В последните дни на предишното самопровалило се управление, ексминистър Божидар Лукарски обслужил и КОЙ. Прославилият се с поредицата сътворени от него гафове началник на икономическото ведомство като за последно е "полегнал" пред прославения депутат и бизнесмен Делян Пеевски – човека, който напоследък се сдоби и с прозвището
"изпълнителен директор на държавата"
Акционерното дружество "София – Булгартабак", което е част от едноименната холдингова структура, свързана с Пеевски, успява да се вреди с поредната си придобивка като предколеден подарък.
Държавното дружество "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки", което по принцип влиза в забранителния списък за приватизация (под №19 от обектите на Министерството на икономиката в Приложение 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол), решава да се раздели с една от най-емблематичните си сгради – на бул. „Цар Борис ІІІ“ №134, където доскоро се помещаваше Музеят на виното, и да я продаде на уж закъсалата откъм финанси тютюнева фирма. Да напомним – преди по-малко от година шефовете й провокираха десетки свои служители да я нарекат "мафия" заради драстични съкращения и неплащане на заплати.
Сега обаче явно нещата са се променили, тъй като
"София БТ" е решила да се насочи към имотния пазар
Сделката е регистрирана в Службата по вписвания на 18 ноември миналата година (акт 11,том ІХ, рег.№ 11098, дело 1503). От документа, с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, става ясно, че държавното дружество е продало триетажна административна сграда с разгърната площ от 7072 кв. м, заедно идеалните части, а също и правото си на строеж върху огромния парцел в този атрактивен столичен район. Това е станало на цена от 8.6 млн. лева. Простата сметка показва, че имотът е изтъргуван за смехотворните 620 евро за кв. метър. Естествено, търг или конкурс за тази продажба не са били обявявани. Както знаем,
"приемствеността" в най-лошите практики
ползвани след внимателното изследване на "пробойните" в закона, се използват от години доста умело от нашенските управляващи. За да се избегне „ветото“ от закона за приватизация и в този случай е ползвана старата и изпитана схема, приложена при продажбата на "Царските конюшни". За нея в. "БАНКЕРЪ" подробно писа още преди година. Става дума за това, че в забранителния списък влиза дружеството, но когато неговите активи попадат в парцели, където са съсобственици с други техни ползватели, законът не важи (бел.ред – чл.1, ал.3, т. в. – при съсобственост по Закона за собствеността).
Това е начинът, по който е заобиколена забраната и имотът е прехвърлен на частното акционерно дружество, което също притежава сграда в границите на огромния парцел. Друг е въпросът защо никой през годините не си е направил труда да отдели терена под тази сграда в отделен парцел и да го обособи в самостоятелнен урегулиран поземлен имот?!
Самият "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" ЕООД е собственост на Държавната консолидационна компания, която пък от своя страна е притежание на Министерството на икономиката. Още когато (преди по-малко от година – през май 2016) стана ясно, че икономическото ведомство е апортирало участието си в 12 дружества от нея, се появиха съмнения, че това
са потайни стъпки към приватизация
на дружества или атрактивни техни имоти, които инак влизат в забранителния списък.
На фона на описаните сегашни действия тези съмнения започват да се оправдават.
Очевидно държавното дружество, което е преценило, че голямата сграда му идва в повече, все пак е трябвало да се настани някъде. Само месец след продажбата – в последния работен ден на миналата година (на 30 декември), неговият управител Венелин Георгиев сключва нова сделка. Отново – без задание и без конкурс, той решава да напазарува офиса на частното "ДМ Травъл" ООД на централната софийска ул. "Света София" №10.
За разлика от минималната цена, на която продава своя имот,
държавното дружество решава да се изръси порядъчно
при покупката от частника. За три кабинета, галерия, офис и предверие, разположени на 194.76 кв. м, Георгиев плаща 550 хил. евро. С други думи – когато продава, началникът на института за виното дава квадратния метър по 620 евро, но когато купува, плаща по близо 2900 евро за квадратен метър. В момента дружеството вече се е настанило на новия си адрес и е внесло в новия си дом няколко рехави рафта с вино. Пършивата изкуствена лозичка, поставена в тясното помещение, пък може би трябва да създава усещането, че това е новият музей на българското вино…?! (На снимката.) Ако обаче с такъв "салон" ще трябва да рекламираме виното си пред света, можем да се досетим какъв ще бъде и следващият резултат…
Опитахме се да разберем какви са били мотивите на ръководството на държавния холдинг като собственик на "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" да осъществи тези предколедни покупко-продажби. Искахме да разберем кое точно е провокирало вземането на решението (№РД-06-58 от 4 октомври 2016-а), с което се дава ход на сделката за продажбата, а също и за последвалото го разрешение за покупката на новия офис на дружеството. Въпреки настоятелните ни обаждания никой от началниците там така и не пожела да разговаря с нас, независимо от възторжените обещания на секретарката това да се случи.
