент. Отлежаването му спира при неговото бутилиране. Дванадесетгодишно уиски, бутилирано преди десет години, си остава 12-годишно, а не става 22-годишно. На етикета или на бутилката трябва да пише както колко годишно е уискито, така и през коя година е бутилирано.
Как да сервираме?
Препоръката е малкото уиски (40 или 50 мл) да се пие с не повече от две бучки лед, а голямото (80 или 100 мл) – с три.
Когато се пие чисто или примесено със сода уиски, ледът задължително е на бучки. В коктейлите с уиски ледът задължително трябва да е натрошен. Добрата домакинска култура изисква да има и от двата вида лед.
Преди хранене се препоръчва да се пие младо и леко уиски. Най-подходящо е шотландското едномалцово уиски.
По-голямата част от ирландските уискита, както и младият бърбън са подходящи като аперитив.
След хранене може да се посвети и повече от час на любимото уиски, пиейки го на малки глътки. Положителното влияние, което напитката оказва върху храносмилането, е станало известно след появата на шотландското едномалцово уиски и на американския бърбън single barrel (от една бъчва).
Пиенето на уиски с вода е шотландска традиция, в Ирландия се пие чисто, без да се смесва с нищо.
Чашата за уиски трябва да е прозрачна, с цилиндрична форма и с дебело дъно, за да разкрие всички качества на напитката. Не се пълни повече от 1/3 и никога не се пие на един дъх.
В Ирландия уискито може да бъде предложено с чай, с кафе или със сметана. Американският бърбън се сервира с газирана вода. Младото уиски е подходящо за коктейли. Американското и канадското уиски се смесват с мента или с различни ликьори.
