Покрай смяната на властта темата за обществените поръчки напоследък стана актуална. Но те вървят всеки ден, дори всеки час, през тях изтичат милиарди левове и често има скандали, обвинение, откровени лъжи, както и обещания за ревизии и проверки. Казано иначе, от основно средство за борба с корупцията публичните търгове са се превърнали в основно средство за източване на хазната. Ето защо, когато новите министри, пък били те и служебни, правят заявки да разровят нещата, би било добре да се фокусират не само върху последните процедури, а да погледнат и по-назад.
В регистрите определено има какво да се види – през 2016-а държавата, общините и техните търговски дружества са сключили над 20 хил. договора чрез обществени поръчки. Тяхната стойност надхвърля 6.7 млрд. лв., които са дадени на повече от 26 хиляди изпълнители и подизпълнители. Това прави по над 56 поръчки на ден за средно 18.5 млн. лева! Колкото и внушителни обаче да са тези числа, истината е, че миналата година е една от най-слабите по отношение на публичните харчове. През 2015-а бяха разпределени с 200 млн. лв. повече, през 2014-а – с 800 млн. лв., а рекордна е била 2013-а, когато властта е разпределила чрез обществени поръчки над 8 млрд. лева. Разбираемо, намалял е и броят на търговете – с 10% спрямо миналата година и с 20 на сто спрямо 2014-а.
Любопитно е, че парите са по-малко, въпреки изсипания един милиард за саниране. Както е известно, изпълнителите на ремонтните работи по многофамилните сгради се избират от общините именно чрез публични конкурси и договорите с тях влизат в споменатата статистика. Тоест, ако я нямаше щедростта на кабинета "Борисов" към строителните фирми, резултатите при поръчките щяха да са още по-слаби.
Впрочем това не бива да ни учудва – през 2016-а изпаднахме в своеобразна дупка между двата програмни периода на ЕС. Тогава чиновниците можеха да харчат единствено остатъците от стария програмен период, тъй като новите оперативни програми се забавиха и на практика тръгват едва сега. Липсата на милиардите евро от Брюксел не позволи на министрите, кметовете, шефовете на агенции и всякакви други началници да провеждат търгове за строителство, доставки и услуги. А държавни пари за такова харчене – с изключение на тези за санирането, почти нямаше – просто огромната част от бюджета отиде за неинвестиционни цели като социални плащания, заплати и т.н. На практика отново се потвърди, че еврофондовете са от жизнена важност за поръчките и точно затова през 2017-а може да се очаква сериозно увеличение на броя им.
Междувременно се появи анализ на Института за пазарна икономика за случващото се в този сектор през последните девет години. Според него, откакто през 2007-а бяха създадени обществените търгове, до 2015-а държавните структури у нас са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хиляди процедури. Ако към тях прибавим и данните за 2016-а, то сметката набъбва на почти 67 млрд. лева. Само че анализът разкрива и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна – за 15 години, а стойността й е 4.6 млрд. лева. Самият контракт е подписан на 25 юни 2009-а – два дни преди да бъде сменено правителството на тройната коалиция.
Сред компаниите, спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират и няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура.
Не е за пропускане и констатацията на експертите на ИПИ за една своеобразна концентрация – само 10% от изпълнителите на обществени поръчки (близо 2 хиляди) са спечелили общо 120 хиляди процедури – което е 71% от общия брой на подписаните договори. Стойността на спечелените от тях търгове пък дори е още по-внушителна – 53 млрд. лв., или 85% от общата сума по всички контракти. При това в случая става въпрос само за самостоятелни изпълнители. Ако се прибави и участието на различните фирми в консорциуми, посочената концентрация става още по-голяма. Между другото, тя е валидна и за самите възложители, като 10% от тях са сключили 122 хиляди, или 73% от всички договори. А общата стойност на възложените дейности е 55 млрд. лв., което представлява 90% от сумата на всички подписани договори през 2007 – 2015-а.
Така наречените отворени данни (open data) за поръчките разкриват и кои са най-големите възложители по обем на контрактите. Начело излиза Министерството на транспорта, следвано от Агенция "Пътна инфраструктура", "Метрополитен" – София, и Националната компания "Железопътна инфраструктура". "АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ "Марица-изток 2" също влизат в Топ 10. Там са и две общини – Столичната и Варненската. В категорията "местна власт" до най-големите градове по харчове се нарежда и Несебър. Иначе София е сключила договори за 1.723 млрд. лв., Варна – за 1.131 млрд. лв., Бургас – за 748 млн. лв., а Пловдив е "завъртял" 498 млн. лева.
Трябва да се знае обаче, че обществените поръчки бяха въведени по искане на Европейския съюз. Поради тази причина изнесените данни са за времето след 2007-а. Преди това държавните и общинските разходи бяха обвити в тайна и договорите се сключваха на четири очи. Съответно изборът на изпълнители бе изцяло по субективната преценка на съответния министър, кмет или друг голям шеф.
