ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Как се представиха взаимните фондове през 2017-а?

Финанси

След успешната 2016 г. за участниците на БФБ и 2017 г. беше такава. Това става ясно от ежегодната класация на MoitePari.bg, на Взаимните фондове. Макар и основните индекси да не нараснаха със същите темпове, те все пак продължиха положителната тенденция. През отминалата година SOFIX добави над 15% към стойността си. Повишение от около и над 20% регистрираха BGBX40 и BGTR30. BGREIT отново, както и през 2016 г. беше с най-малко повишение в сравнение с останалите три индекса (+9%). Оценките на анализатори и участващи в търговията на БФБ също подкрепят мнението за една добра година за търгуваните български компании. Въпреки това, някои проблеми пред БФБ продължиха да играят своята негативна роля и през отминалата година. Един от тях е ниската ликвидност, показателна за слаба търговия и липса на интерес към нашия пазар. Друг фактор, който държеше настрана инвеститорите беше липсата на нови първични публични предлагания. През 2017 г. нито едно такова не беше реализирано. Извън България, пазарите в САЩ и Азия също отчетоха отминалата година като успешна. Основните борсови индекси на тези пазари бележат ръстове от над 15%, а някои от тях и над 25% на годишна база. Отминалата 2017 г. не беше толкова добра за едни от най-големите европейски пазари. Макар те също да растяха, ръстовете в края на годината бяха далеч от тези в САЩ и Азия ограничавайки се до около 13%. Въпреки слабостите, от които страда БФБ, нагласите на анализаторите за 2018 г. са по-скоро положителни. Набраната инерция от 2016 и 2017 г. сега трябва да бъде продължена, за да приключи и 2018 г. с положителен резултат за инвеститорите. Сред очакванията за тази година е инвеститорите все по-активно да релокират средствата си предвид на това, че традиционната форма за получаване на доходност от депозит все повече губи своето значение. Алтернативна доходност може да бъде потърсена на капиталовия пазар, поради което има и очаквания част от спестените средства от депозити да бъдат насочени именно натам. Подобряването на някои макроикономически показатели на българската икономика (БВП, заетост, ръст на доходи и др.) също са сред факторите, които биха могли да подтикнат по-висока активност на катиталовия пазар. Разбира се, очакванията за 2018 г. не са единствено положителни. Прогнози за развитие в обратна посока също не липсват. Говорейки за алтернативна на депозита доходност, отминалата добра година за капиталовите пазари дава основание отново да покажем каква би могла да е тя. Понастоящем в България работят 31 управляващи дружества, които управляват повече от 100 взаимни фонда с нетни активи под управление над 1,2 млрд. лв.

Фондовете са класифицирани в 5 категории според поемания риск:

Класацията е базирана на постигната доходност съобразно рисковия профил на всеки фонд. При схемите на паричен пазар и фондовете в облигации тя е едногодишна – постигната доходност за 2017 г. Останалите колективни схеми са класирани според постигнатата тригодишна (анюализирана) доходност. Фондовете са класирани в 5 рискови категории, като във всяка от тях допълнително е представена информация за нивата на риск (стандартно отклонение и коефициент Шарп), които са поемали управляващите дружества, реализирайки съответната доходност. Отново обръщаме внимание, че инвестирането на капиталов пазар е рисково начинание, поради което е необходимо консултиране с финансов експерт за изготвяне на стратегия за увеличаване на благосъстоянието. Припомняме и простото принципно правило – колкото е по- рискова инвестицията, толкова по-дълъг е инвестиционния хоризонт и обратно. От тази гледна точка, инвестирането в по-високорисковите фондове, например, в хоризонт 5 или 10 г. се приема за обичайно. Също така е важно да се знае, че постигнатите доходности през изминали години не са гаранция за такива и в бъдеще. По-долу следва класация на взаимните фондове, последвано от речник на основните термини.

ФОНДОВЕ НА ПАРИЧЕН ПАЗАР

Доходността от депозити и други инструменти на паричния пазар беше сред най-ниските положителни доходности през 2017 г. Колективните инвестиционни схеми с фокус върху тези инструменти приключиха годината с максимална доходност от 0,69%.

През 2017 г. най-висока доходност на този пазар постигнаха:

Според класацията, заелият първо място е видим фаворит сред останалите фондове в този рисков профил. Постигната от него доходност е далеч напред от постигната доходност от втория и третия в класацията. Трите фонда постигат своите резултати при поемане на минимален риск. Показателни за това са стандартното отклонение, което не надхвърли 0,04% и коефициентът на Шарп, който достигна нива от над 100 единици. Продължилото понижение на лихвите по депозити през 2017 г. даде своето отражение и върху доходът, който са постигнали инвестиционните схеми, структурирали своите портфейли върху тези инструменти. Обичайно остава и поведението на инвеститорите, които въпреки все по-усилено клонящите към 0% лихви по депозити, те не отдръпват спестяванията си от банковата система. Показателни за това са новите 5 млрд. лв. в банковата система под формата на депозити и спестовни сметки на граждани и фирми. Независимо от този факт, консервативното управление на фондовете на паричен пазар и доходност малко по-висока от средната по депозит, може би ще бъдат атрактивни за инвеститорите през 2018 г.

ФОНДОВЕ В ОБЛИГАЦИИ

Фондовете в този рисков профил показват леко влошени резултати през 2017 г. Максималната постигната доходност достигна 6,55%.

