Цялото преизпълнение на бюджета за 2016 г. отива във фискалния резерв. Това съобщи заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев по време на заседанието на правителството в оставка. За първи път от предкризисната 2008 г. консолидираната фискална програма завърши с излишък от около 1.5 млрд. лева. Според предварителните данни на Министерството на финансите това е 1.6% от БВП.
Парламентът прие държавния бюджет за миналата година с дефицит от 2 на сто. Спрямо 2015-а, когато имаше дупка в хазната от 2.8%, подобрението във фискалната позиция е с 4.4 на сто от БВП. Общият размер на приходите и помощите е преизпълнен с 1.745 млрд. лв. спрямо 2015 година.
Данъчните и неданъчните приходи са преизпълнени с 2.5 млрд. лева. От тях 2.1327 млрд. лв. са събрани от приходните агенции (Национална агенция за приходите и Агенция „Митници“). Най-значително е увеличението на постъпленията от данъци (с близо 2.1 млрд. лв.). Ръст се отчита при всички основни данъци и осигурителни вноски. Косвените данъци нарастват с близо 1.2 млрд. лв. спрямо предходната година. Приходите от ДДС са с около 0.9 млрд. лв. (11.5%) повече.
Неравноправни клаузи в договорите поставят потребителя в неравностойно положение, констатира председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, след проверката, която тя направи на общите условия на всички фирми за бързи кредити. Според него обаче след приемането на промените в Закона за потребителските кредити през 2014 г., които засягат и бързите заеми, нарушенията са намалели сериозно.
Експертите са се натъкнали на незаконни лихви и такси и на договори, при които без основание кредитът става предсрочно изискуем.
Така се търсели вратички, с които да се увеличи стойността на тези кредити, защото са високорискови. Най-често се въвеждат допълнителни такси за управление на заема. Маргаритов настоява потребителите задължително да изискват подписване на Стандартен европейски формуляр. Той съдържа всички реквизити на един кредит – колко се взима и колко се връща.
