Новата 2017-а започва с две добри новини, и то от невралгичната точка, каквато е кредитиране. Първата е, че след продължителен застой заемите, които отпускат банките, нарастват. А втората е, че лошите и преструктурирани кредити намаляват – и като общ размер, и като процент от общата сума на вземанията на банките от граждани и фирми. Това показва паричната статистика на БНБ. Въпросът е дали тези две събития могат да се разглеждат като тенденция, или са само епизодични ефекти, които след три или шест месеца ще изчезнат. А дотогава можем да анализираме само наличните данни.
Важно е да се каже, че от доста време насам банкерите говорят за
ръст на новоотпуснатите кредити
В един анализ на Пощенска банка, който бе публикуван през седмицата, пише следното: "Данните на БНБ за отминалата 2016 г. показват оживление на пазара на потребителски кредити, изразяващо се в ръст от 14% на новоотпуснатите обеми на годишна база. Последните данни показват, че
като че ли ледът се топи
В края на 2016-а общият размер на фирмените заеми се е увеличил в сравнение с края на 2015-а с около 100 млн. лева. При кредитите за домакинствата – потребителски и жилищни, този ръст е около 370 млн. лева. Важно е да се посочи, че специално при фирмените заеми увеличението им започна трайно от септември нататък, което показва какъв силно стагниращ ефект за фирменото кредитиране е имала оценката на качеството на активите, приключила на 13 август.
Важното обаче е друго – заемите явно се увеличават, макар и бавно, но и
лошите кредити започват да намаляват
При заемите за фирмите – лошите и преструктурираните, те са намалели за една година с около половин милиард. При потребителските – това намаление е около 230 млн. лв., а при жилищните – с малко повече от 240 млн. лева. Или при тези три групи кредити се констатира понижение от 10 до 15%, което е показател за прочистване на кредитните портфейли. То без съмнение се дължи както на отписването и продажбата на вече провизирани вземания на банките, така и на затегнати изисквания по отношение на платежоспособността на клиентите, на които се отпускат нови заеми. Увеличава се и покритието на проблемните кредити с провизии. В края на 2016-а това съотношение е близо 54%, а година по-рано то е било около 53 процента.
Добре би било ръстът на общия размер на кредитите и намаляването на лошите и преструктурирани заеми да се превърнат в
дългосрочни тенденции
Само че през тази и през следващите години кредитирането ще бъде изправено пред много сериозни предизвикателства.
На първо място – заради силния конкурентен натиск на пазара банките ще бъдат изправени пред сериозното изкушение да либерализират изискванията си както по отношение на платежоспособността на клиентите, така и по отношение на обезпеченията. Факторът, който ще ограничава тези изкушения, ще бъде предстоящото въвеждане на по-строгите международни стандарти за оценка на риска. А след това? След това единственият гарант за спазване на сега действащите изисквания към кредитоискателите ще остане банковият надзор.
Друго предизвикателство по отношение на кредитирането ще бъде общата икономическа конюнктура – и вътрешната, и външната. Всяко политическо сътресение у нас или в ЕС може рязко да влоши тази конюнктура и да се отрази както върху ръста, така и върху качеството на кредитния портфейл на българските банки. И за съжаление това отражение може да има драматични измерения.
В този ред идва и проблемът с лихвите. Един по-бърз ръст на кредитите, който би създал значително увеличаване на задлъжнялостта на населението и на фирмите, може да бъде много опасен при повишаване на лихвените равнища. А такова повишаване се очаква – заради събитията и в САЩ, и в еврозоната. При бърз ръст на лихвените индекси – 1-2% годишно, съществува риск много от клиентите, които в момента редовно обслужват заемите си, да изпитат сериозни затруднения. Което води след себе си няколко опасности. Първата е за финансовата стабилност на самите клиенти. А оттам идва и опасността за влошаване на кредитния портфейл на банките, след което идва ред на сериозни разходи за провизии. А в по-лошия случай – и до загуби, и до декапитализация. И накрая – репутационният риск за самите банки. Ако някой е забравил – ще припомним какво се случи, когато заради навлизането на кризата на нашия пазар през 2009 и 2010-а бяха увеличени лихвите. Банките бяха обявени от политиците за кожодери и се мислеха какви ли не варианти за тяхната регулация. Слава Богу, нито един не видя бял свят. Но обществените настроения бяха много негативни, което накърни и бизнеса, и имиджа на банките.
