Миграционната криза, тероризмът, засилващият се популизъм и национализъм от двете страни на Атлантика доведоха до знаменателни политически сътресения, като решението на Великобритания да излезе от Европейския съюз и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати. Затова, обръщайки поглед към очакващото ни през 2017-а, неминуемо трябва да имаме предвид до какви промени в политическия пейзаж ще доведат тези събития.
Избирането на Тръмп за следващ стопанин на Белия дом дойде в момент, когато САЩ са по-разколебани от всякога в статута си на световна свръхсила. Лозунгът му "Да направим Америка отново велика" не можеше да дойде в по-добър момент за изстрадалите и обезверени американски избиратели. Външната политика на Барак Обама излъчваше раздвоеност – той едновременно бе поел стратегия на оттегляне на страната от активна военна намеса в зони на конфликти като Близкия изток, но в същото време залагаше на колективната сигурност и ангажиментите към съюзниците от НАТО, както и на глобалната търговия. Това доведе до усещане за слабост и нерешителност, от което Тръмп се възползва максимално.
За разлика от Обама, Тръмп засега обещава радикално оттегляне на Съединените щати от ангажимента им в световните дела, като остави съюзниците си сами да се грижат за сигурността си, а самите Щати се съсредоточат върху повишаването на икономическата си конкурентоспособност. Нещо повече, той смята, че международните институции или са непродуктивни, или – още по-зле – работят във вреда на САЩ. Въпросът сега е доколко Америка може да си позволи да се върне на позициите си отпреди Втората световна война и Тръмп, подобно на Удроу Уилсън след края на Първата световна война, да се оттегли разочарован от Европа и да остави европейците сами да си оправят проблемите?
Логиката на новия американски държавен глава е ясна – като човек, ориентиран към бизнеса, той разбира, че ресурсите не бива да се пилеят във всички посоки, а трябва да се насочат към най-важните направления. Оттам и шумно прокламираното му намерение за сдобряване с Русия, но и все по-острото му отношение към Китай, който възприема като основна заплаха за американските икономически интереси. Това не е негово откритие – още обявеното от Обама "завъртане към Азия" носеше посланието, че проблемите за Америка са се преместили в Далечния изток. Но кризите в Сирия и най-вече в Украйна не му позволиха да извърши маневрата гладко и сега на неговия наследник се пада задачата да насочи вниманието на държавата в най-важната посока.
Главната пречка пред Тръмп на този етап остават влошените отношения между Вашингтон и Москва заради украинската криза, които принуждават руснаците да действат като съюзник на Пекин на международната арена. При тази ситуация излиза, че най-важно за Доналд Тръмп през 2017-а ще е да намери решение, което да му позволи да се измъкне от поетите ангажименти към Украйна, запазвайки същевременно лицето на САЩ като световен лидер и не позволявайки да рухнат връзките им с европейските съюзници.
Без съмнение съдбоносни събития чакат и Европа. Предстоят избори в страните, смятани за стълбове на Европейския съюз – Франция и Германия, а по всяка вероятност и в третата икономика от еврозоната – Италия. Серията обаче ще започне от Холандия, където на 15 март ще бъде избран нов парламент и резултатите от вота там могат да окажат голямо влияние върху останалите. Популизмът, залял континента миналата година, продължава триумфалния си марш след победите на британския и италианския референдум и решителната битка за сърцата на избирателите очевидно ще се проведе през 2017-а. А победите на Герт Вилдерс в Холандия, Марин Льо Пен във Франция, Фрауке Петри в Германия и Бепе Грило в Италия могат да доведат до разпада на Евросъюза. Ето защо е обяснима твърдата позиция на Брюксел спрямо излизането на Великобритания от ЕС. Скоро ще стане известно решението на британския Върховен съд дали правителството или парламентът ще има решаващата дума при преговорите за напускането, но в едно можем да сме сигурни – мек "Брексит" няма да има. Брюксел просто не може да си го позволи при силните центробежни сили, обхванали общността.
Естествено, европейските разделения ще предоставят нови възможности за Русия. Усилията на Москва да разбие единството на европейските страни за наложените й санкции ще се засилят и основно нейно оръжие ще са точно евроскептичните популистки партии. В този контекст е особено важно какво ще предприеме Вашингтон. Ако Тръмп намери приемлив компромис за украинската криза, би могло да се стигне до спадане на напрежението на Стария континент и не е изключено отслабването на руската подкрепа за европопулистите да е част от сделката. Ако обаче новият американски президент се разбере с руския си колега зад гърба на Евросъюза, това може да се окаже фатален удар за авторитета му.
