Американската валута приключва емоционална седмица, доминирана от словоизлиянията на речовития Доналд Тръмп и от недомлъвките на Федералния резерв. Непривичната скорост, с която новият стопанин на Белия дом се зае да изпълнява предизборното си обещание да върне величието на Америка, и спорният указ, с който забрани на гражданите на седем държави да влизат в страната, стресираха политиците и бизнеса. И свалиха доларовите котировки. Обезценяването на зелените пари до над 1.08 щ. долара за едно евро и под 113 йени за долар продължи след коментарите на главния търговски съветник на Тръмп – Пийтър Наваро, пред "Файненшъл Таймс", в които той определи еврото като "възмутително подценен инструмент", помагащ на Германия да извоюва предимство над търговските си партньори. По думите на Наваро "германските структурни дисбаланси с останалите страни от Европейския съюз и с Щатите подчертават икономическата хетерогенност на ЕС – ерго, това е многостранна сделка, облечена в двустранна премяна". Наваро повтори и обвиненията на Тръмп към Япония и Китай, че те планират паричните си пазари и манипулират курсовете на валутите си.
Германският канцлер Ангела Меркел реагира незабавно на тези обвинения, като посочи, че Европейската централна банка провежда независима политика и Берлин по никакъв начин не може да влияе на цената на еврото. А японският заместник-министър на финансите по международните въпроси Масацуго Асакава напомни на щатската администрация, че курсовете на чуждестранните парични единици се определят от пазара.
В интерес на истината, еврото действително е най-подценената валута към щатския долар сред съперниците си от Г-10 поне по четири различни показателя на ОИСР. Този "отбив" варира от девет до 25 процента. От гледна точка на покупателната си мощ единната европейска парична единица е "абсолютен шампион" – с една четвърт под реалната си стойност към американската. След нея се подреждат британският паунд, който е с малко над 16% по-евтин от справедливата си цена към долара, и японската йена – с 11 процента. Най-надценен е швейцарският франк, който е с 20% по-скъп към зелените пари, отколкото е реалната му покупателна мощ.
Несигурността и объркването около щатската търговска и емиграционна политика принуди инвеститорите да залагат на сигурно и пренасочи капиталовите потоци към скъпоценните метали. Особено и при спекулациите, че Федералният резерв ще пипа по-предпазливо щатските лихвени проценти. Щатските централни банкери пък не положиха никакви усилия да осветлят бъдещата си парична политика. А на редовното си съвещание на 1 февруари оставиха без промяна целевата лихва по федералните фондове – в диапазона от 0.5 до 0.75 процента. Но докато това решение се очакваше от всички пазарни играчи, те останаха разочаровани в надеждите си да получат повече яснота за датата на следващия лихвен ръст.
В официалното си изявление след края на съвещанието щатските парични стратези отчетоха, че доверието на домакинствата и на бизнеса в икономиката на страната се повишава, че се потвърждават очакванията им за умерен стопански растеж, че се наблюдава "известно по-нататъшно засилване" на пазара на труда и че годишната инфлация отново се насочва към два процента. И потвърдиха, че ще продължат да повишават постепенно лихвите, без да направят дори намек кога ще се случва това. Анализаторите са почти единодушни, че първото увеличение ще бъде по-скоро през юни. Съвсем малка според тях е вероятността да стане на съвещанието през март.
Мохамед Ел-Ериан, който е главен икономически съветник на "Алианц", коментира за агенция "Блумбърг", че пазарите в момента са изпаднали в по-високи колебания заради сблъсъка между очакванията за проинфлационните политики на Тръмп и риска да се стигне до стагфлация. И накъде ще тръгнат пазарите оттук нататък е въпрос най-вече на политика – и в американското, и в международното й измерение.
У нас
междубанковият валутен пазар засилва активността си. Средният дневен валутен оборот в периода от 25 до 31 януари достигна 2222 млн. евро (4345.5 млн. лева) с 0.9% дял на сделките в щатски долари.
