Председателят на Европейската централна банка Марио Драги заяви в Европейския парламент на 6 февруари – и на родния си италиански език, и на английски, че съгласно пакта за създаването на еврозоната членството в нея е "неотменимо". Той неколкократно е заявявал тази позиция, но темата как дадена страна членка би могла да напусне блока на единната европейска валута се върна на дневен ред, след като крайнодесният кандидат за президент на Франция Марин льо Пен обяви, че ако спечели изборите, ще изтегли страната си от общността. Подобни илюзии не са чужди и на Италия, където популисткото движение "Пет звезди" се обяви за свикване на референдум за членството на страната в еврозоната.
В отчета си пред ЕП Драги отказа да уточни каква цена би платила една държава, която е решила да напусне блока. А дебатът се разгоря в резултат на писмо, изпратено на 18 януари от шефа на ЕЦБ до законодателите от Европейския съюз Марко Валли и Марко Дзани. В него Драги е написал категорично, че "ако някоя страна иска да напусне евросистемата, вземанията или задълженията на националната й централна банка към ЕЦБ ще трябва да бъдат погасени напълно". В тази връзка в интервю преди появата на Драги в ЕП в началото на седмицата Дзани коментира, че "е сигурен, че в случай на отделяне на Италия от еврорегиона изгодите ще са повече от разходите".
По отношение на декларациите на Льо Пен членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Беноа Кьоре, коментира в интервю за "Паризиен" на 7 февруари, че напускането на еврозоната би "заплашило спестяванията и работните места във Франция" и ще доведе "до повишение на лихвените проценти". Думите му почти повтори и колегата му в управителния съвет на институцията Франсоа Вилеро дьо Галхо, който писа във "Фигаро", че оттеглянето от блока на еврото ще повиши разходите на Париж за обслужване на дълга с над 30 млрд. евро годишно.
Изявленията на Льо Пен, подобно на референдума за BREXIT, разтревожиха инвеститорите и ги накараха да преосмислят европейските си стратегии. В резултат еврото падна до 1.0641 щ. долара, а японската валута поскъпна до 111.63 йени за един долар. Това бе защитната реакция срещу рисковете, която допълни стреса от политиката на американския президент Доналд Тръмп.
Мощен ръст регистрира швейцарският франк – традиционното спасително убежище при кризи, който скочи до 1.0632 франка за едно евро и 0.993 франка за един щ. долар. Впоследствие напрежението спадна и еврото се върна отново над 1.07 щ. долара, но си остана слабо към франка и йената.
Валутни анализатори от Азия пък предупредиха, че – акцентирани върху желанието на Тръмп да отслаби долара и съсредоточени върху битката на Пекин срещу слабия юан, търговците игнорират рисковете от предстоящите избори в Европа. Защото азиатските валути, включително и китайският юан, южнокорейският вон и тайванският долар, са изключително податливи на въздействие от затягането на европейските ликвидни позиции, доколкото икономиките им разчитат на външно финансиране и на търговския обмен със Стария континент. Към края на 2015-а еврозоната е имала 15% дял от общата търговия с Китай и 10.4% с Южна Корея.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1994 млн. евро (3901 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.6% дял от купената и продадена валута.
