Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за растежа на българската икономика до 3.3% през 2016 г. в сравнение с 3.1% през есента на миналата година. Очакванията за 2017 г. и 2018 г. остават непроменени, съответно 2.9% и 2.8 процента.
Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през целия прогнозен период. Частното потребление ще нарасне с 3.2% през 2016 г., след което слабо ще се забави през следващите години. След понижение с 0.5% през 2016 г. – поради спада в публичните инвестиции, инвестициите ще отбележат растеж през 2017 г. в следствие от по-доброто усвояване на европейски средства. Същевременно, приносът на нетния износ ще намалява през целия прогнозен период, тъй като повишението на вътрешното търсене ще доведе и до ускорено нарастване на вноса.
ЕК отчита доброто представяне на износа през 2016 г., подкрепено от стабилното търсене от страна на търговските партньори от ЕС и силния туристически сезон. Съответно, прогнозиран е излишък по текущата сметка в размер на 2.6 % от БВП. През следващите две години се очаква постепенно свиване на положителното салдо, съответно до 1.4% и 0.8% от БВП. С основен принос ще бъде по-високият внос, движен от силно вътрешно търсене и покачване на цените на енергийните стоки. За понижаване на излишъка на текущата сметка ще допринесе и износът на туристически услуги, чийто растеж ще се забави през 2017 г. в резултат от високата база достигната през 2016 година.
През 2017 г. ЕК предвижда край на дефлацията в България. Общият хармонизиран индекс на потребителски цени (ХИПЦ) в страната се очаква да отчете повишение от 0.8% при засилване на вътрешното търсене и поскъпване при преработените храни и енергийните стоки. Прогнозата е инфлацията да се ускори до 1.2% през 2018 година.
Очакванията на ЕК са положителните тенденции на пазара на труда да продължат. Темпът на нарастване на заетостта е завишен до 1.1% за 2016 г. в сравнение с есенната прогноза, но са понижени очакванията за изменението на заетите в средносрочен план до 0.5% за 2017 г. и 0.2% за 2018 година. Нарастването на заетостта, заедно с намалението на работната сила, ще обусловят по-нататъшния спад в нивото на безработица до 6.8% през 2018 година.
От Комисията очакват бюджетният дефицит на начислена основа за 2016 г. да бъде 0.4%, главно поради по-високите от очакваните данъчни постъпления в резултат от по-благоприятното макроикономическо развитие и предприетите мерки за повишаване на събираемостта. В структурни термини подобрението на дефицита е с 1 пункт от БВП. Дефицитът за 2017 г. се прогнозира да бъде 0.5%, а за 2018 г. – 0.3%, при сценарий без промяна на политики.
Рисковете пред растежа
Като вътрешен риск ЕК откроява по-бавното от очакваното усвояване на средствата от ЕС. Политическата несигурност, свързана с предстоящите избори също се явява риск за икономиката на страната ни. Според ЕК предстоящите избори у нас могат да забавят потреблението и инвестиционните намерения. Като най-съществен външен риск за икономиката на страната ни се явяват растящите цени на петрола.
