Председателят на парламентарната правна комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов дава всичко от себе си, за да угоди на партийния си лидер Бойко Борисов и да изпълни неговите желания в законодателството. Така донякъде той се превърна в новата Искра Фидосова, която оглавяваше същата комисия и имаше същата задача в 41-ото Народно събрание. С много юридически хватки, еквилибристики и откровено потъпкване на конституционни норми Фидосова изработи цял Изборен кодекс (без да броим прокараните лобистки закони), който да е удобен на Борисов и на партията. В него бяха въведени редица процедурни абсурди и забрани в опит да бъде осигурена служебна победа на ГЕРБ в следващи избори.
Сега Кирилов се опитва вече месеци наред да нагоди изборните правила по мярката на партийния си водач. И тъй като премиерът в оставка непрестанно повтаря, че мажоритарната система е нещо лошо, но трябвало да се въведе, щом 2.5 млн. българи са гласували за нея, то в края на миналата седмица депутати от ГЕРБ внесоха в парламента набързо скалъпен законопроект. Целите бяха няколко: първо, да се покаже предизборно, че единствено Бойко Борисов и формацията му се съобразяват с волята на народа, за разлика от останалите политически сили, които се противят на мажоритарния вот и настояват за смесена система. Второ, трябваше да се парира проектът, предложен от омбудсмана Мая Манолова и от сценаристите на "Шоуто на Слави", който само независимият депутат Георги Кадиев припозна и внесе за обсъждане в Народното събрание. Трето, Борисов продължава да вярва, че мажоритарният вот би помогнал на ГЕРБ да спечели мнозинство. Вероятно не без внушенията на спорни "влъхви", той си мисли, че е все така популярен сред населението, както през 2009-а, и избирателите ще гласуват за него, без изобщо да се интересуват чие е името върху бюлетината в техния район.
Само че годината е 2017-а. Борисов управлява два, макар и незавършени, мандата, а властта изхабява и амортизира. И разочарованията на хората се увеличават. Президентските избори миналата есен ясно показаха, че нещата са се променили – министър-председателят е събрал доста негативи през тези години и вече е поомръзнал на българските граждани. Видя се също така, че и избирателите са станали по-придирчиви и не гласуват за когото им се посочи.
Не на последно място, играта с мажоритарния вот си е чист пиар в стила на Бойко Борисов. Знае се, че нито има време новите правила да се приемат в този парламент, нито пък ще се постигне съгласие с останалите партии за това. Но не пречи да се понатрупа предизборен актив.
При законодателство, правено набързо, на коляно, предложенията обикновено са недомислени, недодялани и започват да дават дефекти веднага след приемането им. Което налага ново преразглеждане и кърпене. Нещо, което наблюдавахме преди президентските избори. Тогава дни преди вота спешно се промениха текстове от Изборния кодекс, натъкмени от Кирилов и компания само няколко месеца по-рано и свързани с гласуването на българите в чужбина, и по-точно на живеещите в страните от ЕС. В действителност кашата беше забъркана от Патриотичния фронт, който в стремежа си да ограничи гласуването в Турция оряза правата на всички българи зад граница. Но Борисов беше наредил на ГЕРБ и Данаил Кирилов да се приемат всички искания на коалиционните партньори – Реформатори и Патриоти. Та заради сляпото, лишено от смисъл следване на премиерските желания се наложи недомислиците да се поправят буквално в 12 без 5.
Сега, два месеца преди предсрочните избори, гледаме същия филм, като в главната роля отново е шефът на правната парламентарна комисия Кирилов. И очевидно загърбвайки всичките си скрупули на юрист, той е напът да забърка същата нормативна каша. Миналата седмица правистът (бил в редиците на БСП до 2009-а) самоотвержено се изправи пред медиите в парламентарните кулоари и разясни предложенията на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарна система. Идеята е България да се раздели на 240 мажоритарни избирателни района, които ще са само на територията на страната. От най-голямата партия предлагат също изборите да са в два тура, като на втория ще се явяват двамата кандидати, спечелили най-много гласове. А колкото до гласовете на българите в чужбина, те щели да се броят по постоянния им адрес у нас, обясни Кирилов.
Законопроектът предвижда още в чужбина да се гласува машинно, като в едномесечен срок преди вота сънародниците ни ще трябва да заявят намерението си в електронно заявление. Там те ще посочват постоянния си адрес и спрямо него след това гласът им ще бъде разпределен в един от 240-те избирателни района в България. Именно този текст вече е напът да предизвика нов скандал със сънародниците ни зад граница, тъй като според тях ще бъде нарушена тайната на вота.
Друга недомислица в предлагания от ГЕРБ проект е, че ако при сформирането на правителство някои от тези 240 народни избраници бъдат избрани за министри или назначени на някаква друга длъжност, мястото им ще остава незаето. В тези случаи частичен избор няма да се провежда. Така не един и два региона ще се сдобият с министър, но ще останат без народен представител. Наистина, в конституцията е записано, че се избират 240 народни представители, но Данаил Кирилов не виждал нарушение на основния закон. В крайна сметка той се измъкна от ситуацията, като обясни, че партията му била отворена за дискусии по темата.
Понеже прерайонирането на България на 240 едномандатни района не е нито лесна, нито бърза работа, то за да не попаднат в капан, ГЕРБ с лека ръка прехвърлиха тази отговорност на новия президент и неговата администрация. От формацията се мотивираха, че държавният глава бил най-отдалечен от партиите и най-обективно щял да раздели страната. Обяснението е колкото елементарно, толкова и нескопосано – като някогашните "номера от селски вечеринки". Прозрачно е намерението новоизбраният държавен глава да бъде насаден на "пачи яйца", а Борисов и ГЕРБ да са "целите в бяло" пред суверена.
Нека обаче да се върнем отново към спомена за вездесъщата Искра Фидосова. В качеството си на заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ тя като цербер следеше за дисциплината на колегите си и безцеремонно се разправяше с всеки провинил се. С което предизвикваше тяхната неприязън. Като шеф на правната комисия пък се сдоби с прякора "Лобистка Фидосова", защото откровено защитаваше частни интереси, прокарвайки различни членове и алинеи в законите. А заради странните юридически тълкувания на нормативни текстове – за да се угоди на когото трябва, правистите от опозицията се шегуваха, че е представител на Монтанската правна школа.
Фидосова беше от най-приближените на партийния лидер Бойко Борисов и от най-овластените. Което съвсем не попречи да бъде пожертвана безмилостно, когато скандалът с тефтерчето на Филип Златанов (ексшефа на комисията за конфликт на интереси) заплаши да хвърли сянка на непочтеност и репресия към неудобните върху цялото управление на ГЕРБ. Така стана и с други фигури, които се смяташе, че са много близки до ръководителя на партията. Просто изчезнаха от политическото пространство и вече никой не ги помни. Едва ли и безпрекословната вярност на Данаил Кирилов към Борисов и старанието му да нагоди законите, според желанията на премиера, биха го спасили от съдбата на "бушона", ако дойде такъв момент. Без съмнение и той ще бъде пожертван с лека ръка, за да бъде спасена репутацията на Борисовото управление.
