През август 2015-а Кристиан Провисионато се наслаждавал на дългоочаквания отпуск във вилата си близо до родния му град Генуа, докато не му се обадил неговият началник Дейвид Кастро. Топ мениджърът на охранителната компания Vigilar Group му съобщил, че трябва спешно да замине за мавританската столица Нуакшот, където да придружи клиент за преговори с местните власти. Задачата не изглеждала сложна, Провисионато получил 1500 евро за едноседмичната командировка и щял да вземе още 3 хил., ако сделката е успешна. Обяснили му накратко, че клиентът е от фирмата за електронна сигурност Wolf Intelligence, която иска да продаде на мавританското правителство някакво кибер оръжие.
На летището италианецът бил посрещнат от местен чиновник, който го настанил в жилище в едно от предградията. Там вече имало друг служител на Vigilar – Леонид Рейтано. Същия ден Провисионато трябвало да се срещне с клиента от Wolf Intelligence, но той така и не дошъл. Не се появил и на другия ден. А когато колегата му Рейнато казал, че единственият представител на Wolf на име Ахмед си е тръгнал още преди два дни и сам напуснал спешно Мавритания, охранителят заподозрял, че става нещо лошо.
Той се свързал с шефа си, но получил уверението, че всичко е под контрол. На следващия ден в жилището на Провисионато нахлули въоръжени мъже и го пребили жестоко. "Ти ще ни дадеш това нещо или никога няма да се върнеш вкъщи", крещял водачът им на име Хмейда. В отговор италианецът само стенел, защото, първо, му разбили лицето и, второ, нямал представа за какво "нещо" става дума. След два часа му позволили да се обади на началника си, но разговорът не внесъл яснота в ситуацията. Дейвид Кастро само му обещал, че ще се обади на някой си Кумар и ще уреди всичко. Провисионато бил натикан в една кола, а после заключен в помещение, напомнящо единична килия. Чак след два дни разбрал, че се намира в базата на местната тайна полиция.
Човекът, заради който Провисионато се оказал в плен на мавританците, се казвал Маниш Кумар. Роденият в индийския щат Раджихстан, се захванал с компютрите още като тийнейджър, а приятелите му от бедното градче Пилани и клипове в YouTube го научили да пише зловредни програми и да хаква сървъри. В продължение на няколко години това носело стабилни доходи на Кумар, но младежът искал още повече пари. Той се опитал да печели, като търси слаби места в електронните мрежи, за които щедро плащат компании като Google и Yahoo, но се провалил.
На 21 години Кумар написал книгата "Тайните на хакера", която му донесла определена известност сред специалистите по информационна сигурност. Водел курс в местния университет и тъкмо студентите станали първите служители в неговата компания. Наред с това Кумар пообиколил света и си създал необходимите контакти в Израел, Италия и Близкия Изток. А през 2014-а създал Wolf Intelligence. Но клиентите не бързали с поръчките, предпочитайки по-известните играчи на пазара като италианската Hacking Team, немската FinFisher и израелската NSO Group. Тези фирми не само обслужвали Apple, Google и други IT-гиганти, но и плътно работели със специалните служби. Имало обаче и други клиенти – прекупвачи, сенчести бизнесмени, авторитарни режими в Африка и Средна Азия. С тях пазарните лидери невинаги били готови да си сътрудничат, защото рискували репутацията си.
Приятели разказали на Кумар за желанието на президента на Мавритания генерал Мохамед улд Абдел Азис да направи от своята тайна полиция местна версия на Американската агенция за национална сигурност. Гордеещият се с любовта си към технологиите държавен глава се вдъхновил от разобличенията на Едуард Сноудън и също решил да организира тотално следене на своите граждани. Идеята му не била съвсем абсурдна – населението на Мавритания е около 4 млн. души, като над 700 хил. от тях редовно ползват интернет. Нещо повече, от 2013-а страната активно развивала мрежовата си инфраструктура и мобилните връзки с пари от Световната банка.
Повечето IT-компани, способни да разработят и задействат подобна система, за нищо на света не биха я продали на мавританците. Кумар разбрал, че това е шансът му да направи "удар" и на една изложба се запознал с Ахмед Бахт дит Хмейда, съветник на Абдел Азис по киберсигурността. Половин година по-късно именно той оглавил отряда, който пребил и отвлякъл Провисионато.
