Националната агенция за приходите, една българска банка и десетки чужди граждани продължават да се надяват да си приберат поне малка част от парите, които са вложили в поредния град на мечтите край брега на морето. След близо осем години съдебни дела и опити за продажба на изоставените и незавършени двадесетина сгради синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество с ограничена отговорност "Марина блек сий ривиера" – Тодор Ненов, почти е успял да приключи тази сага. След драстично намаляване на цената на имотите, които се продаваха вкупом, най-сетне се е явил купувач. При първоначалните търгове тя беше 2 102 6020.38 лв., но за по-малко от година се срина до 701 207 лева. На проведения в края на миналата седмица търг (на 27 януари) все пак се е появил мераклия за имотите, който е декларирал намерението се да напазарува целия незавършен комплекс. На този етап обаче сделката все пак не е завършена и, макар и нищожна, сумата все още не е платена изцяло.
Ненов не пожела да каже коя е фирмата, която ще придобие разкошния имот, тъй като имал горчивия опит от предишна "продажба", при която спечелилата компания в последния момент се е отказала. Обеща обаче – когато сделката приключи, да ни съобщи кой е неговият нов собственик.
Вестник "БАНКЕРЪ" още преди повече от година разказа как поредният мит за "сериозните" чуждестранни инвеститори, които от години идват у нас (в повечето случаи с намерение за спекулативни сделки по Черноморието), доказва своята несъстоятелност.
Историята на този случай
е отпреди повече от десетина години, когато широко рекламираният проект Marina Black Sea Riviera, който очевидно е имал за цел да прибере парите на мечтателите за дом край морето, завърши с пълно фиаско.
Регистрираното през 2005-а във Варна дружество с ограничена отговорност "Марина Блек Сий Ривиера" е със записан капитал от 6 хил. лв. и е собственост на холандските граждани Аквино Ноллен, Херард Стюрман и Якобус Тимп. То обещаваше да изгради едноименното вилно селище. Говореше се за мащабни инвестиции за над 7 млн. лв. и градеж на така сънуваното от мнозина нашенски политици яхтено пристанище между Бяла и Обзор.
Тук е моментът да припомним, че в рекламната кампания за продажба "на зелено", проведена от частната фирма, неизвестно защо се включиха именно местни политици и кметове.
Само три години след първата копка (през 2006-а) надуваният с обещания за чудеса балон шумно изгърмя. Междувременно обаче холандците успяха да завлекат милиони, преди кредиторите да предявят своите претенции и компанията да бъде обявена в несъстоятелност.
"Райското кътче"
в което "инвеститорите" обещаваха да изградят мечтаните морски резиденции, трябваше да се роди на терен от 20 дка, разположен на първа линия до морския бряг между Бяла и Обзор. За тази цел статутът на терените, закупени по цени на земеделски земи (сиреч нищожни), бе променен. Любопитно е да споменем, че всичките административни процедури, които се изискват за подобна промяна, бяха "реализирани" със светкавична бързина. Нещо, което за редовния български гражданин обикновено се превръща в истинско ходене по мъките.
Още на "зелено" голяма част от квартала към морето (около 70%) беше разпродаден на холандци, на белгийци, на руснаци и на англичани. Това обявиха с гордост още в началото на реализацията на проекта представители на компанията.
Парите на бъдещите собственици на имоти на това място обаче потъваха, а дълговете на саморекламиращата се компания растяха лавинообразно. Според документите, публикувани в Търговския регистър, още при започването на проекта "Пиреос банк" е отпуснала на компанията над 3.5 млн. лева. От списъка на кредиторите пък става ясно, че десетки чужди граждани са се изръсили със суми между 150 хил. и 300 хил. лв., за да "обезпечат" строителните работи по проекта. А според последния списък на кредиторите, публикуван миналата година, Националната агенция за приходите се е сдобила с публични вземания по пет изпълнителни листове на обща стойност от 75 509.98 лева.
Първата фаза от строителството на обекта започна през есента на 2007 година. Българско-холандското дружество "Марина Блек сий Ривиера" обяви, че за изпълнител е избрана варненската фирма "Новотех – 95" ООД, а самият проект беше разработен от екип с главен проектант арх. Добрил Добрев. В някакъв период той е и управител на дружеството инвеститор.
Ваканционното селище на терена в близост до брега трябваше да бъде завършено окончателно през 2010 година. Проектът предвижда в парцела да бъдат застроени 28 вили, 10 триетажни модула с мансарден четвърти етаж и апартаментно тяло с 25 хотелски апартамента със застроена площ от 3831 кв. метра. Общата разгъната застроена площ на обекта беше 12 400 кв. метра.
