Ловецът на бежанци Петър Низамов-Перата беше оправдан във вторник (7 март) от Бургаския районен съд по делото за т. нар. "граждански арести" на трима мигранти. Мотивът на съдиите бе, че участието на Перата в тази акция не е било доказано.
Както е известно, 31-годишният Низамов бе обвинен за това, че на 10 април, в землището на с.Евренозово, Малко Търново, противозаконно е лишил от свобода, като е задържал и вързал трима афганистанци на възраст 18 и 19 години. Освен това е обвинен и за това, че на 12 април, в апартамент в Бургас, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – коноп с нетно тегло 1.015 грама.
Съдът стигна до този извод, тъй като защитените свидетели в процеса изведнъж получиха амнезия. Те се отказаха от първоначалните си показания, че лично Низамов е вързал мигрантите със "свински опашки". Свидетелите започнаха да отпадат като козове на обвинението още в заседанията от началото на годината. През февруари един от тях заяви на повторен разпит, че не Низамов, а някакъв мъж на име Илиан от Поморие вързал ръцете на тримата афганистанци със "свински опашки". Илиан обаче не можел да потвърди това, тъй като се намирал в чужбина. Стигна се дотам, че при повторната експертиза, поискана от защитата на Низамов, експертите не успяха категорично да докажат кой е човекът от клипа, който връзва ръцете на афганистанците.
Представителят на обвинението Райко Стоянов поиска две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Според Стоянов Низамов се подготвил за лов на бежанци, а 12 дни преди случката дори си закупил газов пистолет. В пледоарията прокурорът заяви, че тримата потърпевши, представили се като афганистанци, са разпознали Низамов. Освен това те дали показания, че са били претърсени за пари и ценности.
Перата отхвърли обвиненията на Стоянов, заявявайки, че не е връзвал афганистанците. Обвинителната теза на прокуратурата бе отхвърлена и от съда, който оправда Низамов. В края на процеса Перата благодари на съдията, който бил един от малкото смели съдии, които се опълчвали на организирания трафик на мигранти. В заключение Низамов обяви, че смята да продължи да патрулира по границата.
Докато Перата се бореше с прокуратурата в Бургаския районен съд, от ЕС долетя новината, че вече са приети нови правила за затягане на проверките на хора по границите на съюза. Целта е да се направи ефективно проследяването на лица, които пътуват с цел да се бият на страната на джихадистите в Сирия и Ирак. Страните членки на ЕС вече са длъжни да проверяват всеки напускащ или пристигащ в ЕС за митнически нарушения, престъпления или визови данни. Досега гражданите на общността бяха изключени от такива лични проверки.
Страховете, че чуждестранните бойци могат да се върнат и да хвърлят Европа в хаос, се увеличиха, след като джихадистите взеха да напускат крепостта на "Ислямска държава" в Мосул и да търсят други форми на борба. В края на октомври м.г. бе публикувана информация, че през 2015 г. през територията на страната ни са преминали около 100 души, граждани на ЕС, които най-вероятно са чуждестранни бойци на "Ислямска държава". Те са били поставени под наблюдение, но за тях не е имало издадени заповеди за задържане и са преминали необезпокоявани през външните граници на ЕС. Според досегашните правила гражданин на ЕС може да бъде арестуван само ако има заповед за това, или ако документите му са с изтекъл срок на валидност.
Очевидно чуждестранните бойци на "Ислямска държава" са имали възможност да се присъединят към джихадистите в Сирия и Ирак. Засечени са обаче и случаи на връщане на такива бойци по родните им места. Преди въвеждането на новите правила не само задържането, но и проверяването им не е било възможно дори и да са били включени в списък за наблюдавани лица.
Бавно се затягат и мерките срещу процедурите за издаване на хуманитарни визи на хора, търсещи международна закрила, след като са избягали от военните действия в Сирия и Ирак. Европейският съд в Люксембург обяви, че държавите от ЕС не са длъжни да издават хуманитарни визи на хора, търсещи международна закрила. Според европейските магистрати правото на общността определя само условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой до 90 дни. Издаването на документи по хуманитарни причини обаче може да става по преценка на самите членки на ЕС. "Страните членки не са задължени съгласно европейските закони да издават хуманитарна виза на хора, желаещи да влязат на тяхна територия, за да кандидатстват за убежище. Те обаче могат да направят това на основание националните си закони", се казва в съдебното решение.
Безкомпромисно
Парламентът на Унгария одобрил закон, според който всички търсещи убежище в страната автоматично ще бъдат задържани в лагери, разположени по южната граница. Проектът бе подкрепен от огромно мнозинство в парламента и е отговор на последните терористични атаки в Европа, извършени от мигранти, поясни премиерът на Унгария Виктор Орбан. Всички търсещи убежище, влизащи в Унгария, а също и тези, които вече се намират на територията й, ще бъдат преместени в контейнерни лагери. Те ще бъдат възпрепятствани да се движат в рамките на страната, както и да я напускат, докато не бъде произнесено решение по молбите им за закрила.
От Върховния комисариат на ООН за бежанците определиха новия закон за търсещите убежище като нарушаващ международното и европейското право.