За да си изясним ситуацията, изпратихме и официално запитване до Министерството на икономиката. Адресирахме въпросите си директно към новия заместник-министър Лъчезар Борисов, който е и член на борда на директорите на Държавната консолидационна компания.
Оттам ни изпратиха следния отговор:
Министерството на икономиката отговаря на в. "БАНКЕРЪ"
Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното:
С Протокол № РД-21-20/26.02.2016 г. на министъра на икономиката участието на държавата в „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” ЕООД е внесено като апортна вноска в капитала на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията и от този момент правата на едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД, гр. София се осъществяват от ДКК ЕАД, гр. София и всичките действия по продажбата на имота, находящ се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134 и покупката на друг имот от НИИВСН в центъра на София, са извършени без участието на Министерство на икономиката. Поради обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД е "Държавна консолидационна компания" ЕАД, гр. София, на два пъти се обърнахме към компанията за предоставяне на информация относно реализираната сделка, като въз основа на получената такава Ви предоставяме отговор на поставените въпроси.
На 18 ноември 2016 г. в Службата по вписвания е вписан Нотариален акт №111, от който става ясно, че Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки, собственост на Държавната консолидационна компания, е продал на "София – Булгартабак" АД триетажната административна сграда, находяща се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134. В описаните в документа актове никъде не е споменато, че за тази продажба е бил обявяван конкурс или търг. Каква е причината и юридическата обосновка за тази сделка?
– Сделката е осъществена след взето решение от СД на ДКК ЕАД и Протоколно решение на изп. директор, в качеството му на упражняващ правата на ДКК, като едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД.В условията на цитираното протоколно решение на ЕСК е записано, че сделката следва да се осъществи на основание чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността, което изключва провеждането на търг или конкурс. Липсва информация за изпълнението на изискванията на ЗПСК. Предстои извършването на проверка от компетентните органи по отношение на това дали е било необходимо преди осъществяване на сделката да бъдат изпълнени условията на ЗПСК, т.е. наличие на изрично разрешение на МС или процедиране на сделката от АПСК.
Какви са мотивите за взетото решение (Протокол № РД-06-58 от 4 октомври 2016) за продажбата на този актив?
– От искането на управителя на НИИВСН ЕООД до ДКК ЕАД за даване на разрешение за извършване на разпоредителната сделка става ясно, че постъпленията от продажбата на недвижимия имот ще бъдат използвани за осигуряване на средства във фонд "Работна заплата", за осъществяване на научна и развойна дейност, както и за участието на дружеството в редица европейски проекти, предвидени в стратегията на новото ръководство с цел финансовото стабилизиране на института, т.е. мотивът е липсата на парични средства за осъществяване на дейността си.
Коя е фирмата, която е направила оценката на имота ?
– Експертната оценка на активите е изготвена от "Консулт Комерс Инженеринг-99" ЕООД.
Как е избран купувачът?
– Изискването на чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността е сградата да бъде предложена първо на собственика на земята и в този смисъл сделката е сключена с фирмата, собственик на земята, върху която е построена сградата предмет на продажбата.
Само месец след тази продажба (на 30 декември 2016 г.) Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки купува от "ДМ Травел" ООД друга сграда в центъра на София. Отново сделката е реализирана на база Протокол от едноличния собственик на капитала – Държавната консолидационна компания. Какви са записаните мотиви за вземането на това решение?
– Предполагаемите мотиви са намиране на друга подходяща сграда за осъществяване на дейността на дружеството и най-вече за преместване на т.нар. "Дом на виното", с оглед по добрата локация на новозакупения имот.
Коя е фирмата, извършила оценка на имота?
В получената от ДКК ЕАД информация не се съдържат данни за това дали е извършвана оценка на имота и от кого.
По непотвърдена информация на в. "БАНКЕРЪ" вече е започнало разследване по тези сделки, но резултатите от него едва ли ще станат ясни преди изборите.
Инак с началото на предизборната кампания всички политически партии сякаш се събудиха като "борци" срещу корупцията. Поне с такива лакърдии всекидневно ни облъчват отправилите се към властта. Ако съдим по думите им, след изборите на 23 март, ние, избирателите, би трябвало да осъмнем в една чиста и незасегната от този бич на демокрацията държава. Само че това, както всички знаем, е далеч от реалността и в тясна близост до сънищата.