Инвеститорите обещаваха
селището да бъде разделено на две зони, а във всяка от тях да бъдат разположени едноетажни, двуетажни и триетажни вили – всички с озеленени дворчета, оградени с жива ниска ограда.
В проекта бяха включени и няколко по-луксозни вили с площ от 100 до 120 кв. м и мезонети с площ от 75 кв. м до 184 кв. метра. Архитектурата на вилното селище трябваше да отговаря на стандарт 4 звезди, а сградите да бъдат подредени така, че от всяка вила и апартамент да има панорамна гледка. Селището трябваше да бъде от затворен тип, с два басейна – по един във всяка зона, да разполага с фитнес зала, с два ресторанта, единият от които е във фара на селището, магазин, артгалерия, винотека, рецепция и денонощна охрана.
Основната идея
в проекта беше изграждането на панорамна улица на ниво, по-ниско от жилищния район, която да минава по цялото продължение на брега. Тя трябваше да завършва с площад, от който да се слиза до морето. Инвеститорът дори обяви, че е купил и инсталирал в пристанището на Бяла плаващи конструкции – понтони, за да акостират там лодки и яхти с дължина до 10 метра и с дълбочина на газене до 2 метра. Но всичко това си остана само… в мечтите на изгорелите кандидат-стопани.
На тези красиви обещания нямаше как да не се "вържат" доволен брой на
ценителите на красива морска гледка. Така продажбите на "зелено" заробиха много хора и станаха повод за придобилия широка известност "холандски скандал". В него беше забъркан тогавашният кмет на Маастрихт Херд Леерс, когото холандският вестник "Маастрихт актуел" обвини в "конфликт на интереси". Историята беше свързана с единия от съдружниците в българското дружество – Нолен, който по това време е… общински чиновник. Според холандската медия основното занимание на Нолен е било да лобира в Брюксел и да измъква европейски субсидии за Маастрихт, в което няма нищо лошо. Очевидно обаче "приносът" му в тази посока е бил значителен, та го е превърнал в крупен инвеститор… в България. Разказът на Нолен за китното черноморско селище и изгодната инвестиция от 250 хил. евро за вила на загадъчното българско Черноморие склоняват кмета Леерс да се хвърли в тази инвестиция на зелено, за да си подсигури безоблачен пенсионерски живот след години. А пристигайки у нас, той е прилично "обгрижен" от тогавашния кмет на град Бяла Илиян Цонев и от тогавашния ляв политик Красимир Премянов. Премянов толкова се беше разшетал, че дори му организира среща в столичния хотел "Шератон" с тогавашния премиер на България Сергей Станишев. Той пък от своя страна лично обещал на холандския общински чиновник и нашенски инвеститор Нолен да "подпомогне" реализацията на проекта за яхтеното пристанище. Всичко това става ясно от вестникарските хроники и от цитираните думи на Премянов, който казва: "Той е един от политиците с голяма позиция в Холандия, който се отнася много добре към България. Мисля, че можем да го разглеждаме и като едно бъдещо българско лоби в Европейския съюз."
През лятото на 2008-а обаче, когато Херд Леерс идва на почивка в България, собствениците на "Марина Блек Сий Ривиера" вече са се изпокарали и разговарят помежду си само чрез адвокатите си. А вилата, която Леерс е платил изцяло, се оказва ипотекирана от "инвеститорската" компания. А
поради забавени плащания
към банката, финансирала проекта, къщата на холандския политик вече е станала нейна собственост…
Измаменият маастрихтски кмет подава жалба във Варненската прокуратура (на 28 август 2009-а). Но в качеството на частното лице Херардус Бернардус Мария Леерс. Българските магистрати обаче я отхвърлят… като неоснователна. Така за Леерс остават само ядовете и забърканото му име в скандала с бизнеса на общинския му чиновник Нолен. Това пък от своя страна само настрои холандците срещу страната ни, без да отчитат факта, че именно представител на тяхната нация влиза в българската игра на надцакване.
С думи прости, именно подобни обгрижвания от българските политици и "инвеститори" ни издействаха категоричното НЕ на холандците за кандидатурата на страната ни за Шенген.
А за ужилените купувачи и изпълнители на незавършения проект остава само успокоението, че срещу имената им, вписани в списъка на кредиторите, са отбелязани суми, които… те никога няма да получат.