Максималното стандартно отклонение сред трите най-добре представили се фондове за 2017 г. беше 3,67%, което е с почти 2 пр.п. по-ниско в сравнение с максимума за 2016 г. Останалите два фонда постигнаха своята доходност при стандартно отклонение под 1,50%. Възвръщаемостта на база поет риск, измерена чрез коефициентът на Шарп също се подобрява спрямо 2016 г. При всички фондове, участващи в класацията, коефициентът е над 1, достигайки стойност от почти 3. Максималният размер на коефициента достига 2,88, а минималния 1,75. Така изчислените коефициенти сочат, че инвеститорите са получили своята доходност, без за това да е поеман необосновано висок риск. Поемането на повече риск и оценката му в краткосрочен план невинаги може да даде ясна представа дали дадената инвестиция се управлява добре и рискът, който се поема, дава ли очакваните резултати. Поради тази причина, с нарастването на поемания риск, в класацията смесените консервативни, смесените балансирани и фондовете в акции бяха класирани по 3- годишна (анюализирана) доходност.

СМЕСЕНИ КОНСЕРВАТИВНИ ФОНДОВЕ

За последните 3 години най-високата средна постигната доходност при тези фондове достигна 3,67%. Постигната 3-годишна доходност е малко по-ниска спрямо тази, изчислена през 2016 г. Факторите за това са по-слабите резултати през 2015 г. и 2017 г. Изключение в този 3- годишен период прави само 2016 г., което се оказа недостатъчно средната 3-годишна доходност да бъде по-висока.

Поради ограничението инвестициите в акции да не съставляват повече от 20% от активите на фонда, тези схеми са с умерено до ниско ниво на риск. Постигнатата доходност от тази гледна точка може да бъде приета също като умерена. Постигнатите резултати са при максимално стандартно отклонение (3-годишно, анюализирано) от 1,98%. Коефициентът на Шарп сред трите фонда достига максимална стойност 2,90.

СМЕСЕНИ БАЛАНСИРАНИ ФОНДОВЕ

3-годишните резултати към 2017 г. бяха малко по-ниски в сравнение със същата доходност през 2016 г. Основна причина за това е не толкова убедителното представяне на балансираните фондове в сравнение с представянето им година по-рано. Постигнатите доходности бяха видимо по-ниски спрямо 2016 г. Това даде своето отражение и то е по-ниска средна годишна доходност за последните 3 години, чиято максимална стойност достигна малко над 7%.

Нивото на поет риск измерено чрез стандартното отклонение (3-годишно, анюализирано) е в границите 4 – 5%. Предхождащите не много силни 2015 и 2017 г., дадоха отражение и върху коефициента на Шарп. Той с малко надвиши единица, а при една от схемите остана под 1. Водачът в класацията постигна своите резултати при стойност на коефициента 1,66, при втория той беше малко над 1, а при третия 0,87. В разглеждания тригодишен период единствено 2016 г. е годината, в която се реализира основната доходност, поради което и липсваше потенциал за по-добро съотношение доходност/поет риск.

ФОНДОВЕ В АКЦИИ

Отминалата 2017-та година за фондовете в акции приключи с видимо по-ниска доходност спрямо 2016-та г., но в същото време, с много по-добра спрямо 2015-та година. Най-високата доходност достигна малко над 19%. Както всяка година, така и отминалата не премина без разочарования. Без изненади, някои от фондовете в акции регистрираха отрицателна доходност, която достигна до -18%. За последните 3 години и при фондовете в този рисков профил 2016 г. е годината с постигнати най-високи доходности. Това, обаче, се оказва недостатъчно, за да бъде средния тригодишен резултат по-добър от постигнатия. Въпреки това, трите най-добре представили се взаимни фонда в акции постигат по-висока средна годишна доходност за последните 3 години, в сравнение с призоьорите от миналогодишната класация. 3-годишното представяне на тези схеми базираме на 3-годишната им (анюализирана) доходност.

Нивото на поет риск за постигане на тази доходност (3-годишно, анюализирано стандартно отклонение) се намира в много широката границата от около 7% до над 18%. То почти се изравнява с постигната доходност, дори минимално я надвишава. Показателни за това са нивата на коефициента на Шарп и за трите фонда в този рисков профил. Показателят достига максимална стойност от 1,36, а минимална – 0,78. Съпоставката с фондовете, представени в останалите рискови профили, показва, че агресивно управляваните постигат ниска възвращаемост на база допълнително поет риск. Негативната 2015-та година все още има своето влияние, поради което намалява средната доходност за разглеждания 3-годишен период, а от там и показателят за възвращаемост на инвестицията на база поет риск логично е със занижени стойности.

РЕЧНИК:

НСА – Нетната стойност на активите е разликата между пазарната стойност на активите в портфейла на фонда и задълженията му по баланс.

STDEV (Стандартно отклонение) – Измерител на нивото на риск. Отразява колебанието в нетната стойност на активите на 1 дял, респ. на доходността на един фонд за период от 1 година. 3-годишното стандартно отклонение е изчислено на база седмичното изменение на стойността на 1 дял за период от 3 г. и анюализирано след това. По-високото стандартното отклонение показва по-рисково управление на фонда.

SHARPE (Коефициент на Шарп) – Измерва нивото на възвращаемост на всяка допълнителна единица поет риск. По-високите стойности на показателя показват, че доходността е постигната при по-ниски нива на риск. За нуждите на анализа той е изчислен на база анюализирани дневни стойности на индекс EONIA за периода 01.01.2017 – 31.12.2017 г. както и на анюализирани дневни стойности на индекс EONIA за периода 01.01.2015 – 31.12.2017 г.

Анюализация – Превръщане на стойност, изчислена за период по-голям от 1 г., в годишна стойност

EONIA (Euro OverNight Index Average) – Еднодневен междубанков лихвен процент за Еврозоната

 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как ще гласувате на предстоящия местен вот на 29 октомври - с машина или на хартия?

Подкаст