Две държави на Балканите са пред разпад и три са в дълбока политическа криза. Това заяви словашкият външен министър Мирослав Лайчак на среща на Съвета на ЕС, чийто фокус бяха Западните Балкани. И ако за останалите страни може да се спори, то за Македония твърдението, че е пред разпад, изглежда по-вярно от всякога.
Кризата, която разтърсва страната повече от две години, се задълбочава и от политическа се превърна в заплаха за самото оцеляване на Македония. Протестите не стихват, след като опозиционният Социалдемократически съюз сформира коалиция с три албански партии и поиска от президента Георге Иванов мандат за сформиране на нов кабинет. Иванов отказа заради условията, поискани от албанците, за да влязат в правителството. Въпросните формации на етническото малцинство настояват Македония да бъде редефинирана като двунационална държава, в която македонците и албанците да са равнопоставени, включително и по отношение на езика. В тяхната декларация има също така искане за преразглеждане на знамето, химна и държавните символи и дори за включване на албанците в споровете с Гърция за името на държавата, което би могло да доведе до отказ от "Македония".
Едва ли е изненада, че подобни стремежи бяха посрещнати на нож от македонското мнозинство и улиците бяха изпълнени с протестиращи. Според закона обаче желанието на опозицията да получи мандат е обосновано и президентът е длъжен да го предостави. Проблемът е, че ако Георге Иванов направи това, последиците ще са непредвидими. Исканията, формулирани от албанците, на практика ще създадат условия за разделение на държавата на етнически принцип и отделяне на населената с етнически албанци част, разположена главно по границата с Косово. В по-далечна перспектива би могло да се стигне и до обединение на двете области с Албания – т.нар. Велика Албания, с което ще се създаде прецедент за други етнически преначертавания на границите.
Не бива да се пренебрегва и перспективата при капитулация пред албанските щения етническите македонци да се опитат със сила да предотвратят изпълнението им. Това неизбежно ще доведе до ответна реакция на албанското малцинство и ще се върнем в 2001-ва и до военния конфликт, завършил с Охридските споразумения. Впрочем водачът на тогавашната албанска Армия за национално освобождение – Али Ахмети, е сред тримата партийни лидери, поставили подписа си под новите условия за сформиране на кабинет.
Има и трети вариант – водещите македонски партии да се споразумеят помежду си, така че да заобиколят етническия ултиматум. Но освен че е трудноосъществим заради лошите отношения между социалдемократите и ВМРО-ДПМНЕ, той крие друга опасност. Загърбването на исканията на албанските представители може да послужи като детонатор на етническо напрежение.
Позицията на ЕС в лицето на Федерика Могерини и Йоханес Хан и на НАТО, изразена от Йенс Столтенберг, е, че е необходимо да се спазят конституционните разпоредби и мандатът да бъде връчен. Същевременно те призоваха местните политици да не си играят с огъня на междуетническата конфронтация. Както можеше да се очаква, Москва побърза да обвини Запада в "нагъл и безпрецедентен натиск", при все че призивите от Брюксел показват по-скоро безсилие и липса на конструктивни идеи.
Като че ли единственият външен наблюдател, който си позволи да изрази радикално мнение за решение на проблемите на югозападната ни съседка, бе американският конгресмен Дейна Рорабейкър. Още преди избухването на последната криза той се обяви за подялба на страната. "Според мен Македония не е държава. Съжалявам, но тя не е държава. При тях има толкова голямо разделение, че никога в бъдеще няма да могат да живеят заедно", изтъкна конгресменът и независимо че бе заклеймен от всички посоки, съществува голям вероятност диагнозата му да се окаже вярна.