Така или иначе, Кумар бил поканен на преговори в Мавритания. По време на срещата в президентския дворец шефът на Wolf Intelligence разказал на Хмейда, че ще направи за местните специални служби система за проследяване на всички мобилни телефони в страната чрез разпращане на специални SMS-съобщения. Собствениците на устройствата дори нямало да ги видят, но те щели да задействат зловредно програмно обезпечение, което позволява да се проследява движението им. Със смартфоните било още по-просто – програмата не само щяла да показва местоположението на притежателите им, но и да контролира камерата и микрофона на апаратите.
Президентският съветник харесал идеята. Той се съгласил да плати 2.5 млн. долара за софтуера, но поставил редица условия. Кумар трябвало да остави в страната свой доверен човек – програмиста Нафиз Ахмед, а парите щял да получи на части: 500 хил. като депозит, 1 млн. за работна демоверсия на системата и финалния транш – за нейното внедряване.
След завръщането си от Африка шефът на Wolf Intelligence наел за охрана споменатата италианска компания Vigilar Group и започнал трескаво да търси необходимата технология. Чрез познати в Израел стигнал до известния търговец със зловреден софтуер Дейвид Стърнбърг по прякор Дуди. Той се съгласил да му продаде система за 1 млн. долара и веднага поискал 100 хиляди. Демонстрационният клип щял да струва 400 хилядарки, а след това Кумар трябвало да преведе останалия половин милион в рамките на месец.
Междувременно мавританците започнали да нервничат и да настояват за демонстрация на програмата. Кумар пристигнал в Африка и показал на Хмейда и президента Абдел Азис няколко хакерски трикове, включително и проникнал в компютъра на един от седящите наблизо чиновници. Ходът бил рискован, но успешен – индиецът получил 1 млн. долара, колкото му трябвали, за да завърши сделката с Дуди. Само че до Wolf Intelligence стигнали само 700 хил. долара, останалите 300 хил. били прибрани от посредник на име Бомия. Той казал под секрет на Кумар, че след внедряването на системата мавританците спокойно може да го "свитнат" и да не му платят последния милион.
Индиецът схванал намека и тутакси извел от Мавритания своя програмист Нафиз Ахмед, под предлог че му трябва и че ще изпрати негов заместник. За нещастие на Провисионато ролята на изкуствена патица се паднала тъкмо на него. Сметките на Кумар били прости – африканците едва ли ще рискуват да отвлекат или убият европеец. А и той би могъл да избяга, като се обърне към италианското консулство. Когато обаче изложил този план пред шефа на Vigilar, от Провисионато вече два дена нямало ни вест, ни кост.
Приятелката на охранителя Алесандра Гуло и брат му Маурисио месеци наред търкали праговете на италианските институции със заявление за неговото изчезване и искане за официално запитване към мавританските власти. Едва през ноември 2016-а италианският посланик в Мароко получил от Мавритания официално писмо от два реда, в което Провисионато бил обвинен в мошеничество и пране на пари. Все пак роднините получили разрешение да видят изнемощелия затворник, на когото местните отказват медицинска помощ. Провисионато смятал, че шефът му го е прецакал в полза на стария си приятел Рейнато, и се надявал на италианските власти. Те пък обсъдили ситуацията с мавританците на едно от заседанията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, но така и не стигнали до консенсус. Африканците искат да си върнат 1.5 млн. долара, платени на Wolf Intelligence, а италианците не са готови да се изръсят с такава сума. Според законите на Мавритания Провисионато може да остане в затвора по време на цялото разследване, а не е изключено то да продължи и десет години.
Колкото и да е чудно, единственият излязъл сух от водата е Кумар. Италия не разполага с никакви данни, че изобщо е осъществявал някаква сделка с мавританците, а те пък съвсем предвидимо си мълчат по въпроса. Индиецът твърди, че бизнесът на Wolf Intelligence процъфтява. Неотдавна след шестмесечни преговори той сключил договор за 500 хил. долара с правителството на Египет. Това щяло да стане по-бързо, но Кумар категорично отказал да пътува до Кайро. Затова пък сега, когато египтяните са му прехвърлили половината сума, той можел да се заеме с любимата си дейност, а именно да търси на черния пазар програма за проследяване на смартфони.
По материали на чуждестранния печат
