По пет хиляди лева гаранция трябва да платят, за да останат на свобода, изпълнителният директор на Напоителни системи ЕАД Стайко Ганчев и членовете на борда на директорите на дружеството Георги Харизанов и Радослав Чеглайски, които бяха арестувани миналата седмица. Това бе окончателното решение на Софийския градски съд във вторник (15 октомври).
Съдебната експертиза е показала, че вредата от неизгодните сделки за продажба на скрап, сключени от началниците на предприятието, за което прокуратурата ги обвини преди седмица, са нанесли вреди за близо 600 хил. лева. Именно заключенията на вещите лица са изиграли основна роля за промяната на мерките за неотклонение на тримата обвиняеми, които градският съд промени от подписка (според решението на Районния съд) на парична гаранция.
Държавното обвинение твърди, че тримата са одобрили сключването на сделки за продажбата на 100 000 т скрап от черни и цветни метали, които били част от съоръженията за напояване на земеделски земи в страната. Според обвиненията Харизанов и Чеглайски са действали като помагачи на Ганчев. Той пък е продал 500 т скрап за 200 лв. на тон и 1500 т скрап за 270 лв. на тон. Другите двама обвиняеми са го подпомогнали, като също гласували за одобрение на плана за бракуване на ненужните дълготрайни материални активи на Напоителни системи. Обвинителите са категорични, че сключеният договор е неизгоден. Според експертизата цените за изкупуване на черни и цветни метали през 2011-а са били между 360 и 500 лв. за тон, а договорът, сключен от вече бившето ръководство на Напоителни системи на цитираните цени – между 200 и 270 лв. на тон. Обвиняемите обаче категорично заявиха, че не са извършили престъпление и не се съгласиха със заключението в представената експертиза. Според защитата пък експертизата била непълна и се основавала на неформални цени. В експертизата са анализирани и цени на ламарина, а не на употребявани тръби, каквито е бракувало бившето ръководство на Напоителни системи, сочат адвокатите. Те обясниха, че вещите лица не са разполагали със счетоводни документи, което пък от своя страна означавало, че не са били в състояние да отговорят на поставените от съда въпроси.
Въпреки това съдът прие, че е налице обосновано предположение, че тримата са участвали в сключването на неизгодната сделка. Аргумент за това, според съдия Алексанрда Йорданова, е фактът, че договорите са сключени ден преди да бъде направена инвентаризация на материалните активи на дружеството, които е трябвало да бъдат бракувани. На практика това потвърди тезата на държавното обвинение, според която Ганчев е съзнавал, че сключва неизгодна сделка, след като е наредил едва след подписването й да бъде описано какво точно ще бъде продадено.
Съдът споделя становището на прокуратурата, че е налице неизгодност на сделката… Не са направени оглед и опис на активите, няма проучване на пазара с цел да бъде посочена минимална цена, добавят магистратите, визирайки единственото условие в договорите – тръбите на Напоителни системи да бъдат продадени на най-високата предложена цена.
Защитата извади други аргументи. Според адвокат Григор Вълков, защитник на Харизанов, ставало въпрос за стари, ръждясали тръби, чийто срок на експлоатация е бил 20 години, а те се ползвани 40 години. И тъй като състоянието им било повече от трагично, съвсем естествено било цената им да е значително по-ниска. Самият Харизанов обясни, че дружеството е в много тежко състояние и решението за продажбите на бракуваните активи било провокирано от спешна нужда от финансиране. Парите пък отишли, за да се изплатят заплатите на работещите.
След всичко казано дотук съдът остана на мнение, че доказателствата дават основание да се мисли, че обвиненията на прокуратурата могат да бъдат приети. Но тъй като обвиняемите са с чисто съдебно минало и няма опасност да се укрият или да извършат друго престъпление, това даде основание съдът да им определи като мярка за неотклонение парична гаранция.
