Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Следпразничният оптимизъм, който бе завладял Българска фондова борса в първите дни на новата година, постепенно отстъпи място на далеч по-типичното за нашия пазар. Резултатът от това бе лесно предвидим: минимални изменения в стойността на борсовите индекси за последната седмица и сравнително слаби обеми на изтъргуваните финансови инструменти. Най-старият ни индекс – SOFIX, прави всичко възможно да задържи завоюваното с много усилия ниво от 600 пункта и поне засега успява.
Останалите официални измерители се движат с приблизително същото темпо. Единствено индексът BGREIT, следящ компаниите със специална инвестиционна цел, от време на време се отклонява от общия тренд. Подобни различия не са нещо, което трябва да изненадва, тъй като повечето компании, участващи в изчисляването му, инвестират в недвижими имоти. Те от своя страна се радват на засилен интерес през последните години. Най-атрактивни продължават да бъдат земеделските земи. Но с подобряване на икономическата ситуация в големите градове фокусът на инвеститорите постепенно се измести към офисни, а отскоро и към жилищни проекти. Някои от дружествата за имоти имат такива в своя портфейл – като се започне от готови и отдадени под наем офис сгради и се стигне до жилищни площи в процес на планиране или изграждане. Въпреки доброто представяне на сектора на недвижимите имоти през последните години инвеститорският интерес към тези компании бе доста селективен и едва няколко от тях се радваха на засилени финансови потоци.
По-пасивните или направо „заспали“ представители на сектора дълго време преживяваха в онази част от оценъчния спектър, където други отдавна бяха намерили стабилно дъно, от което да се оттласнат. Е, може би нещата са напът да се променят и за изостаналите в сектора, след като последните няколко месеца показаха, че интерес към тях има отново и той вероятно тепърва ще расте.
След няколко години, чрез които именно компаниите, влагащи в имоти, бяха основна инвестиционна теза за нашия пазар, сега на дневен ред са нарасналият апетит за риск и съпътстващата го от време на време всеядност на борсовите играчи. Съвсем не без основание, разбира се, тази всеядност почти винаги е важен симптом при определяне на диагнозата, която инвеститори и анализатори поставят на пазар, който дълго време е бил пренебрегван – щом дори незначителни или прекалено рискови на външен вид компании могат да привлекат интереса на купувачите, значи нещо много важно се е променило във фундамента. Така например още от времето на протестите срещу сметките за електричество през януари 2013 г. думите „енерго“ и „монопол“ предизвикват неприятни асоциации у инвеститорите в България. Всички помнят „войната“ срещу тази или онази компания в сектора, довела до масови разпродажби на БФБ-София и до големи загуби за акционерите им. Сега, изглежда, всичко това е забравено и ето на – акциите на единствения вече публичен представител на енергоразпределението – групата на ЧЕЗ, са сред най-желаните покупко-продажби през последните седмици. Цената им почти се удвои в рамките на пет-шест месеца, превръщайки ги в едни от най-добре представящите се книжа на пода на „БФБ-София“.
А най-хубавото е, че не са единствените. Достатъчно е да се погледнат множеството публикувани класации за най-печеливши български акции през 2016 г., за да откроим имената на не една или две компании, а поне на няколко дузини. Това определено е промяна. И то въпреки т.нар. политическа криза и предстоящи предсрочни избори. С подобна обстановка инвестиращите в български акции толкова са свикнали, че нищо чудно да я приемат за нормалното състояние на държавата ни и всяка стабилност да е просто бонус. Ще поживеем и ще видим, но поне засега ми се струва, че нищо не може да развали настроението на търгуващите на БФБ-София.
Материалът не представлява препоръка за покупка и/или продажба на ценни книжа. Авторът и негови клиенти притежават и/или търгуват с компенсаторни инструменти и акции.
